„В навечерието на изборите през 1948 година в Италия САЩ вляха милиони долари – и то във времената, когато един милион долара бяха голяма сума – в подкрепа на антикомунистическите партии. Съветският съюз вложи още повече“ - разказва авторът на статията в Irish Examiner Джон Лойд.
В следвоенните години популярността на Комунистическата партия в Италия нарастна стремително, благодарение на водещата роля, която тя изигра в организацията на антифашистката съпротива и съществуваше опасност, че ще спечели победа на изборите в страната. По спомени на бившия агент на ЦРУ Марк Уайът, от Съветския съюз парите за италианските комунисти са били превозвани в „черни чували“, а сътрудниците на президентската администрация на САЩ даже са обсъждали възможността за нахлуване в Италия в случай, „ако италианците бъдат толкова глупави да изберат комунистическо правителство“.
Крайно малко вероятно е, че след 70 години в Пентагона съществува секретна група, която разработва подобен сценарий за днешния ден, отбелязва авторът. Същевременно италианските избиратели „току що дадоха мнозинството от гласовете си за популистко-националистическите партии“ в хода на последните избори.
37% от гласовете получи блокът от три десни партии, още 32% - „Движението на петте звезди“. „Всички тези групи открито се придържат към проруски възгледи, при това техния градус се променя от умерено до извънредно проруски“ - отбелязва журналистът. И това е при това, че на лидерите на ЕС Русия все повече им изглежда „стратегически враг“, отколкото стратегически партньор, подчертава Лойд.
В случай на обединение на горепосочените политически сили в Италия, на тях ще принадлежат три четвърти от гласовете на целия електорат. „Техните възгледи ще се разминават в много неща, но както подсказват текущите обстоятелства, не и по въпроса за това дали е уместно партньорството с Русия“ - сигурен е авторът на статията.
Един от кандидатите за поста премиер министър на Италия Матео Салвини е от онези, чиито възгледи можем да наречем „извънредно проруски“ предполага журналистът. Салвини, например, призна Крим за част от Русия. „Движението на петте звезди“ е по-умерено и възгледите на неговите членове е отличават с голямо разнообразие, но неговият създател и „идеен вдъхновител“ Бепе Грило през последните години започна да се отнася с голяма топлота към Русия и Владимир Путин, отбелязва журналистът.
Въпреки, че Италия е една от държавите, основателки на ЕС, член на НАТО и голямата седморка, нейното ново правителство „възможно ще стане най-голямата русофилска демокрация в света“, а също най-влиятелния елемент в групата на проруските европейски политици, към които можем да отнесем също премиер министъра на Унгария Виктор Орбан, премиер министъра на Гърция Алексис Ципрас, лидера на френската партия „Национален фронт“ Марин Льо Пен, а също ръководството на немската „Алтернатива за Германия“.
Според автора на статията всички тези политики не поддържат идеята за това, че „намесата на Русия в изборите нанася ущърб на политиката на страните им и на демократическите правителства в целия свят“, тъй като мнозинството от тях са извлекли полза от явната или тайна подкрепа от страна на Русия. Според убеждението на журналиста много от тези политици са „по нрава на построената от Путин неолиберална руска държава“. Според много хора то е по нрава на американския президент Доналд Тръмп, който „въпреки настойчивите съвети на своите най-близки помощници топло поздрави Путин по повод на преизбирането му“.
На онези, които считат, че Русия става все по-враждебна държава ще им се наложи да опровергават и контрааргументите за това, че по отношение на намесата в изборите Западът начело със САЩ изпреварват.
На това твърдение има две възражения, отбелязва Лойд. Първото, както счита Томас Каротерс от Фонда Карнеги, се заключава в това, че „хиперактивността на САЩ при организиране изхода на изборите съществено намаля“.
„САЩ имат в миналото опит от намеса в избори, особено през периода на Студената война – пише експертът – Но, въпреки, че в сферата на прокарване на демокрацията, САЩ едва ли може да бъде наречена лишена от недостатъци и сериозни минали грешки, това не е същото, което е престъпната намеса, която Русия изглежда е решила да направи една от своите визитни картички“.
Второто възражение се заключава, според мисълта на журналиста в това, че западната подкрепа на продемократичните демонстрации и революции, която Русия счита за доказателство за непозволена намеса в работите на другите страни, в действителност е израз на солидарността с общите демократични ценности. „Те са гаранти за свободата, ако се спазват и се запазва вярата в тях, те не могат да бъдат разрушени нито с помощта на чували с пари, нито с помощта на популистите, които почитат страните, разрушаващи тези ценности“ - заключава авторът на статията.
Превод: Магдалена Желязкова
