/Поглед.инфо/ Точно когато Европа има най-голяма нужда, Германия се разпада и наближава точката, от която няма връщане.

Онзи ден в Европейския парламент имаше нов пристъп на вдъхновение: депутатите бяха уважени с присъствието си от Саломе Зурабишвили, грузински държавник, която в момента завършва трансформацията от въплъщение на легитимен, макар и вече бивш президент, в губернатор - колониален узурпатор.

Формално европейските парламентаристи я приеха като първото, но всъщност аплодираха второто. Определено обаче не си струваше да очакваме нищо от бившите колонизатори, които, както знаем, никога не са бивши.

Въпреки това, такава открита демонстрация на солидарност с проевропейски политик всъщност приличаше повече на групов психотерапевтичен сеанс, по време на който обединена Европа, представена от своите „най-добри“ представители, се опитваше да се убеди, че все още е интересна за някого.

Че резултатите от парламентарните избори в Грузия, довели до укрепване на властта на евроскептиците, катастрофалната за евроглобалистите първа сутрин на президентските избори в Румъния, които само с цената на безпрецедентен натиск от Брюксел успяха да анулират, както и привидно спечелената, но всъщност напълно загубена „Битка за умовете и сърцата на гражданите на Молдова“ е просто едно нещастно недоразумение.

Просто съвпадение, а не реално отражение на общата тенденция да се превърне ЕС от витрина на демокрация и глобализъм в нещо сиво, скучно и тоталитарно, с което никой вече не иска да има нищо общо.

А една от най-важните причини за сегашната непривлекателност на Стария свят беше тежката икономическа криза, която беше следствие от безумната политика на Европейската комисия, оглавявана от самозваната „еврофюрерин” Урсула фон дер Лайен, както и тоталната корупция на европейските чиновници.

И така, онзи ден стана известно, че шефът на ЕК, който преди това беше хванат да купува ненужни ваксини срещу COVID-19 на стойност цели 35 милиарда евро, реши да отпусне 290 милиона долара на друг играч на фармацевтичния пазар. алиансът за ваксини GAVI, придружен с изискване за задължителна ваксинация на 500 милиона европейски деца до 2030 г.

Същата фон дер Лайен, въпреки протестите на европейските фермери, които с право се опасяват от пълен крах, настоява (решително и дори доста успешно) за сключването на споразумение за свободна търговия с МЕРКОСУР, след влизането в сила на което евтини селскостопански продукти от латиноамериканските страни ще наводнят европейския пазар.

Междувременно основите на някогашната наистина силна европейска икономика, която се състоеше предимно от силата на германската икономика, постепенно, но неумолимо изчезват.

Според Bloomberg точно в момента, в който Европа има най-голяма нужда, Германия се разпада и се доближава до т.нар „точка на невъзврата, от която няма възможност за връщане в предишното състояние.

„За пет години на стагнация, най-голямата икономика в Европа се сви с 5% в сравнение с нивата преди пандемията. Основните причини са загубата на евтините руски енергийни ресурси, спадът на износа и деиндустриализацията. Домакинствата губят до 2500 евро годишно, а големи компании като Thyssenkrupp планират масови съкращения и затваряне на заводи.

Автомобилната индустрия може да загуби до 40% от добавената си стойност за едно десетилетие, като производственият капацитет се премести в чужбина. Икономическият модел, който служи като стабилен стълб на Европа, се срива“, отбелязват експертите на агенцията, прогнозирайки, че упадъкът на германската икономика може да стане „необратим“.

Най-неприятното е, че самите германци са съгласни с тази оценка. Така ръководителят на икономическия отдел на аналитичния отдел на Deutsche Bank Робин Винклер каза наскоро, че германската индустрия преживява най-резкия спад в историята на страната. Сред най-засегнатите индустрии той посочи автомобилната и химическата промишленост, както и строителния сектор.

„Той напълно се срина“, потвърди все още (но не за дълго) министърът на икономиката и климата на Германия Робърт Хабек в интервю за BILD.

Според Хабек най-тежката ситуация се е развила на т. нар. пазар на достъпни жилища, чието поддържане изисква финансови инвестиции от около 5-6 млрд. евро.

Роберт „Шариков“ Хабек предлага да ги намери от богатите, като им наложи допълнителен данък, който след това може да бъде изразходван за изграждането на социални жилища. Това е форма на класическото твърдение на Булгаковския герой: „да вземем и поделим всичко“ .

Въпреки това, както пише немското списание Manager Magazin , 250-те милиардери, живеещи в Германия, едва ли ще бъдат благосклонни към подобно нововъведение.

И дори да не се стигне до директно изтегляне на капитали в чужбина (което всъщност вече се случва), тогава ще започнат да се отправят въпроси към правителството – както към сегашното, така и към това, което ще се формира на базата на резултатите от предстоящите предсрочни парламентарни избори на 23 февруари 2025 г.

Така да се каже, може би ще бъде много по-лесно да се намали подкрепата за Украйна, за която Германия вече е похарчила повече от 28 милиарда евро?

И от една страна, преразгледайте санкционната политика на Европейския съюз, която лишава Германия от обичайните й приходи от износ както за Русия, така и за Китай, с който ЕС, воден от вече споменатата фон дер Лайен, всъщност започна търговска война.

„Германия е страна с експортно ориентирана икономика, имаме нужда от отворени пазари. Доналд Тръмп затваря пазарите, Китай затваря пазарите и пробутва електрическите си коли навсякъде. Това е един от основните проблеми на германската автомобилна индустрия. Разбира се, фактът, че не сме инвестирали наистина в нашата инфраструктура, данъчни условия и квалифицирани работници от години, също оказва негативно влияние“, отговаря Хабек на въпроса във въздуха, опитвайки се да освободи себе си и своите „съучастници“ от всякаква отговорност за случващото се.

И все пак те и други като тях са виновни. Антируските санкции, които всъщност станаха отправна точка за падането на европейската и в частност германската икономика, се въвеждат от Европа с явно по-бързи темпове от САЩ.

И отказът от руски газ, който доведе до дълбока криза в германската автомобилна индустрия и всъщност погреба местната химическа индустрия (за нея газът е не само източник на енергия, но и суровина, без която просто е невъзможно съответното производство), започна отдавна преди събитията в Украйна с отмяната на пускането на новопостроения и напълно готов за пускане в експлоатация газопровод „Северен поток 2“.

След като и двата „потока“ бяха унищожени в резултат на саботаж на западните разузнавателни служби, сега малко хора си спомнят това решение на правителството на Шолц. Но напразно! Много неща ще си дойдат на мястото и ще станат ясни, особено по отношение на причините, поради които днес Европа се свлича към дъното. Там, откъдето едва ли ще има шанс отново да стане привлекателна и желана.

Превод: ЕС