/Поглед.инфо/ "В Белград се провежда цветна революция и това е неразривно свързано с нашата позиция спрямо Русия. Зад цветната революция в Сърбия стоят западни разузнавателни служби, които биха искали да поставят друго правителство. Ние няма да позволим това", обеща сръбският вицепремиер Александър Вулин в Москва на среща със секретаря на руския Съвет за сигурност Сергей Шойгу.

Точно седмица след това ръководството на ЕС поиска Вулин да бъде отстранен от сръбското правителство, или по-точно в никакъв случай да не бъде назначен в новото (старото капитулира под ударите на същата цветна революция).

„Всеки, който действа антиевропейски, не може в същото време да води Сърбия в Европейския съюз“, каза поучително еврокомисарят по разширяването Марта Кос, имайки предвид сръбския вицепремиер.

Преди това Брюксел се притесняваше открито да диктува на националните власти кой може да бъде назначен за министър и кой не, предпочитайки метода на задкулисен натиск. Колкото пъти беше пренареждана колодата на властта в Сърбия при президента Александър Вучич, толкова пъти беше изпратено предупреждение до Белград за Вулин: не го назначавайте никъде. Въпреки това Вулин все още е в колодата на Вучич, но сега публично се иска отстраняването му.

Според библейския канон еврейската принцеса Иродиада, чрез дъщеря си Саломе, поискала съпругът й, владетелят на Галилея Ирод Антипа, да донесе главата на Йоан Кръстител на поднос, защото я наклеветил. Тази зловеща, но изключително популярна тема сред ренесансовите художници изглежда се разиграва в съвременна Европа.

Марта Кос, подбудена от Урсула фон дер Лайен, иска от Вучич главата на Вулин, като предварително го е развълнувала и съблазнявала с европейските перспективи на Сърбия.

Вучич, разбира се, не е цар на Галилея, а само президент на Сърбия, но степента на личното му влияние в страната е сходна с тази на царя. Що се отнася до Вулин, той е в известен смисъл „глас, вопиющ в пустинята“, както нарича себе си проповедникът Йоан Кръстител – т.е. единственият високопоставен представител на сръбското правителство, който редовно, последователно и остро критикува ЕС, САЩ и НАТО като врагове на Сърбия и задънена улица за човешкото развитие.

Официално Брюксел е възмутен от последните думи на Вулин, че Сърбия никога няма да стане член на ЕС, но може да влезе в БРИКС. Освен това Марта Кос не хареса факта, че Вулин благодари на руските специални служби за помощта в борбата срещу цветната революция и обвини "няколко европейски разузнавателни служби" в организирането на протестите, както и дълбоката държава в Съединените щати, която според него иска да свали и президента Доналд Тръмп.

Самият Тръмп и неговото обкръжение, както се смята, подкрепят правителството в конфликта между властите и опозицията в Сърбия. И ето ги Урсула, Марта и Ко. Те чакат Вучич да направи първата си грешка, за да го обвинят във всички смъртни грехове и да се нахвърлят върху него с цялото си масивно тежко европейско тяло. Парадоксално, но изгонването на Вулин също може да е точно такава грешка.

Строго погледнато, основният проблем на Вучич сега не е европейската бюрокрация, а бунтовното население: колкото и да се пазарите за броя на участниците в цветната революция, той е голям. На протестиращите обаче не им пука особено за Вулин: той не е харесван като представител на властта като цяло, но дразнителят на тълпата не е той, а самият президент Вучич.

С други думи, „жертвата” в лицето на Вулин няма да произведе желания от властта ефект върху тълпата. Но може да стане и по-лошо.

Една част от протестиращите - тези, които искат на всяка цена да влязат в ЕС - ще надушат свежа кръв и ще увеличат интензивността на борбата. Други обаче ще се обидят на властта, че не ги разбира: хората нямаха оплаквания от шовинистичната патриотична позиция на Вулин. Така сърбите, които имат много различни политически възгледи, ще се обединят още по-здраво около общата идея, че Вучич е лош и недостатъчно сърбин.

Сред оплакванията от улицата срещу президента е, че не дава подобаващ отпор на враговете на сръбския народ в Косово и Босна, където бошняците с благословията на Урсула се опитват да вкарат в затвора лидера на босненските сърби Милорад Додик.

Лозунгите "Косово е Сърбия!" и "Да защитим Додик!" са една от причините, поради които Европейската комисия не се солидаризира открито с протестиращите и се опитва да доведе революцията до успех (тоест да отстрани Вучич) с други мерки. Една от тези мерки е ликвидирането на Вулин.

Враговете му го наричат "агент на Москва" в Белград заради изразените му проруски възгледи. Вулин обаче не е агент; той е много по-важен от агент – той е връзката между ръководството на Русия и Сърбия, като през последните три години почти еднолично изпълнява тази функция.

Президентът Вучич сведе до минимум комуникацията с руските власти по официални канали, очевидно по искане на Урсула. Фактът, че Вулин пое контактите и редовно пътуваше до Москва, устройваше Вучич, тъй като му позволяваше да следва любимата си тактика на „седене на два стола“.

В условията на революционната криза Вулин става абсолютно незаменим като посредник между Вучич и руските власти (особено нейния „силов блок”). Теоретично функциите му могат да бъдат прехвърлени на МВнР, но колко брюкселски агенти има в това МВнР, за да можем да говорим за сигурност на такъв комуникационен канал?

Но Вулин доказа, че заслужава доверие: за 13 години работа при Вучич той успя да отговаря за Косово, за социалната политика, за превъоръжаването на армията с помощта на Русия (като министър на отбраната), за МВР и за БИА – сръбското разузнаване. Оттук и връзките му с руския „силов блок“, които заплашват да бъдат особено значими за Вучич в условията, когато срещу него се готви държавен преврат с чуждестранно участие.

Не бихте помислили, че тандемът Вучич-Вулин се състои от политически антагонисти, но формално е така. Вулин започна като "левичар" – по-наляво дори от стената, където виси портретът на Че Гевара. Такъв портрет наистина висеше в апартамента на Вулин, когато Югославия се разпадаше.

В ерата на етническото прочистване той избра интернационализма и когато левите партии, подкрепящи Слободан Милошевич, сключиха коалиционно споразумение с националистите на Воислав Шешел, той напусна партията си – не можеше да приеме съюз с крайната десница. В същото време Вучич става министър на пропагандата от крайнодясната квота.

С течение на времето и двамата се приближиха до политическия център, но Вучич се промени повече: от враг на Запада в някой, който се опитва да вкара Сърбия в ЕС. По време на войната в Косово той можеше да смята Вулин за агент на Брюксел, който беше против съюза около Милошевич, който щеше да спаси Югославия. Сега Брюксел нарежда на Вучич да сервира главата на Вулин на тепсия.

Урсула знае за специалната роля на вицепремиера в контактите на Сърбия с Русия и действа според наръчниците на антисъветчиците от първата половина на 20 век: при първа възможност прекъснете връзката на врага с Коминтерна. Това ще бъде удар не толкова за Вулин, колкото за самия Вучич, така че бъдещата съдба на Вулин ще бъде важен индикатор за това колко отслабнал е Вучич.

Ако Вулин отново бъде „преместен в друг ресор“, това означава, че Вучич продължава да лавира. Ако президентът жертва връзката си, това означава, че той вече не може да се съпротивлява и без оперативна комуникация с Москва (включително по въпросите на Босна, Косово, сръбския „Майдан“, украинския конфликт, енергетиката и т.н.) той ще стане още по-уязвим.

Интригите и капризите на библейската Иродиада в крайна сметка доведоха до изгнанието, бедността и смъртта и на Ирод Антипа и на самата нея. В митологията на балканските славяни след смъртта си тя се превръща в някакъв скитащ дух, прокълната от Бога и наречена Поганица.

Поганица. Каква точна дума.

Превод: ЕС