През последните няколко години единственият ярък и поразителен лайтмотив на полската външна политика беше критиката към изграждането на втората нишка на газопровода „Северен поток “. Както счита членът на президентския съвет за развитие на Полша, професор Витолд Модзелевски, можеше лесно да се разбере, че тази съпротива бе опит да се угоди на нашия „стратегически съюзник“, който се противопоставяше на тази инвестиция и дори наложи сурови санкции на компаниите, участващи в проекта.
Само че, продължава Моджелевски в статията си за Myśl Polska, не беше трудно да се предвиди предварително как ще свърши всичко, тъй като фактът, че даден проект не може да бъде спрян по обективни причини, служи като достатъчна основа за заключението, че предстои фиаско.
В крайна сметка Вашингтон призна, че протестите и санкциите са безполезни, а Полша, както в случая с политиката за подкрепа на постмайданска Украйна, се оказва „в ролята на безсмислено крещящия глупак, който напразно си дере гърлото“.
„Западът“, който в случая се олицетворява от САЩ, „ни предаде“ за трети или кой знае за кой пореден път. Той ще направи това още много пъти, защото, както някога Съветският съюз, той не се интересува от нас.
Напълването на джобовете на Запада (обикновено в лицето на Берлин) е най-важната цел на нашата политика през последните 30 години и, кой знае защо, се представя като „гаранция за нашата независимост“, заключава авторът на статията.
Превод: ЕС
