/Поглед.инфо/ Фантастично равнище на безработица, силен спад в продажбите и производството, рязък спад на БВП и държавния бюджет. Всичко това се случва в момента в САЩ в резултат на ограничителните мерки за борба с пандемията от коронавируса. Каква е дълбочината на американската икономическа катастрофа и защо структурата на американската икономика не ѝ позволява да се възстанови?
Сред американския елит и сред много обикновени американци се възцари истинска паника - страната им попадна в бездната на най-сериозната криза след Великата депресия (медиите вече рисуват аналогии с онова време и публикуват снимки от 30-те години - с огромни опашки, бездомни и гладни хора). И - най-лошото от всичко - никой няма универсална рецепта за преодоляване на тази криза. В крайна сметка, това всъщност е „идеална буря“, тоест съдържа няколко преплитащи се кризи, които образуват заедно убийствена смес. Това са коронавирусната епидемия и икономическите последици от нея (отчасти свързани със специфичната структура на американската икономика), както и политическите раздори в коридорите на властта, което пречи на САЩ дори да се изместят малко от тази буря.
Спусъкът, разбира се, беше коронавирусната епидемия. САЩ са основната жертва на това заболяване днес по отношение на броя на заразените (755 хиляди, почти една трета от целия свят) и смъртните случаи (40 хиляди, една четвърт от общия брой на жертвите) - и преднината им през “конкурентите” само се увеличава.
И въпреки че почти 90% от американците са в някаква степен на изолация, епидемията в САЩ все още не е достигнала пика си, краят ѝ дори не се вижда на хоризонта. Американските журналисти, политици и експерти обаче все пак се опитват да гледат отвъд този хоризонт. И не само и не толкова за прогнозите по отношение на жертвите на епидемията - никой не може да ги прогнозира точно. Можем да говорим за 68 хиляди потенциални жертви, някои казват 2,2 милиона до септември - обаче вирусът е непредсказуем, така че всички прогнози за вируса ще бъдат неточни.
Освен това няма достатъчно средства за идентифициране на заболелите. Сега в САЩ провеждат приблизително 120 хиляди тестове на ден. Според експертите от Фондация “Рокфелер”, за безопасното отваряне на икономиката и минимизиране на риска от нова вълна е необходимо да се проведат 20 пъти повече тестове. Към днешна дата - а и утре, Съединените щати няма да имат такива технически възможности.
Затова сега наблюдателите и анализаторите се опитват да разберат как ще живее Америка след епидемията. И по-голямата част от експертите са съгласни, че ще живее или лошо, или много лошо. „Ние изградихме икономика в страната без амортисьори. Системата изглеждаше насочена към увеличаване на печалбата, но в същото време тя се оказа нестабилна и изложена на рискове”, пише Джоузеф Стиглиц, Нобелов лауреат по икономика. “Балансираме като на въже, без предпазни мрежи. И ситуацията като днешната всъщност ни хвърля долу”, допълни той.
Един от ключовите проблеми ще бъде безработицата. Без работа американецът е никой. Той няма пари за плащане на ипотека (с която е обременена по-голямата част от населението, а банките не прощават закъснели плащания). Той няма пари или работещ социален пакет за плащане на медицинска застраховка, без която ходенето в болници или дори повикване на линейка може да се превърне в дебели сметки (не е изненадващо, че доскоро почти половината от личните фалити бяха свързани с невъзможността да се плащат медицински сметки). И накрая, той просто няма спестявания, за да оцелее в лошите години - 40% от възрастните американци не могат да си позволят непланирани разходи от 400 долара.
Доскоро изглеждаше, че Тръмп побеждава безработицата. През февруари нивото A беше минимално за 50 години - 3,5%. Въпреки това, още през март-април махалото не просто се залюля, а отлетя в обратната посока. Така от 29 март до 4 април властите в САЩ регистрираха почти 6,6 милиона молби за обезщетения за безработица - почти 10 пъти повече от рекорда преди епидемията, фиксиран през 1982 година. Общо, откакто Тръмп обяви извънредното положение (тоест от средата на март), почти 20 милиона души са попълнили подобни изявления.
Според някои доклади нивото на безработица в САЩ вече е 12-13%, според други - 20%. В някои щати - например, туристическите Хаваи - само за последния месец 22% от всички работещи жители са написали молба за обезщетения за безработица. В индустриалния Мичиган - 21%, в Пенсилвания - 20%.
Да, молбите се пишат от хора, като само очакват загуба на работа, но в Америка като цяло прогнозират загубата на 14 до 28 милиона работни места, тоест до малко по-малко от 20% от общото население в трудоспособна възраст. За сравнение: през 1933 г., по време на Великата депресия, равнището на безработица е 25%.
Пълна икономия
Освен човешките, има и икономически загуби. Резултатът от масовите съкращения вече е рязък спад в потребителското търсене. Дори и без да губят работата си, хората вече започват да спестяват от всичко (дори до степен, че опашките за безплатна храна рязко са се увеличили по улиците, а в Луизиана нямат време да обработват всички искания за хранителна помощ - почти от средата на март до 7 април такива са 87 хиляди и властите се нуждаят от поне 30 работни дни, за да ги обработят). Принудителните икономии се добавят към доброволните - поради мерки за социална изолация.
В резултат на това през март продажбите на търговците на дребно спаднаха с 8,7% в сравнение с февруари - и това като се вземе предвид фактът, че режимът на извънредна ситуация беше въведен едва през втората половина на месеца. Ако го вземем по отрасли, тогава покупките на дрехи паднаха с 50%, мебелите - с 27%, на колите и резервните части за тях - с 26%. Приходите от ресторанти и барове бяха намалени също толкова. Освен това става дума само за някои представители на хотелиерския и ресторантьорския бизнес, където доходите паднаха почти 100 пъти. И нещата тепърва предстоят - икономистите J.P. Морган очаква още по-голяма рецесия през май.
Спадът на потребителската активност води, първо, до финансови проблеми за местните власти. Бюджетите на градовете и щатите стават все по-оскъдни - в крайна сметка 70% от данъчните приходи към щатските бюджети са само данък върху доходите и данъци върху продажбите. Второ, срива се малкият и среден бизнес, който има малко натрупани "мазнини" и за които вече са изчерпани средствата, създадени специално за подпомагане на американски бизнесмени в извънредна ситуация.
Много от тях са на прага на банкрута. Според едно проучване едва 2/3 от собствениците на малък бизнес са уверени, че ще преживеят месечна криза. И само една трета ще изтърпи четири месеца. Какво можем да кажем за дълги периоди - в края на краищата Патрик Харкер, президент на Федералната банка на Филаделфия, прогнозира поне шестмесечна криза. Колегата му от Ню Йорк Джон Уилямс е още по-скептичен - уверен е, че икономиката няма да се възстанови най-рано към края на годината.
По-лошото е, че докато кризата не приключи, гражданите едва ли веднага ще се заемат да харчат пари след края на всички ограничителни мерки. Проучванията показват, че след премахването на ограниченията, едва 20% от американците са готови незабавно да се върнат към предишното си ниво на социално-икономическа активност. Останалите ще станат жертви на психологически страх (както след всяка криза) - ще изчакат края на глобалната епидемия и ще напълнят. И така, икономическата криза ще продължи. Според някои оценки спадът на американския БВП през второто тримесечие на 2020 г. може да достигне до 40%. В края на годината МВФ е уверен, че икономиката на САЩ ще се свие с 6%.
"Кой е виновен" или "какво да се прави?"
Редица експерти са убедени, че в тази ситуация на икономическа и психологическа нестабилност Америка и нейният БВП могат да бъдат спасени само чрез мащабна мобилизация на населението, намаляване на данъци и други „инвестиции“ в увеличаване на потребителското търсене - аналог на тези, които са направени след Втората световна война. И на Белия дом трябва да му се отдаде дължимото - Тръмп прави всичко възможно, за да спаси и отвори икономиката възможно най-бързо (според предварителни данни, всеки ден престой струва на страната 25 милиарда долара непроизведен продукт). Разработва планове, грижи се за бизнеса. Въпреки това, той не може да победи страха и несигурността на обикновените американци, така че бившият министър на финансите на САЩ Лари Самърс е прав: "Без значение колко пари са отпуснати от Федералния резерв, независимо какъв бюджетен дефицит допуснем, няма да можем да решим този проблем, преди да победим коронавируса."
А победата е все още далеч. Правителството на САЩ прилича на орел, рак и щука - вместо да консолидира и разработи единна стратегия, борбата с коронавируса се превърна в инструмент за вътрешнополитическа борба.
Докато Тръмп се бори за икономиката, неговият съперник на изборите през ноември Джо Байдън публикува видео съобщение от поредицата „Аз нареждам да се победи болестта и да спася икономиката“, демократите се сблъскаха с републиканците, губернаторите влязоха в спорове и игнорираха инструкциите на Белия дом.
И сега най-важното е американското правителство да не започне да излъчва страх и несигурност за бъдещето. В края на краищата страхът винаги поражда агресия - и в този случай той ще бъде адресиран не само до американските граждани, но и към целия свят. Доналд Тръмп се готви за президентските избори - изборите, които той трябваше да спечели след икономическите постижения на първия си мандат. И сега, когато САЩ приближават изборите с разрушена икономика, разделена общественост и десетки милиони безработни, президентът може да се опита да ги спечели, като се мобилизира около външните врагове.
Вече има тревожни признаци, че Вашингтон се опитва да прехвърли вината за вътрешноамериканските проблеми заради коронавируса на Китай и СЗО (първият е безпощадно критикуван, втората губи американско финансиране). Някои медии, които изглеждат много уважавани, изваждат старите наръчници и пишат, че Владимир Путин е виновен за краха на американската здравна система. Вашингтон трябва да разбере, че подобни обвинения няма да спасят американската икономика, или американските граждани, или американския разсъдък.
Превод: В. Сергеев