Митичната „четвърта велика пирамида“ на платото Гиза е класически пример за това как една картографска неточност отпреди три века, комбинирана с повърхностен прочит на теренните записки, може да роди упорита псевдонаучна легенда. Ако човек прекара достатъчно време в сухите архиви или на самото скалисто плато, бързо разбира, че пространството там е организирано с брутална инженерна логика, която не оставя място за „изчезнали“ монументи от такъв мащаб. Към днешна дата в района са картографирани общо 11 пирамидални структури: трите познати царски комплекса и осем значително по-малки сателитни обекта. Отделно от тях стои масивната каменна мастаба на кралица Хенткаус – дъщеря на Менкаур и последен владетел от IV династия. В египтологичните среди тази гробница понякога бива наричана „четвъртата пирамида“, но това е чисто разговорно понятие за обозначаване на нейния монументален статут и нейното архитектурно присъствие, а не твърдение за изчезнала четиристранна пирамида.
Всички спекулации за монолитен, тъмен или „изчезнал“ четвърти колос се опират на един-единствен исторически източник: дневниците и гравюрите на датския военноморски офицер Фредерик Лудвиг Норден. През зимата на 1737–1738 г. Норден прави чертежи на терена, докато плава по Нил, демонстрирайки за времето си впечатляваща топографска прецизност. Именно той първи изобразява Сфинкса без нос, оборвайки по-късните легенди за артилерията на Наполеон. В своите записки обаче той описва и картографира структура, която нарича „четвърта пирамида“, разположена малко по-назапад от тази на Менкаур. Основният проблем тук е физически и картографски. Норден вероятно е прави скиците си от издигната скална позиция близо до старото арабско гробище, ползвайки монокъл или примитивен телескоп. Под такъв ъгъл спътниковата пирамида на Хамерернебти II – съпругата на Менкаур – се застъпва оптически с основния масив и при тогавашната степен на разрушение на гранитната ѝ обвивка лесно е могла да изглежда като самостоятелен, по-тъмен и отсечен на върха обект. В английския превод от 1757 г. се появява фразата „черната пирамида“, но в оригиналния запис става дума просто за по-тъмен, ненатрошен гранит или отломки, останали от древното добиване на камък.
