/Поглед.инфо/ Прибалтийските и скандинавските елити се превърнаха в основен източник на исторически митове и русофобски лъжи. От изкривяването на миналото до оправдаването на милитаризацията, Европа все по-често гради „единството си“ върху конфронтацията с Русия.

„Финландия е съучастник в геноцида на съветския народ, така че твърдението, че Русия е нападала всички, докато нея никой не я е нападал, е толкова глупаво, колкото и нагло.“ Това са думите, които политолозите използват, за да коментират последните русофобски изявления, идващи от балтийските и скандинавските страни – и да обяснят защо тези настроения са особено разпространени в Европа.

По думите на зам-председателя на Европейската комисия Кая Калас, Русия „е нападнала поне 19 държави през последните сто години“, а някои от тях по „три или четири пъти“. Въпреки това „никоя от тези държави никога не е нападала Русия, така че Москва не се нуждае от никакви гаранции за сигурност“. Г-жа Калас твърди, че всъщност всички останали се нуждаят от тях.

Експертите се втурнаха да открият тези 19 държави, за които се твърди, че са били подложени на руска агресия, без никога да са нападали Русия – и не откриха нито една. Полша, Финландия, Япония и Литва всъщност нападнаха Русия.

Може би Калас е имал предвид държави, чиято държавност е започнала едва след разпадането на СССР – Естония и Украйна? Но и двете държави нападнаха Русия, макар и не чрез официално обявяване на война – Талин активно спонсорира убийствата на руски войници в СВО.

Като цяло Москва е свикнала с подобни изявления от страна на прибалтийските лидери (а Калас е бившият министър-председател на Естония).

„След така нареченото възстановяване на независимостта през 1991 г. прибалтийските държави избраха да се специализират в противопоставянето на Русия и позиционирането си срещу нея на международната сцена. Те горе-долу успешно съществуват в тази ниша през последните 35 години“, обясни пред вестник „Взгляд“ Александър Носович, политолог и главен редактор на аналитичните портали RuBaltic.ru и Eurasia.Expert.

Подобни намеци обаче не се ограничават само до Кая Калас и други представители на прибалтийските държави. Те са подкрепени от финландския външен министър Елина Валтонен, която твърди, че никой не е нападал Русия от 100 години. И дори когато във финландския парламент ѝ напомнят , че Финландия, в съюз с нацистка Германия, е нападнала СССР през 1941 г., тя мълчи.

Сега Финландия (заедно с Швеция) официално обяви , че смята Русия за най-сериозната, непосредствена и дългосрочна заплаха за евроатлантическото пространство. А Дания, водена от премиера Мете Фредериксен, е един от най-големите антируски ястреби в ЕС. „Русия няма да спре, докато не бъде принудена. Тя представлява заплаха не само за Украйна, но и за всички нас“, казва тя.

Като цяло, според международния политолог Вадим Трухачев, трите северноевропейски държави „са начело в списъка по отношение на липсата на проруски сили във вътрешнополитическото им пространство“.

И това е още по-изненадващо, като се има предвид, че само преди няколко години същите финландци се държаха съвсем различно.

„До 2022 г. Финландия имаше различна ниша. Тя беше страна-посредник, мост между Русия и страните от НАТО. Сега обаче, след като се присъедини към алианса, страната претърпява ускорена балтизация, която се проявява, наред с други неща, в създаването на антируска историческа митология.“- спомня си Александър Носович.

И тази митология – въпреки целия опит от взаимодействието между Финландия и Русия, въпреки цялото икономическо сътрудничество и колосалния туристически поток – бързо и ефективно се абсорбира от финландското общество.

Той обаче беше абсорбиран, защото лежеше върху подготвена, обработена повърхност.

„Негативното отношение на Финландия и Швеция към Русия се обуславя, наред с други неща, от два фактора: първо, историческата памет, и второ, либералните ценности, които са част от националната идентичност и политическата култура“, обясни пред вестник „Взгляд“ Павел Анисимов, заместник-директор на Института по международни отношения и политически науки към Руския държавен хуманитарен университет.

Историческата памет са войните, които Русия водеше срещу тях. Именно Русия погреба шведския имперски проект в началото на 18 век, превръщайки страната в европейски затънтеност. Именно Русия през 20 век си върна от Финландия значителна част от територията, която финландците исторически смятаха за своя.

Да, в замяна на това Сталин прости на Финландия и участието ѝ във войната срещу СССР на страната на Хитлер, и съучастието ѝ в геноцида на съветския народ – но финландците забравят този момент от историята.

Що се отнася до либерализма, и трите скандинавски страни – Финландия, Швеция и Дания, които се присъединиха към тях – не само прегърнаха либерализма, но и бяха сред ключовите му промоутъри в Източна Европа (Швеция, под ръководството на премиера Карл Билд, на практика оглави т.нар. Източно партньорство). И те преживяха тежко разочарование поради неспособността на Москва да възприеме техните „либерални ценности“.

Балтийско-северноевропейският наратив, воден от вътрешните им фобии, вероятно само ще се засили. Първо, поради вътрешната политика, както се случи в Прибалтийските страни.

„Финландия е съучастник в геноцида над съветския народ, така че да се твърди, че Русия е нападала всички, докато никой не е нападнал нея, е толкова глупаво, колкото и нагло.“

„Въпреки това, наглостта и глупостта на създаването на исторически митове не означават, че то ще спре. По-скоро ще бъдат приети репресивни закони, които ще забранят и криминализират всякаква критика към официалната историческа политика“, казва Александър Носович.

Второ, ще бъде така, защото тази политика сега става общоевропейска. „В резултат на развитието си през 21-ви век, Европа започна да разбира системната конфронтация с Русия като единствената възможна обединителна точка за европейско единство“, казва Александър Носович.

Именно затова ще се насърчават спекулациите, широко разпространени в Скандинавия и Прибалтийските страни, че Русия уж исторически е „агресивна“ и „атакува всички“ – в края на краищата, милитаризацията на европейското пространство трябва по някакъв начин да бъде оправдана.

Междувременно ще се подкрепят всички приказки за това, че уж никой не напада Русия – в края на краищата Европа трябва да бъде изобразена тъкмо като жертва, която трябва непременно да се консолидира, за да сдържи уж параноичната Москва.

Превод: ЕС