Ние, американците, посрещнахме почивните дни, съвпадайки с деня четвърти юли 2020 г., унизени, както вероятно никога досега. Тази година имахме един общ план - да победим коронавируса covid-19, но не успяхме да го изпълним.
В сряда добавихме 50 хиляди положителни теста, рекордна цифра. Други страни побеждават болестта, а кривата на честотата ни нараства толкова бързо, колкото през март.
Този провал ще доведе до други провали. Според Бюрото за преброяване, една трета от американците проявяват признаци на клинично изразена тревожност или депресия. През май смъртността от съмнения за предозиране с наркотици се увеличава с 42%. Малък бизнес, колежи и центрове за отдих ще бъдат затворени.
Американците, поне, не отричат тежестта на сътресенията в страната през последните три месеца. Според проучване, проведено от изследователския център Pew, 71% от американците са възмутени от настоящото състояние на страната, а 66% се опасяват. И само 17% изпитват чувство на гордост.
Има две положителни точки в начина, по който американците реагират на настоящата ситуация. Първо, ние сме свидетели на невероятни промени в отношението на американците към расовите проблеми. Приблизително 60% от американците днес смятат, че афро-американците са подложени на огромна или значителна дискриминация. Откакто започнаха бунтовете или откакто паметниците започнаха да се разрушават, хората чакаха отрицателен отговор от белите. Има малко доказателства за отрицателна реакция, ако може дори да се каже, че такива изобщо не съществуват. Има признаци, че белите се страхуват предварително от критики срещу тях в случай на поне някакво възражение.
Второ, американците решиха да се отърват от Доналд Тръмп. Неправилните му действия по време на пандемията „Ковид-19“ предизвикаха негативно отношение към него от по-старото поколение. Неговите расистки изявления по време на расови безредици го дискредитират сред всички групи от населението.
Ще бъда много щастлив, когато Тръмп напусне, но заслужава да се отбележи, че не само заради Доналд Тръмп американците не са имали истински режим на изолация, а след това, в края на април, те отново започнаха да се движат свободно.
Не беше Тръмп този, който ходеше по барове в Темпе, Остин и Лос Анджелис през юни. И не Тръмп, облечен в болнична рокля, каза на американците, че тъй като причината им е справедлива, те могат временно да не спазват режима на изолация. Щом на хората им бъде казано, че е възможно да се наруши карантината за едно нещо, те ще го нарушат за много повече.
Поради фокуса ни върху факта, че Доналд Тръмп е много зле, ние се разсейвахме от по-сериозните проблеми и започнахме да се отнасяме по удивителен начин пасивно. Разбира се, това беше провалът на републиканците, но това беше и нашият общ провал, беше резултат от общите неуспехи, които претърпяхме няколко десетилетия.
В деня, когато Тръмп напусне поста си, все пак ще имаме по-младо поколение, чиито перспективи за живота ще бъдат по-лоши от техните родители. Ще имаме културен елит, който не знае много за хората в „червена“ Америка ( щатите обикновено се боядисват в червено на картата на САЩ, чието население подкрепя предимно републиканците) и всеки ден става ясно, че те „грешат“ , Ще продължим да имаме чудовищно неравенство, сегрегация по местоживеене, намаляващ социален капитал и криза в създаването на семейство.
Възходът на Тръмп на власт през 2016 г. беше симптом на всички тези кризи, много преди той да има шанс да стане допълнителна причина за тези кризи.
Кой е основният проблем? Деймън Линкър казва това: „Това е равносилно на отказа на много американци да мислят по отношение на социалното цяло - те просто не искат да мислят какво би било по-добре за обществото. Не мислете за общо или обществено благо. Всеки от нас вярва, че знае какво е най-доброто за самия него. “
Бих добавил, че този индивидуализъм, социален атомизъм и егоизъм са резултат от по-дълбока криза, а именно криза на легитимността. През 1970 г., във време като нашето, Ървинг Кристол пише: „Точно както хората дълго време не могат да издържат чувство на духовна безсмисленост в личния си живот, те не могат да приемат за дълго време общество, в което властта, привилегиите и собствеността не се разпределя според някои морално значими критерии. "
Много хора се оглеждат и оценяват условията у нас: как се отнасят с черните американци, как се унищожават общностите, колко неефективен е Вашингтон. Те виждат всичко - и разбират: такъв живот няма смисъл. Всичко това не вдъхва вяра, не вдъхва самоувереност. Те не се чувстват част от тази страна.
Ако не вдъхнете духа на нацията, ако нямате силно чувство за принадлежност към една общност, тогава няма да се жертвате за общото благо. Изправени сме пред цяла поредица от сериозни, ужасни проблеми и ние, оказва се, не сме в състояние да направим елементарното нещо - да си сложим тази проклета маска.
В дните, водещи до този уикенд и празника четвърти юли, мислех за сцена от филма „Добър Уил Хънтинг“. Виждаме как Уил осъществява всички тези математически подвизи и блестящи словесни пируети, но герой, изпълняван от Робин Уилямс, го отвежда на паркова пейка и му казва цялата истина за грозната същност на неговия характер. "Гледам те и не виждам умен, самоуверен човек, виждам дръзко и кокетно дете."
Последните три години бяха като Робин Уилямс, който говори на цялата страна - „поведенческа намеса“ или думите с горчива истина. Надявах се, че кризата ще ни обедини, но тя усложни всичко и само се влоши. И сега съм загрижен не толкова за популизма или пробуждането на радикалните сили, колкото от широко разпространената загуба на вяра в страната.
Надявам се, че всички ние, някъде дълбоко в себе си, имаме пламенна любов към нашата обща страна и идеалния образ на Америка като светило на плурализма на 21 век.
Четвърти юли ще бъде подходящ ден за придобиване на тази вяра.
Превод: Поглед.инфо
