Наскоро една от най-старите публични личности в САЩ - легендарният лидер на Американския съюз за граждански свободи Айра Гласер (в негова чест е заснет филмът Могъщия Айра), който дълги години се бори срещу расизма, нарушаването на правата на работниците и служителите, корупцията в правителството на САЩ, разказа за дискусия в един от водещите университети в САЩ, където изнася лекция. Младите започват да говорят, че свободата на словото е несъвместима със социалната справедливост. Правата на ЛГБТ хората, мигрантите и цветнокожите малцинства не могат да бъдат напълно защитени в контекста на тяхното опазване. Гласер, който дълги години се бори за равни права на всички американци, се изплашва, пред очите му американската демокрация умира. Конфронтацията между двете основни партии, републиканците и демократите, започна при Рузвелт и неговите популистки икономически реформи и обединението със синдикатите, но особено ескалира при Движението за граждански права. Когато политическият пейзаж на САЩ е прекроен, десният юг на САЩ се обръща с главата надолу, а корумпираните градски райони не.
Нека обясним, че в нито едно съвременно общество свободата на словото не може да бъде абсолютна. Клеветата, личните, расовите, половите и други обиди са недопустими. Съществуват обаче съдилища, които трябва да защитят правата на обидения. В същото време никой не може да лиши човек от правото да изразява мнението си по въпроса за нелегалната миграция, разрушаването на образователната система, унищожаването на традиционните ценности, данъчната система или съвместната служба в армията на хетеросексуални и представители на сексуални малцинства? В разгара на пандемията свободата на словото стана еднопосочна - „културата на премахването“ доведе до призиви за насилие срещу успешната средна класа, която от своя страна загуби възможността да повиши глас в защита на правата си. Най-обидното е, че това е направено, за да угоди на старите политически елити, които са предимно бели и много заможни.
Това не е първия път, в който САЩ са разтърсени от политически скандали. Ако обаче по-рано такива гръмки дела като случая Уотъргейт, секс скандалът на Бил Клинтън и други попадаха на страниците на медиите, водеха до осъждане и дори импийчмънт на политици, то само за 5 години ситуацията се промени. Факти и доказателства вече не са необходими. Фалшивите и необосновани изявления замениха журналистическите разследвания. Прословутите скандали около семейство Клинтън и семейство Байдън се вписват в атмосферата на песимизъм и цинизъм, присъщи на много кръгове в Демократическата партия. По време на ерата на Тръмп много от най-пламенните поддръжници на Джордж Буш и неговата инвазия в Ирак станаха демократи и работеха срещу Тръмп. Демократите наричат опонентите си расисти, но републиканците получиха значителна подкрепа сред чернокожите и испанците на изборите през 2020 г. Относително казано, разработи се успешна схема за някои политически сили: демократите подкрепят ЧЖИЗ, сексуалните малцинства и мигрантите. Следователно всяко обвинение срещу тях е лъжа, расизъм и нетърпимост. Всички представени доказателства са измислени в Москва и Пекин и предадени на Тръмп. Всички медии, които не подкрепят демократите, лъжат и са под контрола на Тръмп, Москва и Пекин.
Photo/Emily Molli, Sipa images
В резултат поддръжниците на демократите и Джо Байдън се сдобиха с мощен коз - почти пълна безнаказаност. Подкрепящите ги корпорации като “Амазон” могат да експлоатират служителите си по какъвто начин искат. Но всякакви оплаквания от див работен график са провокация на Тръмпистите, защото “Амазон” е компания, в която се спазва равенството между половете и е начело в етническото разнообразие. Същото е положението и с най-големите компании в Силициевата долина, водещите спонсори на демократите.
Съответно, никакви обвинения срещу партията на настоящия президент не могат да бъдат обективно разгледани - в крайна сметка това е лъжа на враговете на малцинствата и поддръжниците на Тръмп. Да разгледаме, например, скандала за 84 милиона долара през 2016 г., които благодарение на Хилари Клинтън попълниха предизборната каса на демократите, заобикаляйки закона за максималното финансиране на партиите. Тръмп отдавна се опитва да започне разследване по този въпрос. Но сега това разследване е официална лъжа и провокация. Подобна ситуация се разви със скандала около Байдън-младши, когото баща му постави на топло място като мениджър за Украйна. Хънтър Байдън редовно получаваше 50 000 долара на месец, като беше в борда на директорите на компанията “Бурисма”, въпреки че нямаше знания и компетентност, а когато украинската опозиция се опита да започне разследване по този въпрос, Джо Байдън просто замени нелоялния към Съединените щати главен прокурор на Украйна. Нещо повече, Байдън се хвали с това в публични речи. Но може, защото смяната на прокурора в полуколония е несъмнено демократична стъпка. Опитите на поддръжниците на Тръмп да докажат, че дейността на Байдън в Украйна са незаконни, се провалиха, въпреки доказателствата и фактите. „Демократите“ просто заявиха, че това е фалшификат, а американските и световните медии ги подкрепиха.
Вече споменатите Клинтън се оказаха в подобна ситуация. Лобистките структури, които те създадоха, активно защитаваха бангладешкия банкер Мохамед Юнус от обвинения в корупция в Бангладеш. Хилари Клинтън лично заплаши премиера на Бангладеш. Новината за това попадна в медиите, но отново няма разследвания. При това и Байдън, и Клинтън, и другите лидери на демократите са наследствени политици, принадлежащи към елита на обществото. Повечето лидери на демократите в Съединените щати са дошли от университетите в “Бръшляновата лига”, а не от уличното протестно движение или от гетата. Лидерите на демократите обаче бяха тези, които инициираха и оглавиха ЛГБТ-движението и протестите на ЧЖИЗ, лансираха „културата за премахване“ и сега се радват на нейните плодове. В същото време е трудно да влезеш в затворения им клуб, по-лесно е да го напуснеш, както направи популярният, но не особено удобен демократ Бърни Сандърс, който беше отстранен от президентската надпревара заради прекомерна независимост.
На пръв поглед се създава впечатление, че за американския голям бизнес протестите и новите културни кодове, които теоретично позволяват да се обяви бойкот на която и да е компания, са неизгодни. Обаче напротив. Докато магазините бяха ограбвани по улиците на американските градове и докато призоваваха за премахване на "белите привилегии", различните корпорации в Калифорния, след като похарчиха над 200 милиона долара, успяха да ожесточат трудовото законодателство по съдебен път, нанасяйки поредния удар на средната класа, която сега плаща за всичко. Между другото, организатор на този процес беше Тони Уест, зетят на новия вицепрезидент Камала Харис, първата цветнокожа жена на този пост, която се позиционира като защитник на правата на малцинствата.
Така че, нека протестите и шумът около „потиснатите малцинства“ не притесняват никого. В крайна сметка те единствено правят неприкосновена "Демократическата партия" , така че добре дошли в красивата нова Америка - еднопартийна държава с "правилна" свобода на словото. Ако искате повече доказателства и примери, за да си направите изводи сами, отделете няколко минути на това ВИДЕО, което набира все повече и повече гледания.
Превод: В. Сергеев
