Америка

САЩ блокираха фирми и пари на своя територия на 6-има българи (Обзор)

/Поглед.инфо/ Американското финансово министерство твърди, че Васил Божков, Делян Пеевски и по-малко известният публично Илко Желязков са участвали в корупция на високи нива

7663 прочитания
САЩ блокираха фирми и пари на своя територия на 6-има българи (Обзор)

Санкции и за бивш зам.-министър и двама шефове на агенции

Преди официалното съобщение на Вашингтон служебният премиер Стефан Янев на телефона с помощник държавния секретар Виктория Нюланд

Българските граждани Васил Божков, Делян Пеевски и Илко Желязков, както и свързани с тях 64 компании, са санкционирани от САЩ по закона “Магнитски” заради корупция. Това обявиха от Министерството на финансите на САЩ в официално съобщение в сряда.

Блокирането на авоарите на Божков, Пеевски и Желязков е определено в съобщението като най-широкообхватното единично действие срещу корупцията до днес. (Какво е законът “Магнитски” - виж долу)

Тези действия означават блокиране на територията на САЩ на собствености, активи и акции, както и забрана за трансакции в американски долари. Важат обаче на глобално ниво и водят до санкции и от държави, които държат на отношенията си със САЩ.

Преди да бъдат обявени официално санкциите, служебният премиер Стефан Янев е имал разговор с помощник държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд, но не се съобщава за повече детайли.

Божков е определен от американците като известен български бизнесмен и олигарх, Делян Пеевски като бивш член на парламента, а Илко Желязков е настоящият зам.-шеф на бюрото за контрол над СРС-тата.

Според американското финансово министерство

Божков е

подкупвал

неколкократно

български

официални лица - сред тях били настоящ политически лидер и бившият председател на Държавната комисия по хазарта. Освен това тази година укриващият се в Дубай Божков планирал да даде голяма сума пари на бивш високопоставен български държавник и все още политик, за да му помогне да създаде канал, през който Русия да влияе на български правителствени служители и официални лица.

Американците припомнят обвиненията, отправени от прокуратурата, че Божков е плащал по 10 000 лв. дневно на шефа на закритата комисия по хазарт, за да блокира конкурентите му.

Соченият за най-богат българин се преследва от САЩ и като човек, подпомагал материално, спонсорирал или оказвал техническа помощ за корумпиране, включително и за злоупотреба с държавни активи, заграбване на частни фирми и корупция, свързана с правителствени договори.

САЩ налагат блокада на всички пари и активи и на 58 фирми и организации, свързани с Божков, включително и партията му “Българско лято”, целия “Нове Холдинг” и фондация “Тракия”, които притежава пряко или е собственик през юридически лица.

Според обвиненията на САЩ Делян Славчев Пеевски е олигарх, който е бил народен представител и собственик на медии. Американците твърдят, че той редовно е използвал натиск и подкупи, за да се предпази от обществени проверки и да придобива контрол над ключови институции и бизнес сектори в България. Не е ясно по какъв начин през септември 2019 г. по време на местните избори бил работил активно, за да повлияе отрицателно на политическите процеси в България. Депутатът бил

преговарял с

политици да им

осигури подкрепа

и позитивно

отразяване

в медиите си, а в замяна те да го пазят от криминални разследвания, пише още в съобщението от Министерството на финансите на САЩ.

Илко Желязков (третият санкциониран) е бивш агент на ДАНС и бивш зам.-шеф на службата за подслушвания ДАТО, а в момента е заместник-председател на бюрото за контрол на СРС-тата.

Според твърденията на САЩ Пеевски и Желязков са развили схема за подкупи, която включва продажба на български лични документи на чужденци, подкупвали са правителствени официални лица за лоялност и информация. През 2019 г.

Желязков бил

предлагал

подкупи на

правителствени

официални лица, които трябвало да предоставят информация от полза за Пеевски. Двамата разполагали с лица, поставени на високи позиции, които да насочват публично финансиране към тях през 2019 г.

Желязков изнудвал потенциален член на българското правителство като го заплашвал с криминални обвинения от главния прокурор, ако не му оказва съдействие след заемането на министерския пост.

Санкционирани са и 6 компании, които според Министерството на финансите на САЩ са свързани с двамата - “Инт” ООД и “Интръст”, притежавани пряко от Пеевски и “Би Ем Системс”, “Инт инвест”, “Инттрафик” и “Риал истейст инт”.

Освен по “Магнитски” Пеевски и Желязков са санкционирани и по член 7031 от закона за държавния департамент на САЩ. По него санкция получи и съдията Андон Миталов.

По този закон бяха обявени санкции на Държавния департамент срещу още трима българи - бившият зам.-министър на икономиката Александър Манолев, бившия председател на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) Петър Харалампиев и бившия главен секретар на ДАБЧ Красимир Томов.

Бившите шефове на Държавната агенция за българите в чужбина са подсъдими, че са организирали схема за подкупи за издаване на удостоверения за български произход – документ, който е нужен в процедурата по получаване на гражданство.

Шефът на ДАБЧ бе номинация на бившия военен министър Красимир Каракачанов.

Александър Манолев подаде оставка като зам.-министър на икономиката през 2019-а, след като името му бе забъркано в скандал с къща за гости с европейски пари. Манолев е подсъдим за неправомерно получаване на 390 000 лева европейски средства.

Делян Пеевски: Недопустимо! Няма нито един верен факт

Във връзка с включването ми от страна на САЩ в санкционния списък заявявам, че считам подобен акт за абсолютно недопустим, тенденциозен и неотговарящ на духа и смисъла на този закон. Това е така, защото не съм извършил нищо, с което да съм накърнил международно признати човешки права, не съм държавен служител и не съм участвал в корупционни действия, като разпространените мотиви за наложените санкции не съдържат нито един верен факт.

Същевременно съм наясно, че ангажираният значителен финансов и политически ресурс от страна на медиен олигарх и приватизатор, парадиращ с добрите си контакти, които използва срещу своите опоненти, е допринесъл за дискредитирането ми. Информация за това какво се готви, присъства отдавна в неговите медии и за мен случилото се днес не е изненада.

Уведомил съм адвокатите ми в САЩ и ще предприема всички законови действия срещу този акт.

Законът удари политици от Румъния, Унгария, Албания

През 2012 г. Конгресът на САЩ прие Закон за отговорност за спазването на принципите на правовата държава, известен повече като закон “Магнитски”. Той носи името на московския адвокат Сергей Магнитски, който умира през 2009 г. в руския следствен арест и става повод за закона. Попада там, след като прави разкрития за многомилионна измама, в която са замесени представители на полицията, съдебната система и данъчните служби. В чужбина неговият случай се превърна в нарицателно за корупцията и съдебния произвол в Русия. В родината си е осъден посмъртно, а кончината му предизвиква спирала от санкции - не само срещу руски граждани.

През 2013 г. администрацията на Обама включи в него 18 лица - сравнително малко известни служители от системата на правосъдието в Русия, които според американските власти имат отношение към смъртта на Магнитски.

През 2016 г. обаче беше приет изцяло нов вариант - Глобалният закон “Магнитски”, който вече не се отнася само до Русия. Той даде право на американското правителство да предприема мерки срещу лица в целия свят, за които има съмнения, че нарушават човешките права. Друга голяма новост бе, че той вече е насочен и срещу държавни служители, които са отговорни или участват в актове на значителна корупция включително в областта на обществените поръчки. Наказанията и по двата закона са основно забрана за достъп до територията на САЩ и блокиране на активи.

На основата на този закон бяха наложени санкции срещу чеченския лидер Рамзан Кадиров, както и срещу лица, замесени в убийството на саудитския журналист Джамал Кашоги. А също и срещу бившия турски правосъден министър Абдулхамит Гюл, срещу Гюлнара Каримова, дъщеря на узбекския лидер Ислам Каримов, срещу бившия шеф на полицейските сили в Хонконг Крис Танг, срещу бившия президент на Гамбия Яхия Джамех и много други.

Молдовският олигарх и бивш лидер на Демократическата партия Влад Плахотнюк е един от последните политици от Източна и Централна Европа, на когото в средата на януари 2020 г. САЩ забраниха достъп до територията си. Причината бе участието му в крупни корупционни афери, а забраната се отнася и до семейството му. През септември 2019 г. САЩ забраниха влизане на своя територия на пратения в затвора лидер на Социалдемократическата партия на Румъния Ливиу Драгня. Докато партията му бе на власт, той бе смятан за един от най-могъщите хора в родината си и макар да не успя да стане премиер, дърпаше конците като шеф на долната камара на парламента. Прочу се и с яростния си конфликт с бившата шефка на антикорупционната агенция и настояща европейска главна прокурорка Лаура Кьовеши. Забраната на Драгня бе наложена след потвърждаване на присъдата му от 3,5 години затвор за корупция в Румъния. От нея са засегнати и двете му деца.

През октомври 2014 г. отново заради корупция забрана бе наложена на 6 унгарски официални лица от близкия кръг около премиера Виктор Орбан. Имената им не бяха съобщени. Шефката на унгарската данъчна служба Илдико Вида сама призна, че е в черния списък, но не посочи кои са другите. През лятото на 2019 г. Държавният департамент наказа и кмета на албанския град Дуръс Вангюш Дако и семейството му за участие в крупни корупционни схеми. Същото се случи през 2018 г. на бившия албански главен прокурор Адриатик Лала.

Миналата година ЕС прие собствена версия на американския закон “Магнитски”, която ще позволи на съюза да запорира имуществото и банковите сметки на нарушители на човешките права от целия свят, както и да им забранява да влизат на територията му. За разлика от закона в САЩ обаче той не предвижда санкции за участници в големи корупционни схеми.

Още от Свят

Китай отглежда 14 растителни вида на борда на космическата станция „Тиенгун“
Поглед към Китай

Китай отглежда 14 растителни вида на борда на космическата станция „Тиенгун“

/Поглед.инфо/ Китай е отгледал в орбита над 20 сорта от 14 растителни вида – това е важен етап, който поставя основите за мащабно отглеждане на култури на борда на космическата станция, съобщиха от Китайския център за космонавти.

21.09.2026 22:00
Германски предприятия увеличават инвестициите си в Китай на фона на растежа на пазара
Поглед към Китай

Германски предприятия увеличават инвестициите си в Китай на фона на растежа на пазара

/Поглед.инфо/ Германските компании засилват инвестициите и разширяват производството си в Китай, като се възползват от растящия пазар на страната и възникващите възможности, съобщава „Синхуа“.

21.09.2026 21:45
Си Дзинпин ще проведе държавно посещение в САЩ
Поглед към Китай

Си Дзинпин ще проведе държавно посещение в САЩ

/Поглед.инфо/ Говорител на китайското Външно министерство обяви, че по покана на президента на САЩ Доналд Тръмп китайският председател Си Дзинпин ще проведе държавно посещение в САЩ от 23 до 25 септември.

21.09.2026 21:30
Кольо Колев: Европа влиза в опасната зона – милитаризация отвътре, ескалация с Русия отвън
Европа

Кольо Колев: Европа влиза в опасната зона – милитаризация отвътре, ескалация с Русия отвън

/Поглед.инфо/ Разговарям с социолога Кольо Колев за президентската кампания, която вече започна, но според него все още не предлага ис може да оспори второто място? Защо европейското недоволство вече излиза извън рамките на отделни държави? Може ли националният натиск да промени самия Европейски съюз? И най-тревожният въпрос – докъде може да стигне ескалацията около Украйна и съществува ли реална опасност европейски държави да бъдат въвлечени непосредствено във войната? Един разговор за България, Европа и мира, който става все по-труден за запазване.

21.09.2026 21:17
Какво носи на света ускореното „озеленяване“ на китайската външна търговия?
Поглед към Китай

Какво носи на света ускореното „озеленяване“ на китайската външна търговия?

/Поглед.инфо/ На 16 и 17 септември в Пекин се проведе Национална конференция за високотехнологично производство, по време на която бяха представени важни указания на китайския председател Си Дзинпин относно развитието на сектора. Си Дзинпин подчерта, че е необходимо да се координират висококачественото развитие и високото равнище на сигурност, като се следва посоката на интелигентно, зелено и интегрирано развитие. Страната трябва последователно да развива и укрепва напредналото производство, да консолидира основите на реалната икономика и да осигури стабилна подкрепа за модернизацията по китайски модел.

21.09.2026 21:15
Петият пленум на 20-ия ЦК на ККП ще се проведе от 26 до 29 октомври в Пекин
Поглед към Китай

Петият пленум на 20-ия ЦК на ККП ще се проведе от 26 до 29 октомври в Пекин

/Поглед.инфо/ На днешното заседание на Политбюро на ЦК на ККП бе решено, че петият пленум на 20-ия Централен комитет на Китайската комунистическа партия ще се проведе от 26 до 29 октомври в Пекин. Заседанието бе ръководено от генералния секретар на ЦК на ККП Си Дзинпин.

21.09.2026 21:00
Проф. Нако Стефанов: Върви страшна милитаризация – някой се готви за война
Европа

Проф. Нако Стефанов: Върви страшна милитаризация – някой се готви за война

/Поглед.инфо/ В първата част от разговора ми с проф. Нако Стефанов търсим отговор на въпроса, който все по-трудно може да бъде заобикалян: кой има интерес войната да продължава и кой действително има интерес от мир? Говорим за Русия и САЩ, за огромните икономически интереси около военните конфликти, за кризата на европейския модел и за технологичния капитал, който все по-тясно се свързва с националната сигурност и военното производство. Проф. Стефанов предупреждава за ускоряваща се милитаризация и за опасността оръжията, които днес се натрупват, утре да бъдат използвани.

21.09.2026 19:54
Марко Рубио обиколи Южна Америка за изграждане на военния алианс „Щит на Америка“
Америка

Марко Рубио обиколи Южна Америка за изграждане на военния алианс „Щит на Америка“

/Поглед.инфо/ /Поглед.инфо/ Мащабната обиколка на държавния секретар на САЩ Марко Рубио в Колумбия, Еквадор и Перу маркира новия етап от стратегията на Вашингтон за повторно налагане на военно-политически и икономически контрол над Южна Америка. В условията на засилена геополитическа конкуренция с Китай, Белият дом лансира инициативата „Щит на Америка“, комбинираща милиардни пакети за сигурност, разполагане на военни оперативни центрове и придобиване на контрол върху стратегически минерални суровини. В същото време дълбоководното пристанище Чанкай в Перу и предстоящите избори в Бразилия поставят под въпрос дълготрайността на американския натиск в региона.

21.09.2026 19:11