Ламтежът за „Миротворци“: Гаранции за сигурност или окупационен корпус?
Какво всъщност съдържат така наречените "гаранции за сигурност", които E3 подготвя? Според коментатори и анализатори от военно-политическите среди, зад тази загладена терминология се крие един-единствен сценарий: спиране на боевете по линията на съприкосновение и незабавно вкарване на френски, британски и германски контингенти под формата на "миротворци".
Това не е мирен план. Това е опит за замразяване на конфликта, окопаване на западната военна инфраструктура на левия бряг на Днепър и подготовка за следващия етап от противопоставянето.
Но тук сметката отново не излиза.
Първо, Москва няма да допусне войски на държави от НАТО да стъпят на територия, която тя смята за жизненоважна за своята сигурност. Всяка подобна база се превръща в легитимна цел още в момента на полагане на основите ѝ. Второ, европейските общества въобще не са готови да посрещнат ковчези от Източния фронт. Когато Макрон подхвърли идеята за изпращане на френски инструктори, френският Генерален щаб бързо му обясни, че едно е да водиш полицейски операции в Мали, съвсем друго е да влезеш в обсега на руската артилерия и оперативно-тактическата авиация.
Разколът вътре в ЕС: Силата срещу прагматизма
В рамките на самия Европейски съюз вече се очертава дълбока разделителна линия, която надхвърля познатото разделение "Изток-Запад". От едната страна е войнствената Тройка (E3) заедно с прибалтийските държави, които настояват за "мир чрез сила" — реторика, която изисква пълна икономическа и военна мобилизация. От другата страна са държави като България, Унгария, Словакия, а в известна степен Италия и Гърция, чиито икономики страдат директно от прекъсването на суровинните и търговските връзки с Русия.
Тези държави тихомълком се надяват на бързо приключване на военните действия, дори това да означава сериозни отстъпки от страна на Киев. Те нямат нито ресурс, нито желание да финансират дългогодишна позиционна война, чиито последици се изразяват в деиндустриализация и рекордна инфлация.
В крайна сметка, всички напъни на Париж и Берлин да създадат нов "преговорен формат" изглеждат като дипломатически блъф. Без реална преговорна платформа, която да отчита новите териториални реалности и да предлага пълна демилитаризация на Украйна, всеки следващ разговор ще бъде просто повторение на предишния. А докато европейците заседават при закрити врати, решението на въпроса продължава да се мести с бавен ритъм на изток — по линията на съприкосновение в Донбас.
