/Поглед.инфо/ Бунтове, стотици ранени полицаи, опожарени коли, счупени витрини, близо петстотин ареста в цяла Франция. Дали всичко това е защото правителството реши да повиши възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години? Не е ли странно като се има предвид, че в други страни от ЕС хората се пенсионират дори по-късно? Това обаче е само върхът на айсберга. Французите са бесни, защото ги лишават от много повече.

За външен наблюдател, запознат с положението с пенсиите в ЕС, настървеността на французите може да се стори прекомерна. Ако погледнете какво се случва със съседите на континента, вариантът, предложен от правителството на Макрон, може да изглежда много благоприятен. Особено като се има предвид, че първоначално възрастта за пенсиониране трябваше да се вдигне на 65 години и едва след това беше решено да не се ядосват хората твърде много и да се вдигне само на 64 години. Но все пак хората се ядосаха, но това е друга тема.

Например сега в просперираща Германия възрастта за пенсиониране е повече от 65 години, в Дания - 67, в Испания - 66 години, в Италия - 67. Практически навсякъде в Европа възрастта за пенсиониране расте.

Това се дължи както на увеличаването на средната продължителност на живота, така и на увеличаването на броя на пенсионерите спрямо броя на работещите. Пенсиите не се взимат от нищото и не могат да се печатат на машина. Пенсиите се осигуряват от работещите в момента.

Когато обаче правителството на Макрон реши да повиши възрастта за пенсиониране, то се натъкна на празна стена от неразбиране. Факт е, че във Франция от началото на 80-те години на миналия век всичко, свързано със социалната сфера, е на по-високо ниво, отколкото в други европейски страни. Французите са свикнали, че не просто са добре, а по-добре от всеки друг. Ниската възраст за пенсиониране се приемаше за даденост. И когато настъпиха трудни времена, а с тях и нуждата от затягане на коланите, за мнозина това се оказа неприятна изненада.

Въпросът с пенсиите във Франция има дълга история. Кралят Слънце Луи XIV е донякъде пионер тук: той въвежда пенсии за моряци и войници, а също така, заради любовта си към танците, за танцьорите от Кралската опера.

През XIX век се появяват пенсии за определени категории служители. Например законът от 9 юни 1853 г. предвижда пенсия за държавни служители след навършване на 60-годишна възраст, при условие че са работили най-малко 30 години. Но така или иначе това е капка в морето спрямо броя на заетите на различни длъжности, които не получават никакви пенсии.

Първите пенсии за работниците и селяните са установени със закон от 5 април 1910 г. Пенсионирането е възможно от 65-годишна възраст. Уловката е, че в онази епоха малко доживяват до 65 години, поради което представителите на Общата конфедерация на труда, един от най-големите профсъюзи в страната, наричат тази пенсия „пенсия за мъртвите“.

Законите от 4 и 19 октомври 1945 г. придвижват нещата значително напред. Създаден е аналог на пенсионния фонд, но възрастта за пълно пенсиониране - 65 години - е оставена при редица условия, преди всичко определен период на вноски в пенсионния фонд.

Много хора казват, че системата трябва да бъде реформирана, но само Франсоа Митеран се осмелява. През 1981 г., когато става кандидат-президент, той включва в предизборната си програма обещание да намали възрастта за пенсиониране на 60 години. Най-интересното е, че Митеран удържа на думата си и действително намалява възрастта за пенсиониране веднага след като става президент. Освен ранното пенсиониране той въвежда и 39-часова работна седмица и пета платена седмица отпуск.

Трябва да се отбележи, че в допълнение към общия пенсионен закон за всички във Франция, дълго време има специални пенсионни правила за определени видове професии. По-рано могат да се пенсионират железничарите (средна възраст 54,5 години), военните, моряците (средна възраст 57,6 години), работниците в електрическата и газовата индустрия (средна възраст за пенсиониране 56,9 години) и, както споменахме, танцьорите от Операта. Нещо повече, Кралят Слънце позволява на последните да се пенсионират на 40-годишна възраст и това продължава няколко века, докато икономичният президент Саркози не вдига възрастта им за пенсиониране с 2 години.

Още докато президентът Митеран е жив, той прогнозира, че опонентите му ще се обърнат повечето от социалните придобивки, които защитава, преди всичко в пенсионната система. Той е атакуван от различни точки: през 1993 г., при министър-председателя Баладур, е увеличен броят на годините, през които трябва да се правят плащания към пенсионния фонд. През 2010 г., при президента Саркози, възрастта за пенсиониране е увеличена с две години.

И при Макрон започват офанзива на широк фронт, като решават не само да повишат възрастта за пенсиониране с още две години, но и да премахнат повечето специални пенсионни режими, които са заклеймени като „архаични и несправедливи“. Тяхната несправедливост очевидно е, че позволяват на хората да се пенсионират по-рано след тежък труд и да получават повече, което означава, че натоварват родината.

Сегашната конфронтация между власт и народ е много подобна на тази, която вече се случи през 2010 г. Тогава през март започнаха поредица от протести и стачки, които продължиха с прекъсвания няколко месеца. Френският министър на икономиката по това време Кристин Лагард оцени загубите на всеки стачен ден на 400 милиона евро - с уговорката, че всъщност е трудно да се изчисли точно колко е загубила френската икономика поради съпротивата на гражданите.

В продължение на девет месеца гражданите излизаха на улицата, протестирайки срещу реформата. 12 петролни рафинерии бяха блокирани, една трета от атомните електроцентрали не произвеждаха електричество, а тогавашният ръководител на страната Никола Саркози предприе категорични мерки за деблокиране на централите и възстановяване на доставките на гориво за потребителите. През ноември протестното движение замря. Може би съществена роля за това имаше приемането на закон, според който ако стачкуващи работници откажат да се подчиняват на властите в ключови сектори и да изпълняват задълженията си, те могат да получат до 5 години затвор.

По един или друг начин Саркози постигна своето и обществото трябваше да се примири с реформата. Сега Макрон върви по същия път, криейки се зад твърдения, че да, законът е непопулярен, но това е икономическа необходимост и няма накъде.

Междувременно хората виждат, че правата им постепенно се свиват и не става въпрос само за пенсиите. Подчертавайки необходимостта от повишаване на възрастта за пенсиониране, Макрон в същото време отказва да облага с данък свръхпечалбите на най-големите корпорации, което предизвиква сериозни въпроси сред народа. Защо, например, някои хора трябва да изтъркат задниците си от работа, докато други дори не плащат данъци върху доходите си?

Никой не се наема да прогнозира как ще завърши всичко, но е ясно, че френската улица е изключително раздразнена. И не напразно гражданите написаха лозунгите „Смърт на краля“ и „Ние отрязахме главата на Луи XVI, време е да го повторим“. Желанието, разбира се, е интересно - но едва ли някой ще имат възможност за повторение.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?