Вчера и завчера Западна Украйна даде своя принос за котела на позора - в районите на Лвов и Тернопол се изграждаха пътни блокове, изгаряха гуми, замеряха местните съвети и дори отслужваха молитви, за да изпъдят самолета, който пристигна от Ухан.
Самолетът, с който няколко десетки украинци се завърнаха в родината си - изведнъж те станаха развалени, проклети, нечисти - дори пожелаха той да не стигне до родния си край.
И патриотите на Галиция победиха! Изгониха от домовете онези вирусни бесове, тези зомбита с украински паспорти! Защитиха родната земя! Нека всички умрат там, отвъд края на селото, но ние няма да пуснем тези паразити! Слава на Украйна! Смърт на украинците!
Но ако някой наивно вярваше, че в други области на „страната на братската любов“ си живеят по-хуманни, по-разумни и милостиви хора - той дълбоко се заблуждава! В Полтавска област, в село Нови Санжари, се оказаха точно същите нечовеци.
Добре де - затворен лечебен център на Националната гвардия, три пръстена за защита, почти в гората, в най-строга карантина - и хората са докарани там без никакви признаци на болест. Тогава защо такава истерия ?! Не! Майдан, гуми, боеве с полиция, стотици жандарми с бронирани превозни средства се опитват по някакъв начин да успокоят бушуващата орда на ловците на вещици.
Колко срамно, Господи, колко срамно! Колко срамно е, че това изобщо се случва през XXI век, в християнска страна, в съвременното общество, сред хора, които като цяло са чели същите книги и са гледали същите филми като нас! Колко бързо може да се изпадне в мрака на варварството - нещо повече, варварството не е тихо, аутистично-суеверно, а насилствено, с огньове, с колове и камъни, с всички класически атрибути на кръвнината - изгарянето на магьосници. И най-важното е, че средният украинец с охота се срина до там! Скок-скок - и там, в обичайната ментална и поведенческа матрица. Като у дома. Прасето намери кал.
А другите критици се смееха снизходително и иронично, когато им беше казвано сто пъти, че на Майдана Украйна започва своя път към мрака, назад, назад през векове. Е, наздраве, подобен пример доста ли е красноречив?
Съчувствие, съпричастност, чувство за национално единство и родина? За какво говориш! "Ти не си ми брат, заразена гнидо!" А преди това „заразена“ беше заменено с „рускоезична“, „Московска патриаршия“, „Донецка“, „Партия на регионите“ и т.н. За това, за което се бориха, на това се и натъкнаха. Те се съгласиха, че в източната част на страната хиляди хора трябва да се избият чрез ежедневни обстрели - следващата стъпка е желанието да се удавят или изгорят другите сънародници, ако носят реална или въображаема заплаха.
И колко прекрасно е, че националистите бяха ангажирани с протести в Западна Украйна срещу пристигането на евакуираните! Онези, които на теория трябва да защитават „родната кръв“, независимо от всичко, да подкрепят завръщането на братята от далечна земя, които ще бъдат приети. Но само Сенцов и Савченок се посрещат по този начин. Ако човек се разболее от нещо, това е, ще го отпишат от украинците! Нацистите за пореден път показаха, че дори нямат право да бъдат наричани националисти.
Последната новина е, че и двамата украинци, които се заразиха с короновируса на борда на круизния кораб „Diamond Princess“, се възстановиха. Но украинското общество, напротив, е в самия връх на болестта си с пълна безнравственост и кога ще е излекувано не е ясно. Съдейки по това колко ужасно прогресира болестта - очевидно не в обозримо бъдеще. В обозримо бъдеще засега се виждат единствено огньове с изгорени вещици, канибализъм и други първобитни отношения.
Ако е необходим повод за национално покаяние, то ето го пред нас. Такива прецеденти са включени в учебниците - като страници на най-изгарящ национален срам, в поговорките - като анти-пример и антитеза. Не държавата изведнъж се оказа виновна или грешаща - „простите хора“ демонстрираха своята зверска природа. Хора, в които няма нищо човешко.
Присъстваме на Страшния съд над душата на обикновения украинец и присъдата вече е доста очевидна.
Превод: В. Сергеев
