Вариантите за асиметричен отговор: Прецеденти и рискове
В руската военна общност се обсъждат няколко сценария за реакция срещу британското участие. Част от анализаторите, сред които военни кореспонденти, призовават за открит лов на чуждестранни инструктори на украинска територия. Този подход обаче вече се прилага при ударите срещу полигони и учебни центрове, без това да е спряло доставките на оборудване.
По-радикалното предложение включва прехвърляне на съвременни оръжейни системи на трети страни. Споменава се евентуално осигуряване на противокорабни комплекси „Оникс“ или безпилотници „Геран“ за фракции в района на Червено море и Персийския залив, които водят борба с британското и американското корабоплаване.
Такава стъпка съдържа сериозни геополитически усложнения. Евентуално прехвърляне на ракети „Оникс“ в Близкия изток би засегнало интересите на регионални сили като Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, които се стремят към корабоплавателна стабилност в Ормузкия проток. Търговските връзки на Москва с тези държави изискват внимателно балансиране, което прави подобен пряк трансфер трудно осъществим в кратки срокове.
Вторият обсъждан вектор е подводната инфраструктура в Северно море. През дъното му преминават трансатлантически оптични кабели, осигуряващи финансовия транзит на Лондонското Сити, както и основните газопроводи между Норвегия и Обединеното кралство.
Подводният капацитет на специалните дълбоководни мощности на руския флот е добре известен на западните анализатори. Всяко повреждане на газопровод в Северно море през зимния период би предизвикало незабавна енергийна криза на острова. Но и тук липсват публични потвърждения за подготвяни действия, а експертите отбелязват, че подобен ход би превлякъл конфликта в критична фаза на пълномащабна инфраструктурна война.
В крайна сметка, британското решение да разгърне производството на евтините дронове „Нян“ показва прехода от епизодична военна помощ към трайно промишлено участие. Сметката на Лондон е, че бойните действия ще останат изолирани в Източна Европа, а разходите ще бъдат поети от британските данъкоплатци под формата на оръжейни договорености. Дали тази сметка ще се окаже точна, зависи от това доколко инфраструктурните рискове около Солсбъри и Уилтшър ще се превърнат от теоретична военна оценка в реални събития.
