/Поглед.инфо/ Фактът, че в Украйна, с ръцете на Украйна, с участието на ресурсите на колективния Запад, Съединените щати воюват срещу нас (авторът е роден в Киев, живее и работи в Русия, бел.ред.), отдавна се превърна в изтъркано твърдение - добре позната простащина. От тази война ще спечелят само американците, които не желаят да се разделят със статута и предимствата на глобалната хегемония и нямат мирни средства за поддържане на този статус. Дори не на всички американци, а на част от управляващия елит, но това няма значение, докато тази част от американския елит е в състояние да контролира и насочва политиката на САЩ и останалите им съюзници.

Всяка държава, която влиза във война, има свой собствен стратегически план, основан на общите положения на текущата военна стратегия. Последното е разработено на базата на опита от последните войни (успешни и неуспешни), които тази държава води.

За да унищожите ефективно плановете на врага и да го победите не с численост, а с умения, е необходимо да знаете основните разпоредби на неговата военна стратегия и да разберете въз основа на какъв опит са формулирани и колко гъвкав може да бъде врагът да ги променят в хода на военните действия.

Способността да се реагира гъвкаво на неочаквани предизвикателства зависи от гъвкавостта на военната структура, обусловена от липсата на догматизъм на висшите щабове.

Грубо казано, заслужените генерали трябва да са готови във всеки един момент да осъзнаят неуместността на предишния си опит и да започнат да се учат и да поемат рискове, както са рискували в офицерската си младост, когато са влезли в първата си война.

Въпреки факта, че Съединените щати са водили повече войни през миналия век, отколкото цялата планета взета заедно (никога не е имало година, когато американската армия да не се е сражавала някъде), основите на настоящата американска стратегия са формирани доста отдавна - в ерата на лейтенантската младост на повечето съвременни четиризвездни и много тризвездни американски генерали, които са получили първия си боен опит във Виетнам.

Виетнам не беше само голяма военна и политическа катастрофа за Съединените щати. Това беше цивилизационна травма, която принуди Америка радикално да преразгледа военната си доктрина и да се заеме с дълбока военна реформа.

Но Виетнам също имаше голямо влияние върху външната и военната политика на САЩ. Оттогава американците се опитват да уредят свой собствен Виетнам за всичките си врагове.

Те наричаха Афганистан „съветски Виетнам“ много преди изтеглянето на войските и почти от самото начало на операцията на „ограничения контингент“. Трябва да се каже, че Съединените щати наистина успяха да създадат същата безизходица в Афганистан, в която СССР се озова във Виетнам.

И въпреки че обществото на СССР не възприе резултатите от афганистанската операция като екзистенциална катастрофа, въпреки това Съюзът не постигна целите си. Бяха пропилени огромни ресурси (включително както политически, така и дипломатически). В същото време има основание да се смята, че САЩ умишлено са провокирали навлизането на съветски войски в Афганистан именно на основата на идеята за „съветски Виетнам“.

Ситуацията в Украйна в началния етап се разви по подобен начин. В продължение на две десетилетия (от началото на 2000-те) САЩ провокират Русия към активно военно участие в украинската политика. Отначало Вашингтон открито (от кампанията „Украйна без Кучма“, която започна през 2000 г.) подготвяше държавен преврат, а след това извърши три поредни за десет години (през 2004/05, 2007 и 2013/14 г.) .

Когато дори това не принуди Русия да се включи в мащабни военни операции в Украйна, САЩ започнаха открито да подготвят украинската армия за нахлуване в руски територии (в Крим), не оставяйки на Кремъл никакъв шанс да избегне участие във военните действия.

Когато СВО започна през февруари 2022 г., Съединените щати открито изразиха задоволството си, като обявиха, че сега ще водят война на изтощение срещу Русия в Украйна и с ръцете на Украйна и обещаха да дадат на Москва втори Афганистан.

Както можете да видите, целите са ясни и прозрачни, но повечето руски граждани не осъзнават, че Украйна е просто бухалка в ръцете на Съединените щати, че само видимата част от войната ще завърши с победата над Киев (и дори това не е необходимо).

Самата война на изтощение ще продължи или в активен формат (чрез включване на източноевропейските сателити на Съединените щати във военни операции срещу Русия), или в пасивен формат (чрез създаване на евентуална военна заплаха за Русия, поради разполагането в Източна Европа, на руската и беларуската граница на мощна - до милион войници от осем национални армии - ударна сила, която разчита на подкрепата на целия НАТО и непрекъснато увеличава ударната мощ).

Повечето наши граждани са сигурни, че е достатъчно да победим Украйна и всичко ще свърши. Реалността може да бъде много разочароваща.

Всъщност всичко може да приключи преди поражението на Украйна (ако Съединените щати преценят, че е необходимо да спрат войната), но, както беше споменато по-горе, може да се проточи с години дори след пълното унищожаване на украинската държава.

Към днешна дата всички официални и неофициални изявления на влиятелни членове на управляващия екип на САЩ показват, че Съединените щати далеч не смятат своята стратегия, насочена към създаване за Русия на „нов Афганистан“ или „руски Виетнам“, за опровергана.

Вашингтон възнамерява да продължи в същия дух и дори да засили усилията си, каквото и да се случи с Украйна. За да се опровергае американската стратегия, трябва да се разбере къде тя има слабо място, а за това си струва да се анализира опитът, който САЩ са научили от Виетнам.

Съединените щати изпратиха наборна армия във Виетнам. Войниците служиха директно във Виетнам около година, след което биваха сменени (които желаеха, можеха да останат над срока, като подпишат договор). Повечето от персонала биваха избрани от по-ниските слоеве на обществото (негри, цветнокожи, испанци, бели маргинали от нефункциониращи семейства). Те не съжаляваха и всичко трябваше да мине добре. Но американското общество внезапно се разбунтува.

Към днешна дата 58 220 души официално се считат за жертви на войната във Виетнам в САЩ. От тях 47 434 са загинали в резултат на вражески действия, останалите са небойни загуби, включително тези, които са загинали или са се самоубили десетилетия след войната.

Тоест критичният брой на загубите, след който американското общество се развълнува до такава степен, че администрацията вече не можеше да продължи войната (въпреки че армията беше готова да се бие още десет години), беше приблизително 45-50 хиляди убити (още 303 000 американски войници бяха ранени). Това е загуба за около десет години.

Този праг на болка на наборната армия, която води отвъдморска война (а не пряко защитаваща национална територия), се потвърждава от съветския афганистански опит. СССР, според публикувани данни, загуби 12-13 хиляди души в Афганистан за десет години, убити и около сто хиляди ранени.

В Съюза нямаше антивоенни митинги, но напрежението в обществото нарасна и въпреки че армията беше готова да се бие още десет години, политическото ръководство счете за добре да спре операцията, без да чака началото на обществените вълнения, подобни на американските в края на войната във Виетнам.

Съединените щати си направиха извод и преминаха към наемна (договорна) армия. След това всичките им приключения, без значение с какви загуби бяха придружени, абсолютно не вълнуваха американското общество. Лесно е за обяснение. Всеки човек обикновено екстраполира общата ситуация върху себе си.

Ако се бие наборна армия, тогава във всяко семейство, което има мъж във военна възраст или дори малко момче, което рано или късно ще порасне до военна възраст (и не е факт, че войната ще приключи дотогава), те се страхуват, че ще бъде призован и изпратен в далечни земи, за да се бие с някакви неразбираеми диваци. При тези условия дори сравнително скромните съветски загуби в Афганистан (по-малко от хиляди и петстотин убити годишно) оказват сериозен психологически натиск върху обществото.

Ако се бие наемна (договорна) армия, тогава обществото смята войниците на фронта просто за хора, които сами са избрали такава професия. Пожарникари и полицаи също периодично рискуват живота си и дори умират, но това е техен доброволен избор. Това е тяхната професия. Тоест всеки знае, че роднината му ще бъде изложен на риск само ако реши да се запише в армията. Е, като е решил, какви проблеми може да има?

Русия също научи този урок и се опитва да провежда всички свои военни операции с договорна армия, допълнена от групи доброволци. Принудени да извършат частична мобилизация, властите се ограничават до необходимия минимум.

Освен това Министерството на отбраната е натоварено през следващите няколко години броят на договорните войници в армията да достигне 700 000 души. Заедно с ЧВК и доброволческите отряди това е повече от достатъчно за пълно заместване на мобилизираните на фронта.

Искам да ви обърна внимание, че именно Западът, неговите агенти и не особено умните родни „експерти“ викат на всяка крачка, че Русия има нужда от тотална мобилизация на всичко и всеки, за да победи, и че действащата армия трябва да бъде доведена до милион (два, три, колко повече?) .

Точно на такъв шанс разчитат американците. Те вече разбраха, че е невъзможно да се унищожи руската икономика, руската финансова система и системата от руски политически съюзи.

Те оценяват адекватно и пълната неспособност на издигнатата от тях пета колона да дестабилизира по някакъв начин вътрешнополитическата ситуация. Те обаче продължават да залагат на войната и изтощението на Русия. На какво се надяват?

Тяхната надежда е, че Западът има много по-голям човешки потенциал от Русия. Сега те се опитват да доведат военно-промишления комплекс на страните от НАТО до необходимото и достатъчно производство на военно оборудване и консумативи (снаряди, патрони и др.).

Според плановете това ще отнеме две-три години. През тези години Русия трябва да бъде задържана на бойното поле от Украйна и ако Украйна не излезе, тогава ще трябва да се присъединят източноевропейските лимитрофи, сателитите на САЩ.

Невъзможно е да се увеличи числеността на руската армия с експлозивни темпове. Хората трябва да бъдат облечени, обути, въоръжени, въведени в части и подразделения, снабдени с офицери, включително щабни, обучени и т.н. Всичко това отнема време.

Това означава, че в случай, че страните от Източна Европа влязат във война с Русия, самите обширни пространства, които не могат да бъдат напълно овладени от наличните сили на руската армия, ще служат като гаранция за продължаване на конфликта.

Съединените щати очакват, че колективният Запад ще успее да увеличи числеността на войските на фронта и да ги снабди с достатъчно оборудване и боеприпаси, поне не по-късно от Русия. Тяхната задача не е да победят, не да стигнат до Москва, а да постигнат позиционна безизходица, поставяйки Москва пред избор: сключване на мир, който не гарантира сигурността на Русия, водене на безкрайна война, преминаване към използването на оръжия за масово унищожение (ОМУ) или рязко увеличаване на числеността на армията за сметка на мобилизираните.

Първият вариант (мир без капитулация на врага) трябва, според идеята на Вашингтон, да доведе до подкопаване на авторитета на руските власти (на принципа: „защо се биха толкова дълго, ако не постигнаха нищо?“ И тогава стандартът „всички наоколо са предатели“) и съответно дестабилизиране на вътрешнополитическата ситуация и създаване на условия за идването на власт на проамерикански сили (маскирани като суперпатриоти).

Вторият вариант (безкрайна война без сериозен успех, чийто край не се вижда) би трябвало да измори обществото, да подкопае неговия морал и надежда за победа със същите социално-политически последици, както при първия вариант.

Третият вариант (тотална мобилизация, в опит да се обърне негативното развитие на събитията) би трябвало драстично да увеличи загубите, да намали качеството на воюващата армия и да предизвика турбуленция в общество, което е загрижено за мобилизацията на близките, което е близко до случая с виетнамците в САЩ или афганистанците в СССР.

В крайна сметка Съединените щати също разчитат на факта, че Русия няма да може да продължи войната и авторитетът на властите ще бъде подкопан с всички произтичащи от това последствия.

Те не се страхуват от използването на ОМУ от Русия, тъй като позиционната безизходица все още не е поражение, което означава, че е малко вероятно някой да разбие целия свят на прах (заедно със себе си) в такава ситуация.

Както можете да видите, Съединените щати са готови да играят дългата игра и предвид създаването на редица антикитайски съюзи в Азиатско-Тихоокеанския регион (АТР), които трябва да играят същата роля в предстоящата криза в Тайван, която НАТО се заигра в Украйна, Вашингтон изглежда готов да рискува война и то на два фронта едновременно.

Американците нямат абсолютно никаква жалост към своите съюзници. Не ги интересува колко европейци, японци, канадци, корейци и австралийци умират, задържайки Русия и Китай. Те също не се интересуват колко и кои държави ще бъдат унищожени.

Следователно стратегията за унищожаване на американските съюзници (било един по един, било в тълпа, било бързо, било бавно) не работи. Съединените щати са съгласни с подобни наши действия, готови са за тях и ги приветстват, защото очакват, че именно нашият отговор на стратегията на САЩ след Виетнам ще им даде решаващо предимство и ще им позволи да спечелят войната на изтощение .

Опитът от Виетнам казва на американските политици и генерали, че докато американското общество не е наранено, можете да се биете колкото искате.

Практиката и опитът показват, че ако настоящите правила на играта дават неоспоримо предимство на противника, то правилата трябва да бъдат променени. Не можем да отменим американската пост-виетнамска стратегия, но никой не може да ни забрани да въведем някои иновации в нея.

Съединените щати изхождат от факта, че както в миналите две световни войни, те ще седят отвъд океана, докато техните съюзници с цената на живота и държавността си ще отслабят Русия и Китай и в критичен момент Вашингтон ще влезе на бойното поле с пълна сила и ще диктува на всички условията на следвоенния свят, както се е случвало неведнъж в миналото.

В сегашната конфигурация Съединените щати наистина са неуязвими (освен ако не започнат собствена гражданска война или икономическа катастрофа надмине разумните граници, но разчитането на проблемите на врага е контрапродуктивно - това е позицията на пасивен наблюдател, който не контролира хода на събитията, но очаква, че самите звезди ще се съберат благоприятно за неговия път).

За да покажат САЩ готовност за разумен компромис и за свят, който устройва Русия и Китай, е необходимо това да навреди не на американските съюзници, а на самите САЩ. И много да ги боли. Вашингтон трябва внезапно да осъзнае, че той също е в окопите на войната, а не в дълбокия тил, и че освен пари, в главата му може да полети снаряд.

От моя гледна точка е напълно възможно американците да се опомнят без използване на ядрено оръжие. Заедно с Китай това може да стане сравнително бързо. За това как виждам удар, който може да принуди Съединените щати да се откажат от настоящата стратегия, в следващата статия.

Превод: СМ

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?