/Поглед.инфо/ Членът на Националната асамблея в Гамбия Мохамад Магаси в статия за The Daily Telegraph призова Запада да спре да чете лицемерни проповеди за изменението на климата на развиващите се страни. Според него западните компании редовно експлоатират африканските страни, за да получат нефтохимични ресурси, а след това западните потребители обвиняват Африка за емисиите на парникови газове от собственото си потребление.

Западът трябва да спре да манипулира света с неговото измамно морализиране относно изменението на климата, пише членът на Националната асамблея на Гамбия Мохамад Магаси в статията си за The Daily Telegraph.

Наскоро Норвегия обяви, че ще финансира сателитна карта на уязвимите гори в света с безплатни файлове за изтегляне, за да помогне в борбата с обезлесяването, припомня авторът. Това, разбира се, е свързано с обезлесяването в „глобалния юг“. Този проект е истински подарък за зелените движения.

Но, както отбелязва Магаси, този любопитен подарък идва от страна, която е един от водещите износители на газ в света и е един от основните източници на въглеродни емисии. Защо тогава Норвегия харчи ресурсите си за чуждестранна инициатива, когато собствената й отговорност за изменението на климата е толкова голяма? Отговорът е прост: всичко това е част от тъжен модел на поведение.

Западните страни отдавна са насочили голяма част от усилията си за опазване на природата към психологическата манипулация на развиващите се страни, за да избегнат огромната си отговорност за климатичната криза. Тези двойни стандарти са отразени в разказа на ЕС за „зелената сделка“, който не отчита проблемите, с които се сблъскват по-бедните страни, което води до един вид „зелен колониализъм“.

Например, въпреки напрежението във връзка с Брекзит, Обединеното кралство и Европа поддържат своите екологични разрушителни дейности в Африка. Въпреки „зелената си сделка“ ЕС планира да инвестира $100 млрд в изкопаеми горива, включително в Африка.

САЩ, Великобритания и Европа продължават да купуват нефт и газ от африкански производители, като същевременно настояват развиващите се страни да дадат своя принос за намаляване на въглеродните емисии.

Въпреки че наскоро британският премиер Борис Джонсън обеща да ограничи държавното финансиране на задгранични проекти за изкопаеми горива, това не решава проблема с масовото финансиране на такива проекти от частни компании, отбелязва авторът.

Западните компании редовно експлоатират Африка за нефтохимични ресурси, а след това западните потребители обвиняват континента за парниковите газове, генерирани от собственото им потребление и икономическо търсене.

Въпреки че Борис Джонсън обяви планове за постигане на нулеви емисии на въглерод до 2050 г., петролните платформи и газовите платформи на Обединеното кралство остават най-сериозният източник на замърсяване на околната среда в Северно море и няма планове за „почистване на отрасъла“. Напротив, има планове за увеличаване на производството с 25% до 2030 г., отбелязва авторът.

Европейският съюз също няма никакво оправдание за подобно лицемерие. Норвегия, която е един от най-големите износители на газ в Европа, не демонстрира намерение да намалява производството на изкопаеми горива. Грийнпийс дори е съдил страната за незаконно сондиране на нефт в Арктика. Норвегия остава третият по големина износител на газ в света след Русия и Катар.

Като се съсредоточават върху проблемите на околната среда в по-слабо развитите страни, западните страни избягват собствената си отговорност, подчертава авторът.

Според Мохамад Магаси, „на развиващия се свят не трябва да се поставя ултиматум и да се принуждава да избира между бедността и екологичността“.

Вместо много разпръснати „зелени сделки“, обслужващи тесните интереси на богатите страни, ние, африканците и хората в глобалния Юг, се нуждаем от всеобхватна „Глобална зелена сделка“, при която развиващите се страни да станат равноправни партньори в нова, екологична промишлена революция. Това означава партньорство, в което западните държави работят заедно с развиващите се страни, за да създадат взаимноизгодни форми на търговия, трансфер на технологии и селскостопанско производство, базирани на споделен ангажимент за устойчивост.“, завършва гамбийският парламентарист статията си за The Daily Telegraph.

Превод: М.Желязкова