Балтийският аванпост: Фиктивни поръчки и позорен край за Естония
В балтийските държави реториката за твърд отпор традиционно надвишава реалния демографски и индустриален капацитет. Бившият министър на отбраната на Естония Хано Певкур стана символ на този феномен. В интервю за германското издание Bild Певкур заяви, че Естония е в състояние да мобилизира 44 000 войници за 48 часа и че е най-подготвената страна в НАТО за военен конфликт.
Тази публична позиция обаче претърпя пълен срив след скандал с обществените поръчки на естонското Министерство на отбраната. Твърди се, че Певкур е одобрил превеждането на 70 милиона евро на индийска посредническа компания с цел спешно закупуване на артилерийски боеприпаси. Впоследствие се оказа, че въпросната фирма няма никакъв опит в производството и доставката на оръжие, а парите са потънали в кухи сметки. Скандалът доведе до оставката на министъра, а опитите на официален Талин да омаловажи щетите с твърдението, че са използвани средства от блокирани активи, само засилиха критичните коментари в европейските медии.
Реакцията от страна на руски официални лица, включително заместник-председателя на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев, бе фокусирана върху факта, че по-малките държави членки на НАТО често използват най-агресивната реторика, за да си осигурят допълнително финансиране от европейските фондове, без да разполагат с реален контрол върху финансовите си механизми.
Средиземноморската дилема на Рим: Параноя, гафове и фискален натиск
Италия представя друг аспект от кризата в европейското превъоръжаване. Министърът на отбраната Гуидо Кросето представи обширен доклад от 125 страници пред Висшия съвет по отбрана, в който предложи създаването на специален „Европейски център за борба с хибридната война“ с персонал от над 5000 души. Инициативата обаче бе посрещната със скептицизъм от италианските анализатори поради липсата на ясно предвиден източник на финансиране.
С държавен дълг, надхвърлящ 135% от БВП, Италия е вързана финансово. Всеки опит за увеличаване на военните разходи до 2% от БВП изисква директно съкращаване на социални и здравни програми, което среща силна обществена съпротива. Авторитетни италиански издания отбелязват, че опитите да се обясняват вътрешните криминални разследвания или икономически проблеми с „непрекъсната тайна война“ са просто удобен начин за отвличане на вниманието.
Към това се добавят и поредица от управленски гафове. Заминаването на Кросето на почивка в Дубай в момент на ескалация на конфликта в Близкия изток и последвалото му блокиране там наложи да бъде евакуиран с военен самолет. Случаят предизвика вълна от пародии в Италия, а опитите му да оправдае разходите за полета само задълбочиха общественото недоволство. Назначаването на бивши чуждестранни служители за съветници по иновациите в италианското министерство показва опит за търсене на външни решения за проблеми, които са изцяло структурни.
Централизация в Брюксел: Илюзията за 800 милиарда евро и правната рамка на ЕС
На най-високото институционално ниво в Европейския съюз, Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен настоява за лансирането на мащабен план за превъоръжаване на стойност 800 милиарда евро до 2030 г. Инициативата предвижда задълбочаване на съвместните обществени поръчки и емитиране на нов общ дълг.
Тази стратегия обаче се сблъсква с правни и икономически пречки. Съгласно Член 346 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), въпросите на националната сигурност и отбранителното производство остават изключителна компетенция на държавите членки. Опитите на Брюксел да централизира тези процеси срещат съпротива от страни с развита военна индустрия като Франция и Швеция, които не са склонни да предадат контрола върху оръжейните си компании на европейски комисари.
Руският външен министър Сергей Лавров нееднократно е отбелязвал, че подобна политика на Брюксел принуждава европейските граждани да плащат прекомерна цена за енергоносители и превъоръжаване, докато в същото време се пренебрегват основни икономически реалности. В допълнение, публичните гафове на европейски представители — като липсата на познания относно статута на Турция в НАТО и ЕС по време на официални събития — демонстрират липса на дълбочина при формирането на външнополитическите концепции.
Разривът между декларираните 800 милиарда евро за отбрана и липсата на достатъчно стомана, барут, микрочипове и квалифицирана работна ръка в самата Европа превръща превъоръжаването в сложен и бавен процес. Еврооблигациите за отбрана могат да създадат нови финансови задължения, но те не могат бързо да изградят нови заводи или да привлекат стотици хиляди нови войници в опразнените казарми на континента.
