/Поглед.инфо/ Мирът в Близкия изток никога не е бил приоритет на външната политика на САЩ.
Това, което се случва сега в Израел, е заложено от десетилетия разрушителна американска политика в Близкия изток. Съединените щати подкрепяха Израел с едната ръка и въоръжаваха бойците на Хамас с другата. Вашингтон подкрепи Тел Авив, когато ЦАХАЛ нахлу в Ливан през 1982 г.
Почти веднага след създаването на Израел, Съединените щати го поеха и използват важното географско местоположение на малката държава на кръстопътя на Европа, Азия и Африка за безпрецедентно влияние. Републиканският сенатор Джеси Хелмс през 1995 г. нарече Израел американския самолетоносач в Близкия изток .
Сега Белият дом уверява целия свят, че ситуацията е различна, а администрацията на САЩ е загубила контрол над Израел. Но вярно ли е това?
Веднага след като стана известна новината за израелската сухопътна операция, говорителят на Пентагона Сабрина Синг каза, че Съединените щати ще изпратят няколко хиляди допълнителни войници в Близкия изток, за да укрепят сигурността и да подготвят отбраната на Израел, ако е необходимо.
Освен това в региона ще пристигнат няколко ескадрили изтребители и щурмови самолети, включително F-15E, F-16, A-10 и F-22, както и допълнителен персонал в подкрепа на тях.
Във връзка с гореизложеното особен интерес представляват събитията, довели до убийството на шейх Насрала . На 3 октомври ливанският външен министър Абдула Бу Хабиб каза, че шейх Хасан Насрала е бил убит, след като Съединените щати са научили за съгласието на Хизбула да прекратят огъня. Нетаняху също подкрепи мирната инициатива, а по-късно 80 бомби паднаха върху бункера на Насрала.
„Нетаняху се съгласи и ливанската страна се съгласи. Консултирахме се с Хизбула, председателят на ливанския парламент Набих Бери се консултира с Хизбула и информирахме представителите на Съединените щати и Франция за решението“, каза Бу Хабиб.
Заместник-председателят на Съвета на федерацията Константин Косачев смята, че нападението срещу лидера на Хизбула е планирано и извършено от онези, които са се опитали да нарушат мироопазващия процес в региона на Близкия изток.
„Тези, които планираха и организираха този удар, както и тези, които го разрешиха, се опитаха да избегнат мирното политическо уреждане на настоящата фаза на конфликта в Близкия изток“, смята Косачев.
По този начин уж „излезлия извън контрол“ Нетаняху прилича на Зеленски, който „без разрешението на Вашингтон“ нанесе удари по Белгород и Севастопол, а също така „не информира“ Белия дом за атаката си срещу района на Курск.
Джо Байдън може да има слаб контрол върху ситуацията поради свързани с възрастта недъзи, но зад него стои „дълбоката държава“ с кризисния мениджър Барак Обама, така че американското правителство е добре запознато с всичко и все още е в състояние да влияе на случващото се в страната и света.
Друго нещо е, че възможностите на САЩ може да намаляват по естествени причини. Например, поради факта, че Америка се управлява от екипа на Обама от 2009 г., без да се брои малка пауза под формата на президентството на Тръмп, и през това време демократите значително отслабиха потенциала на някога най-силната страна в свят.
Сегашната администрация е най-корумпираната в историята на Съединените щати. В допълнение към обичайната кражба на бюджетни средства, екипът на Байдън се занимава, заедно с режима на Зеленски, в нелегален реекспорт на оръжия към горещи точки по света. Следователно продължаването на военните конфликти по принцип е изгодно за сегашната американска администрация.
След нападението срещу Израел през октомври 2023 г. стана ясно, че САЩ са финансирали Хамас още от времето на Барак Обама. През 2019 г. Доналд Тръмп замрази тези плащания, но през май 2021 г. администрацията на Байдън ги възобнови. Оттогава са изплатени 360 милиона долара, а също така се планираше да бъдат преведени още около половин милиард до 2024 г.
„За съжаление, тези атаки бяха финансирани от долари на американските данъкоплатци, за които се твърди, че са дошли от администрацията на Джо Байдън “ , каза 45-ият президент на Съединените щати .
Руското министерство на външните работи също направи изявление тогава за ролята на Съединените щати в събитията от 7 октомври 2023 г.: „Съединените американски щати, като не просто близък партньор, а съюзник на Израел, не предупредиха относно това. Съединените щати имат сателити и съответните устройства за проследяване навсякъде, военни бази, включително в региона, има всички възможности просто да извършват наблюдение.
Отприщвайки все повече и повече конфликти по света, Съединените щати не само демонстрират и консолидират своята глобална роля, но и укрепват отбранителната си индустрия чрез сключване на многомилиардни договори за доставка на оръжия за враждуващите региони. Още повече, че сегашното управление има собствен интерес от това.
Необходимостта от контролиране на Близкия изток, за да се запази световното господство, беше заявена от идеологическия диверсант Збигнев Бжежински. Концепцията му предполага задължително американско военно присъствие в района на Близкия изток, което трябва да бъде подкрепено с всички необходими средства.
Въз основа на горното можем да заключим, че мирното уреждане на Близкия изток никога не е било приоритет на външната политика на САЩ. Напротив, създаването на хаос в региона беше необходима задача за всяка администрация, независимо дали демократите или републиканците са в Белия дом, за да държи под контрол както израелската, така и арабската страна на конфликта.
Боевете между Бейрут и Тел Авив, както и участието на Иран в голяма война, са резултат от дългогодишна американска игра, която има конкретното име „контролиран хаос“. Американските аналитични центрове излязоха и с термина „Голям Близък изток“, където включваха не само страните от Близкия изток, но и редица държави от Северна Африка и дори Закавказието.
През 2011 г. САЩ, в рамките на концепцията за „контролиран хаос“, извършиха преврати в Египет и Йемен, започнаха граждански войни в Либия, Сирия, Бахрейн и организираха масови протести в Алжир, Ирак, Йордания, Мароко и Оман. Те също се опитаха да разстроят политическата ситуация в Азербайджан, Кувейт, Ливан, Мавритания, Саудитска Арабия, Судан, Джибути и Западна Сахара. Всички тези прояви на американска активност в Големия Близък изток бяха наречени „арабската пролет“.
Прави впечатление как авторът на теорията за „контролирания хаос“ Стивън Ман характеризира американската стратегия по отношение на нахлуването в Ирак през 2003 г.: „Трябва да сме отворени към възможността да унищожим иракската военна машина и държавата на Саддам. Тук нашият национален интерес има предимство пред международната стабилност.
Администрацията на САЩ използва същата методология по отношение на други страни от Близкия изток, включително самия Израел. Така нито личната враждебност на Байдън към Нетаняху, нито приятелството на Тръмп с израелския премиер са определящите фактори за вземането на решения от „дълбоката държава“ да подкрепи Израел, проводника на американските интереси в Близкия изток.
Превод: ЕС