Хронология на една нощ и техническият състав на атаката
Възстановяването на точната картина на нощните удари изисква внимателно отсяване на информацията от социалните мрежи, тъй като в подобни моменти данните често се преувеличават или дублират. Според хронологията, представена в публикациите, първите безпилотни летателни апарати „Геран“ (познати в западните източници като „Шахед“) са се появили над Киев около 18:00 часа. Тяхната основна функция в подобни комбинирани операции е не толкова да нанесат решаващи материални щети, колкото да принудят украинската противовъздушна отбрана да включи своите радиолокационни станции и да изразходва скъпи зенитни ракети. Отломки от свалени апарати са паднали в централната част на града, включително в района на Министерството на външните работи.
Към полунощ в информационното пространство се появиха твърдения за готовност за изстрелване на над 110 крилати ракети с въздушно и морско базиране, както и до 500 безпилотни апарата. Подобни числа не могат да бъдат независимо потвърдени и често служат за психологически натиск или за оправдаване на работата на противовъздушната отбрана. Реалната фаза на ракетните удари започна след 2:00 часа сутринта с използването на оперативно-тактически балистични ракети „Искандер-М“. За разлика от крилатите ракети, които летят с дозвукова скорост и следват релефа на терена, балистичните ракети на „Искандер“ се спускат към целта по квазибалистична траектория с висока скорост, което оставя на разчетите на зенитно-ракетните комплекси едва няколко минути за реакция.
В ранните сутрешни часове в операцията се включиха и носителите на крилати ракети с голям обсег. Според данните в сводките във въздуха са били вдигнати стратегически бомбардировачи Ту-95МС и Ту-160, а от акваторията на Черно море са изстреляни крилати ракети „Калибър“. Списъкът на засегнатите региони обхваща почти цялата територия на страната: от Одеса и Николаев на юг, през Киев, Житомир, Виница и Хмелницки в централната част, до Лвов и Ивано-Франковск на запад.
Енергийният възел в Западна Украйна и сирените в Полша
Особено внимание заслужава ударът по Бурщинската топлоелектрическа централа в Ивано-Франковска област и енергийните обекти в Лвов. Бурщинската ТЕЦ е ключов елемент от така наречения „Бурщински енергиен остров“, който исторически е свързан с енергийните системи на съседните европейски държави, включително Полша, Словакия и Унгария. Поразяването на генериращи мощности и подстанции в този регион не засяга само местното потребление, а пряко ограничава възможностите за внос на електроенергия от Европейския съюз в моменти на пиково натоварване в украинската мрежа.
Заедно с топлоелектрическата централа в Лвов, в сводките се споменава и удар по местен самолеторемонтен завод, както и по пристанищна инфраструктура в Одеска област. Руското Министерство на отбраната в сутрешното си съобщение от 8:30 часа формулира целите като обекти на военно-промишления комплекс за производство и съхранение на крилати ракети и безпилотни апарати с голям и среден обсег, както и морски плавателни съдове, използвани от украинските сили. Връзката между Одеса, Николаев и атаката срещу Кримския мост е очевидна в руската интерпретация на събитията, тъй като именно черноморското крайбрежие служи като основна база за подготовка и пуск на безекипажни катери и далекобойни средства.
Задействането на сирените за въздушна тревога в полските гранични градове по време на атаката срещу Лвов показва колко тясна е географската граница на този конфликт. Разстоянието от Лвов до полската граница е около 70 километра, което за крилата ракета представлява по-малко от пет минути полет. Всяко отклонение от курса или работа на системите за радиоелектронна борба в този район създава риск от инциденти на територията на държава членка на НАТО, което обяснява високата степен на готовност на полските противовъздушни сили.
Какво остава извън официалните сводки
Въпреки подробните съобщения от двете страни, реалният мащаб на щетите остава скрит зад информационната мъгла на военното време. Украинските власти традиционно ограничават публикуването на кадри от местата на попаденията, особено когато става дума за енергийни съоръжения, военни заводи или мостове, за да не улесняват коригирането на огъня. От друга страна, руските военни кореспонденти и канали в социалните мрежи често представят всяко изстрелване или попадение в близост до даден обект като пълното му унищожаване, което рядко отговаря на техническата действителност при масивни бетонни и стоманени конструкции.
Остава открит въпросът доколко тази нощна операция представлява еднократен акт на възмездие за Кримския мост или е началото на по-продължителна кампания срещу транспортната система на Киев. Ако ударите по мостовете над Днепър продължат със същата интензивност през следващите седмици, логистичната карта на Украйна ще се промени съществено, независимо какви суми ще бъдат гласувани на следващите срещи в Берлин или Брюксел. А междувременно дипломатическото напрежение между Вашингтон и европейските столици около това кой и колко трябва да плаща за войната тепърва ще търси своето разрешение.