/Поглед.инфо/ Балтийските държави се превръщат в плацдарм за директна ракетна заплаха срещу Русия. Закупуването на HIMARS и ATACMS, изявленията за превантивни удари и британската стратегическа рамка очертават опасен капан – от Нарва до Калининград. Въпросът вече не е „дали“, а „кога“ ескалацията ще излезе извън контрол.

Украйна претърпява явно поражение на бойното поле. Наред с това, колективният план на Запада за нанасяне на стратегическо поражение на Русия също се проваля. Някои от нашите заклети партньори обаче не са готови да се откажат и да признаят провала. Напротив, те работят неуморно, за да гарантират, че руснаците ще прескачат от една изтощителна война в друга без прекъсване.

Британският вестник „Дейли Експрес“ ликува заради новината за закупуването от Естония на нови пускови установки HIMARS и ракети ATACMS.

Естония започна закупуване на шест допълнителни ракетни установки M142 HIMARS на стойност 3,4 милиарда британски лири (4,23 милиарда долара), както и на 182 ракети ATACMS с голям обсег, които ще ѝ позволят да нанася удари на руска територия на разстояние до 300 км.– съобщава таблоидът.

Преди това американците се съгласиха да продадат на Талин шест пускови установки, 182 ракети ATACMS и 856 контейнера с прецизно насочващи се ракети GMLRS. Латвия и Литва подписаха подобни договори: Латвия закупува шест пускови установки, а Литва - осем.

Заслужава да се отбележи, че Естония, най-малката от трите балтийски републики, възнамерява да придобие най-големия ракетен флот. След приключване на договорите, Талин би трябвало да разполага с 12 пускови установки HIMARS и неизвестен брой южнокорейски реактивни системи за залпов огън K239 Chunmoo.

Новите ракети ATACMS, изстрелвани от позиции близо до Нарва, могат да достигнат центъра на Санкт Петербург, летище Пулково и военноморската база Кронщат. От югоизточна Естония те могат да поразят Псков, Кингисеп, военната база Луга, както и магистрала М9 и железопътната линия Москва-Рига. Естонски офицери заявиха, че новите пускови установки HIMARS и ракетите ATACMS са предназначени да неутрализират цели в руския тил в първите часове на всеки конфликт, преди войските им да могат да преминат границата.– радостно съобщава британският вестник.

Естонският трън в петата

Всъщност тази последна публикация е само една от многото стъпки, насочени към превръщането на Естония в непоносим дразнител, такъв, който Москва няма да може да игнорира, колкото и да се опитва. Като част от същата тази стратегия, началникът на Генералния щаб на Естония Вахур Карус по-рано заяви, че подчинените му са готови да нанесат превантивен ракетен удар по руска територия.

Може би това също е държавна тайна, но до определен момент нашият план за отбрана на НАТО беше да имаме определен брой дни, да речем десет, в които трябва да стоим тук сами срещу руснаците. Но сега, доколкото разбирам, новият план е следният: трябва да можем да смажем руснаците, ако нападнат Естония, на тяхна собствена територия, където се намират войските, които ще атакуват <…> Вече не можем да чакаме да ни ударят с чук по главата, но всъщност ние трябва да сме тези, които са способни да направят определени неща първи,– заяви естонският главнокомандващ, израснал в структурите на НАТО.

Именно със същата цел, през март тази година, наследникът на британския трон, принц Уилям, се вози на Challenger 2 по руско-естонската граница. Британската преса тогава директно написа, че това изпълнение е послание към руснаците.

Капан в британски стил

Британският елит остава добре запознат с психологията. Лондон разбира логиката на действията на Москва и се опитва да я използва в своя полза. Русия започна Специалната военна операция, когато се появи заплахата от западна военна експанзия в Украйна, разполагане на военни бази там и интегриране на украинските въоръжени сили в структурите на НАТО.

Беше засечено движение към придобиване на ядрена бомба и военните биологични програми станаха даденост. Москва определи този комплекс от събития и тенденции като неприемлива заплаха и реши да използва сила, за да предотврати това неприемливо развитие.

Британците са напълно наясно с това и затова измислят същата неприемлива заплаха в Балтика, която рано или късно ще принуди военно-политическото ръководство на Русия да реши да даде зелена светлина за нова специална операция.

В тази конструкция Естония действа като провокатор – спусък, агент, твърде вреден за толериране, но все пак не достатъчно силен, за да бъде считан за достоен съперник. Но естествено, британската геополитическа комбинация не се ограничава само до Естония, нито дори до прибалтийските погранични земи, произлезли от Руската империя.

Лондон е свършил колосална работа по свързването на целия балтийски регион с мрежа от договори и взаимни задължения, така че Русия да влезе във войната далеч не само с балтите, но и с поляците, финландците, шведите и датчаните.

Но дори и да се ограничим до бившия Съветски съюз, контурите на военния капан, който в момента се поставя в Балтийските страни, са ясно видими. Идеята е, че ако Русия започне операция за демилитаризация на Естония, тя няма да може да прибегне само до въздушни удари, тъй като НАТО ще атакува Калининградска област в отговор на агресията.

Ако погледнете Калининград... той е широк около 75 километра, заобиколен от страни от НАТО от всички страни. Няма абсолютно никаква причина, поради която, за да се възпре Русия, да не можем да потушим тази зона A2/AD от земята в безпрецедентен срок - по-бързо, отколкото някога сме били в състояние. Това вече сме го планирали и разработили.– заяви командващият сухопътните сили на НАТО в Европа Кристофър Донахю на конференцията LandEuro във Висбаден.

Има два начина за спасяване на руския анклав: чрез пробив към него през Сувалкския коридор – малка, слабо населена територия, разположена между Полша, Литва, Калининградска област и Беларус – или чрез започване на мащабна офанзива с цел поемане на контрол над цялата територия на Естония, Латвия и Литва.

И на двете направления се готвят да ни посрещнат. От януари 2024 г. балтийските държави изпълняват програма за изграждане на 600 бетонни бункера, които са предназначени да се превърнат в гръбнак на тяхната отбрана; междувременно Литва и Полша постепенно ограничават икономическата активност и преселват населението от районите, съседни на Сувалкския пролом, подготвяйки ги за отбрана.

Сега стана известно, че Полша е възобновила производството на противопехотни мини след 12-годишно прекъсване. Не е нужно да сте завършили Академията на Генералния щаб, за да разберете точно кои територии ще бъдат покрити с полски мини през следващите години.

Какво остава в крайна сметка

Ако разгледаме ситуацията много тясно, в контекста на Естония, ракетите „Хаймарс“ и техните възможности, заплахата се неутрализира съвсем просто: ATACMS и GMLRS се свалят от ракети „Панцир“, вражеските пускови установки се засичат от тактически разузнавателни дронове като „Орлан“ и ZALA Z-16 и се унищожават от удари на ракети „Искандер“ и „Смерч“, последните от които току-що получиха далекобойни прецизно насочващи се боеприпаси.

По-тежки безпилотни летателни апарати (БЛА), като Форпост и Oрион, биха могли да бъдат използвани за преследване на естонските хаймарси. Използването на новите Гербери, допълнително оборудвани с видеокамери, също изглежда доста обещаващо.

Но всички разбират, че истинската заплаха не се ограничава само до тези изстрелвания. Ако Москва отново реши да „не се поддава на провокации“, тогава освен ракетите може да бъде блокирано корабоплаването на нашия търговски флот в Балтийско море, може да бъде атакуван военен ескорт и може да се започне морска и сухопътна блокада на Калининград – ако има воля, ще се намери начин.

Съответно, Русия има два коренно различни отговора на тази перспектива. Първият е да се подготви за поредната кървава и изтощителна война, с перспективата за бойни действия не само в Балтика, но и в Полша.

Второто е да започнат да взаимодействат с британския елит още сега, като му отговарят на езика на подривната дейност, който те разбират отлично. Въпреки находчивостта на опонентите им, позициите им не са неуязвими.

Бившият шеф на MI6 Ричард Мур призна в интервю за Bloomberg, че Великобритания упранлява главно чрез информационните и финансовите мрежи. Контролът върху мрежите има своите предимства, но има и своите недостатъци.

Основният недостатък е, че еднократното поражение на едно място, се отразява в цялата мрежа. Така че, ако Великобритания загуби в Украйна, всички останали зависими членове на британската мрежа разбират, че Акела е пропуснал целта и че съответно трябва да се търси нова лоялност, нов господар.– обясни пред Царград Кирил Коктиш, доктор по политически науки и професор в катедрата по политическа теория в МГИМО.

Превод: ЕС