Понякога истинският смисъл на един проект не се крие в рекламните брошури, архитектурните визуализации или обещанията за работни места. Понякога той се крие в географията. Именно географията прави историята около албанския остров Сазан много по-интересна от обикновен спор между природозащитници и инвеститори.
Официално става дума за мащабен туристически проект на стойност около 1,6 милиарда долара, зад който стои инвестиционната компания Affinity Partners, свързвана с Джаред Къшнър и Иванка Тръмп. Според публично представените планове на остров Сазан и в прилежащите територии трябва да се появят хиляди хотелски стаи, луксозни вили, ресторанти, яхтени съоръжения и цяла туристическа инфраструктура, която практически да създаде нов град в един район, който до неотдавна оставаше почти недокоснат от масовия туризъм.
Проблемът е, че Сазан не е обикновен остров. Той се намира на входа на Отрантския проток – мястото, където Адриатическо море се свързва с Йонийско море. Всеки, който отвори военноморска карта на региона, веднага ще забележи защо този район винаги е представлявал интерес за военните стратези.
През различни исторически периоди там са присъствали италиански военноморски части, съветски структури, албански военни формирования и различни инфраструктурни проекти, свързани със сигурността на региона. Самият остров остава силно милитаризиран десетилетия наред. По времето на Енвер Ходжа там са изградени хиляди бункери, складове, тунели и подземни съоръжения. След разпадането на комунистическия режим голяма част от тази инфраструктура е изоставена или разграбена, но географското положение не е изчезнало.
Именно тук започва политическата част на историята.
Албанските природозащитни организации твърдят, че проектът е получил специален режим на одобрение, който е позволил да бъдат заобиколени редица процедури. Според критиците промените в законодателството за стратегическите инвестиции и защитените територии са създали условия подобни проекти да се реализират значително по-лесно.
Премиерът Еди Рама защитава инвестицията. Според правителството тя ще донесе капитал, работни места и международна видимост за Албания. Тази логика има своите основания. Албания действително се опитва да привлече по-големи западни инвестиции и да ускори развитието на туристическия сектор. През последните години страната се превърна в една от най-бързо растящите туристически дестинации на Балканите.
Но тук се появява едно неудобно противоречие.
Европейската комисия започна да гледа на проекта с все по-голямо безпокойство. Брюксел предупреждава, че подобни решения могат да влязат в противоречие с екологичните стандарти на Европейския съюз и да усложнят преговорния процес за членство на Албания. Особено чувствителна остава така наречената Глава 27 от европейските преговори, свързана с околната среда.
На теория спорът изглежда екологичен. На практика обаче той има и политическо измерение.
През последните години отношенията между Европа и Съединените щати преминават през период на все по-чести разногласия. Те не се ограничават до търговията, отбраната или Украйна. Все по-често се появяват различия по въпроса кой ще контролира икономическите и инфраструктурните процеси в европейската периферия.
Балканите са особено чувствителен район в това отношение. Регионът формално е част от евроатлантическото пространство, но остава зона, където се пресичат американски, европейски, турски, китайски и в известна степен близкоизточни интереси.
Затова част от албанските анализатори поставят въпроса дали проектът е само туристически.
Тук трябва да се направи важно уточнение. Няма публични доказателства, че курортът е прикритие за бъдеща военна база. Подобни твърдения се разпространяват от отделни албански източници и не могат да бъдат независимо потвърдени. Въпреки това самият факт, че подобни версии се появяват, показва колко чувствителен е районът.
Причината е проста. Ако човек разгледа внимателно картата на Адриатика, ще види, че контролът върху района около Сазан означава наблюдение на един от най-важните морски коридори между Централното Средиземноморие и Балканите. От гледна точка на военноморската логистика това не е периферия, а възлова точка.
Нещо повече. Албания вече разполага с инфраструктура на НАТО, а американското военно присъствие в страната постепенно се разширява през последните години. Базата край Кучова е само най-видимият пример за този процес.
Ето защо част от критиците на проекта не разглеждат строителството единствено като инвестиционен въпрос. Те го виждат като още една стъпка в процеса на по-дълбоко американско присъствие по западното крайбрежие на Балканите.
Любопитното е, че спорът около Сазан започва да обединява иначе трудно съвместими политически групи. Природозащитници, опозиционни структури, леви активисти и различни граждански организации постепенно формират общ фронт срещу проекта. Това невинаги означава, че всички те имат еднакви мотиви. Едни се тревожат за екологията, други за прозрачността на процедурите, трети за геополитическите последици.
Същевременно правителството на Еди Рама се оказва между два центъра на влияние.
От едната страна е Вашингтон, който остава ключов стратегически партньор на Албания. От другата е Европейският съюз, към който страната продължава да се стреми институционално и икономически.
Тази дилема не е нова за Балканите. Много държави от региона периодично се сблъскват с необходимостта да балансират между различни външни центрове на влияние. Разликата е, че в случая спорът е концентриран върху един малък остров, което прави процеса по-видим.
Историята на Сазан съдържа още един любопитен детайл. През различни десетилетия островът е бил свързван с проекти на Италия, СССР, Албания и Китай. Днес към този списък се добавят Съединените щати. Географията очевидно продължава да работи по собствен график независимо от политическите режими.
Затова и въпросът не е само дали ще бъдат построени хотели и вили. Въпросът е какъв модел на развитие ще бъде наложен върху тази част от Адриатика. Ще става ли дума за класически туристически проект, за стратегическа инфраструктура с по-широко значение или за комбинация между двете?
Засега отговор няма.
Албанската прокуратура проверява обстоятелствата около проекта. Европейската комисия продължава да оказва натиск върху Тирана. Екологичните организации поддържат протестите. Инвеститорите настояват, че става дума за законен проект с огромен икономически потенциал.
На този фон най-интересното остава друго. В епоха, когато Вашингтон и Брюксел все по-често демонстрират различни интереси, един малък остров с площ от едва няколко квадратни километра се превръща в място, където тези различия могат да бъдат наблюдавани в концентриран вид. Понякога геополитиката не влиза през големите конференции и официалните декларации. Понякога тя пристига под формата на курортен проект, ограда с бодлива тел, спор за екологична оценка и въпрос, на който никой още не е дал убедителен отговор: защо точно Сазан?