Европейският съюз одобри пакет от мерки по противодействието на американските санкции по отношение на Техеран, така създавайки потенциален нов конфликт със Вашингтон на фона на усилията на Европа по спасяването на ядрената сделка с Иран, пише The Financial Times.
В рамките на този план Еврокомисията възнамерява да стимулира членовете на ЕС към осъществяването на преките платежи към Централната банка на Иран при покупката на петрол. Освен това този орган възроди „блокиращия статут“ от 90-те години, за да може компаниите да игнорират американските санкции, без да се опасяват от наказания на територията на Европа.
Тази стъпка на ЕС противоречи на плановете на САЩ, които искат европейските държави да последват примера на Вашингтон и отново да наложат санкции срещу Техеран, след като Доналд Тръмп излезе от ядрената сделка с Иран.
Въпреки това анализаторите смятат, че ефективността на отговора на Брюксел ще бъде ограничена. Освен това по-рано европейските лидери, включително френският президент Еманюел Макрон, заявиха, че не искат търговска война със САЩ за Иран.
„Засега иранците съблюдават своите задължения. ЕС, разбира се, ще се придържа към споразумението, в чието създаване участва“, отбеляза председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер. „Но американските санкции ще имат определен ефект. Наш дълг като Европейската комисия е да направим всичко за защитата на европейския бизнес“.
Най-важното условие за поддържането на ядрена сделка с Иран са гаранциите на Техеран, че той ще продължи да бъде в състояние да се възползва от споразумението, подчертава вестникът.
Съгласно условията на споразумението, подписано от САЩ, ЕС, Франция, Германия, Великобритания, Китай, Русия и Иран, Техеран обещава да прекрати развитието в ядрената област в замяна на отмяната на западните санкции. Благодарение на тази сделка Иран успя да увеличи повече от два пъти износа си на петрол, като положителното въздействие върху неговата икономика не закъсня.
Въпреки това държавният секретар на САЩ Майк Помпео ще представи дипломатически план за бъдещите действия на Вашингтон и Европа по отношение на Иран. Според високопоставения американски дипломат Брайън Хук този план има за цел да създаде „нова архитектура за сигурност“ и да сключи „по-добра сделка“, която да замени съществуващото споразумение.
Европейската комисия заяви, че също ще способства това членовете на ЕС „да разгледат възможността за еднократни банкови преводи в Централната банка на Иран“. По този начин, Техеран ще получи приходи от износа на петрол, дори ако санкциите на САЩ засегнат европейските компании.
„Блокиращият статут“, снован на документ от 1996 г., изготвен в отговор на санкциите на САЩ срещу Иран, Либия и Куба, ще забрани на европейските компании да изпълняват екстериториалните санкции на САЩ.
Освен това Комисията ще предприеме мерки за подпомагане на малките и средните предприятия и ще позволи на Европейската инвестиционна банка да открие кредитни линии в еврото, за да избегнаг ограниченията за издаване на заеми в долари.
Европейските дипломати са наясно, че техните мерки за противодействие могат да имат ограничено въздействие върху действията на големите международни компании, които са изправени пред глоби и дори пред затворнически присъди за взаимоотношенията с Иран.
Например, френската петролна компания „Тотал“, която е най-големият инвеститор в сектора на иранския петрол, заяви, че ще бъде принудена да спре развитието на газови находища в страната, ако Вашингтон не даде разрешение за това по специален начин.
Според търговците на петрол, директните плащания на Централната банка на Иран могат да бъдат полезни за малките европейски компании, които не са представени на международно ниво, и следователно имат ниска уязвимост от американските санкции. Въпросът обаче е дали тези мерки ще бъдат подкрепени от големи фирми, тъй като за тях операциите в САЩ са много по-важни от бизнеса в Иран.
Според Джейсън Хунгърфорд от „Norton Rose Fulbright“ най-големите компании ще следват политиката на САЩ, въпреки усилията на ЕС. „Преди, когато големите неамерикански компании трябваше да избират между съблюдаването на блокиращия статут на ЕС и американските санкции, те избираха последния вариант практически при всеки случай“, подчерта той.
Превод: Поглед.инфо
