Икономиката на малкия пазар: Защо 130 компании не правят индустрия
Антонина Левашенко от Института „Гайдар“ очертава друг фундаментален проблем — липсата на достатъчно вътрешно търсене. В Русия има около 130 предприятия, които се нуждаят от отделни редкоземни метали. Но за много от тези суровини годишната консумация на цялата държава се измерва в броени тонове или дори стотици килограми.
Изграждането на специализиран завод за разделяне на един конкретен метал е икономически абсурд при такива обеми. Заводът трябва да обработва целия спектър от елементи, за да бъде поне малко рентабилен. А това изисква пазар за всички съпътстващи продукти.
[ Добив на сурова руда ]
│
▼
[ Първично обогатяване ] ───► (Ловозерски МОК)
│
▼
[ Химическо разделяне ] ───► КРИТИЧНО ТЕСНО МЕСТО (Липса на мощности)
│
▼
[ Чисти метали / Сплави ] ───► Вносна зависимост (75%)
│
▼
[ Краен потребител ] ───► ~130 разпокъсани руски предприятия
Досега единственият голям производител на суров лопаритов концентрат остава Ловозерският минно-обогатителен комбинат в Мурманска област. Но концентратът оттам традиционно се изпращаше за преработка в Соликамския магнезиев завод, където се извличат предимно тантал и ниобий, а останалите редкоземни елементи дълги години не се разделяха напълно.
Опитите на „Росатом“ да поеме контрола върху тези вериги и да финансира нови проекти — като Зашихинското находище в Иркутска област или Томтор в Якутия — показват, че държавата е наясно с проблема. Но държавното управление в тази област се сблъсква с липсата на специализирано оборудване, голяма част от което преди идваше от Запад, а сега трябва да се купува пак от... Китай.
Затворена ли е нишата за руски суверенитет при редките метали? Не напълно. Но без създаването на голям вътрешен пазар — например през масово производство на собствени електромобили, вятърни турдини и битова електроника — добивът на редки метали в Сибир ще остане скъпа държавна субсидия, а не печеливш бизнес.
