/Поглед.инфо/ Украйна върви към „настъпателна украинизация“, казва човекът, натоварен със защитата на държавния език на страната. И по този начин, съдейки по думите му, се допринася за унищожаването на руснаците. Как ще изглежда „настъпателната украинизация“ и защо самото място, където беше изразена тази заплаха, е изключително значимо?

Украйна все още е в настъпление. Но този път е срещу собствените ни граждани, така че няма нужда да се напрягаме. И нестъплението (отново) е на езиковия фронт.

Няма да има повече „нежна“ украинизация – преминаваме към „настъпателна“. Това предвижда строг контрол върху спазването на езиковия закон във всички сфери на обществения живот на територията на Украйна без изключение“, казва Тарас Кремен, комисар по защитата на държавния език в Украйна.

Но обикновено в световната политика омбудсманът е длъжностно лице, натоварено да следи за спазването на справедливостта и паритета на интересите между гражданите от различни социални слоеве. Защитник на гражданите от държавен и друг натиск.

Може би само в Украйна (и в балтийските държави) може да се създаде позиция, при която длъжностното лице, което я заема, е пряко обвинено в насърчаването на държавен терор срещу езиковите малцинства и в подстрекаването на една група граждани срещу друга. Но тази длъжност се нарича еднакво - омбудсман (по езиковата политика). Въпреки че по времето на Петро Порошенко за нея е измислен по-подходящ синоним: “Шпрехенфюрер”.

Думите на Тарас Кремен не са поредната заплаха. Доколкото може да се разбере от думите му (а именно речта му на международната конференция „Език и култура по време на война“), той говори за влизането в сила на отложените норми на прословутия езиков закон, приет още през 2021 г. Или по-скоро нормите, въведени по същото време в Кодекса за административните нарушения на Украйна.

Казано по-просто, „настъпателната украинизация“ означава, че украинците ги очакват масивни глоби за нарушаване на закона за задължителното използване на украински в обществените сфери на живота (служебни задължения, бизнес, образование и др.).

Те бяха предписани отдавна, но се прилагаха избирателно, не в максимални размери: влизането в сила на тези норми беше отложено с няколко години, за да се даде възможност на всеки да се пренастрои.

Сега сроковете изтекоха, търпението се изчерпа, плюс военни действия. Така че е логично режимът в Киев да започне езиково настъпление. Който се е помотвал и не е овладял езика да внимава!

Освен това. Според Кремен властите нямат намерение да толерират двуезичието, тъй като то „...поражда такова явление като „езикова шизофрения“.Той дори любезно обяснява какво има предвид: „...някои граждани продължават да ходят на църква, което е свързано с Руската православна църква. Следователно има колаборационисти и хора, които отстъпват украинските позиции, хора, които вярват, че е възможно да се постигне споразумение с Русия, че има добри руснаци”.

Наистина умно? Изглежда, че започна в публичното пространство, а след това за пореден път прескочи в личната сфера. Говорите ли руски вкъщи? Вече е подозрително. Ако отидете в УПЦ, а не в разколническите „църкви“, вие вече сте колаборационист. Ако смятате, че конфликтът може да се реши с преговори, вие сте просто предател.

И, разбира се, руският език е виновен за всичко. Въпреки че в селските енории на УПЦ има не само маса украиноговорящи енориаши, там има огромно мнозинство от тях. А езикът е средство за комуникация, а не средство за постигане на удобен за киевския режим вариант на лоялност. А не средство за (пре)настройване на мозъка. Въпреки че точно така изглежда Тарас Кремен тълкува езика. А заедно с него, очевидно, и останалата част от киевското ръководство.

Несъмнено можете да погледнете нещата от този ъгъл. Само че това по-вероятно не е шизофрения, а параноя. И то не сред украинските граждани, а лично у Шпрехенфюрера. Според тази изопачена логика в СССР по време на Великата отечествена война по площадите трябваше да горят огньове от събраните съчинения на Маркс и Енгелс, а преводачите от немски език трябваше да бъдат хвърлени в затвора.

Заслужава да се спомене, че географски точно тази международна конференция се проведе в Лондон. Същата, която е столица на Великобритания. А в Обединеното кралство официално се говорят още три езика освен английски: ирландски, галски (в Шотландия) и уелски (в Уелс). Това е рай за шизофренията, нали? Само Тарас Кремен за подобни разсъждения по отношение на който и да е от тези езици би бил затворен в лудница - за собствената си безопасност, между другото.

Въпросите са много деликатни, по-добре да не ги засягаме повече. 90% от ирландците и 80% от уелсците говорят абсолютно английски в ежедневието и слабо владеят родните си езици. Но ако го знаят, тогава имат пълното право да отидат при длъжностно лице и да изложат въпроса си на родния си език. И не е техен проблем, ако той не разбира. Нека излезе и потърси преводач.

Формално във Великобритания регионалните езици и техните говорещи имат равни права с говорещите английски. Всъщност това, разбира се, не е така, но въпросът е друг: никой дори не би си помислил да започне да тероризира народа на Шотландия или Ирландия. Или кажете нещо от рода на: “Всеки, който ходи в католически църкви и говори ирландски, е боец на ИРА и враг на короната.“

Няколко (поне два) езика се използват официално - ако вземем Европа, която Украйна е избрала за свои модел и икона - в Швейцария, Испания, Италия, Финландия, Белгия, Черна гора. От Средновековието в Европа съществува истински Вавилон. И почти всяка страна има поне едно „грешно“ кътче със собствен език, църква, култура и кухня. Кътче, където правата на обитателите се спазват внимателно.

Но всичко това е „шизофрения“ за киевския режим. Междувременно в Европа и в същата Великобритания Киев се подкрепя в тоталната му украинизация. Затваряне на очите за правата на руското население на Украйна.

Обаче какво значение им е кого ще настроят срещу Русия? Те все още нямат други борци с такава интензивност. Затова шпрехенфюрерите считат за нормално разбирането си за правата на човека да завлекат някъде отвъд границите на украинската шизофрения – там, където основното психическо извращение е русофобията. В името на което Лондон може да забрави за собственото си разбиране за езиково многообразие и свобода.

Превод: В. Сергеев