Изотопните доказателства и разпадането на басейна
През 2024 година геохимикът Джовани Алоизи и неговият екип публикуват детайлен анализ на изотопите на хлора в проби от каменна сол, взети от различни дълбочини. Пропорциите между тези стабилни изотопи позволяват да се разчете точният химически състав на саламурата в момента на кристализация. Реконструкцията показва, че през първите 35 000 години басейнът е поддържал сравнително високо ниво, с непрекъснат доток от океана, при което солта се е утаявала предимно в източното му басейново разклонение.
Последвалото пълно изолиране обаче води до срив. За по-малко от 10 000 години морското равнище се срива с близо 2 километра в източния басейн и с около 850 метра на запад. Този разрив се дължи на подводния праг при Сицилия, който при спада на водата разделя Средиземно море на две изолирани и химически независими езера. Морският обем се свива с над 70 процента. Изпарението оставя след себе си не просто готварска сол (натриев хлорид), а последователни слоеве от карбонати, гипс, анхидрит и калиеви соли, подредени строго според степента им на разтворимост.
Потопът Занклиан: Сто милиона кубика в секунда
Край на изолацията поставя събитието, известно като Занклианския потоп преди 5.33 милиона години. Тектонично свличане или ерозия на земната преграда при днешния Гибралтар отваря проход за атлантическата вода. Първоначално слабият преливник бързо прорязва меките скали. Проучванията на Даниел Гарсия-Кастелянос от 2009 година, базирани на сеизмично профилиране на дъното на протока, разкриват подводен ерозионен канал с дължина 200 километра.
Данните сочат, че след първоначалния плах пробив, процесът става автокаталитичен: колкото повече вода преминава, толкова по-дълбоко се врязва тя в бариерата. В пика на събитието дебитът достига около 100 милиона кубически метра в секунда – хидроложки поток, надвишаващ над хиляда пъти днешния дебит на река Амазонка. Водното ниво в басейна се е покачвало с повече от 10 метра на денонощие. Допълнително потвърждение за този воден шок бе предоставено през декември 2024 година от екипа на Аарън Микалеф, който картографира над 300 обтекаеми скални хребета и гигантски подводен каньон в югоизточна Сицилия, издълбани от преливащата от запад на изток водна маса.
Биологичната цена на този процес е опустошителна. От регистрираните 779 ендемични вида, населявали морето преди кризата, оцеляват едва 86. Всички останали са унищожени от екстремната салтинизация ипоследвалото пълно пресъхване. Възстановяването на биоразнообразието чрез миграция на видове от Атлантическия океан отнема над 1.7 милиона години. Днес тези милион кубични километра сол лежат предимно затрупани под дебели пластове по-млади морски утайки. Поради по-ниската си плътност и пластичност, под действието на огромното налягане солените маси бавно се деформират, образувайки диапири и куполи, които често запечатват под себе си находища на природен газ. На места, като мината Реалмонте в Сицилия, тези месински пластове излизат директно на повърхността, превръщайки древната катастрофа в индустриална суровина.
