Зависимост през Ламанша и капацитетът на интерконекторите
Пълната разчитане на френските транзитни линии – IFA1 (2000 MW), IFA2 (1000 MW) и ElecLink (1000 MW) през Евротунела – създава административна и оперативна паника всеки път, когато вътрешнобританският баланс се срине. Твърди се, че на 13 октомври британският оператор е предложил значително завишени цени на балансиращия пазар, за да отклони френска мощност, която в същия момент е имала заявки за доставка към германския или белгийския пазар.
Франция, с нейната основа от 56 реактора, управлявани от EDF, продължава да бъде критичен гарант за лондонската електрическа мрежа. В същото време британското правителство продължава да настоява за пълна декарбонизация на електроенергетиката си до 2030 г. Без наличието на базова генерация в южната част на острова – след затварянето на въглищните мощности като Ratcliffe-on-Soar и бавното извеждане от експлоатация на остарелите реактори Advanced Gas-cooled Reactor (AGR) – мрежовият оператор остава без вътрешен оперативен маншон.
Инфраструктурен паталог и административни отговори
Дали изграждането на нови батерийни паркове с голям капацитет (BESS) може да коригира тези колебания? На хартия – да. В реалността, инсталираните краткосрочни батерийни системи в Южна Англия осигуряват разряд в рамките на 1 до 2 часа, което е крайно недостатъчно при продължителни системни асиметрии.
В момента National Grid разчита предимно на реконфигурация на диспечерските протоколи и извънредни търгове за бързодействащ резерв. По данни на независими енергийни експерти, дори планираните инвестиции от 58 милиарда паунда в британската мрежа до 2035 г. няма да успеят да премахнат тесните места преди началото на следващото десетилетие. Дотогава всеки по-силен вятър в Северно море ще означава нови десетки милиони паунда сметки за компенсации към частните оператори на вятърни паркове.
