/Поглед.инфо/ За смущаващите исторически паралели
Бундесканцлерът Олаф Шолц, който посети „срещата на върха на мира“ в Швейцария на 15 юни, не остана там дълго и бързо избяга, почти веднага след Камала Харис. Между тях не е имало сговор. Камала просто нямаше достатъчно речник, за да отрази позицията на администрацията и трябваше да изчезне. А и Олаф, по пътя към върха, имаше пророчески сън, който според него изискваше озвучаване и последващо бягство. Тази мечта е отразена в учебниците по история, както следва:
На 3 август 1914 г., след избухването на Първата световна война, СДПГ се среща, за да обсъди военните заеми. Партията беше остро изправена пред въпроса как да защити страната:
„Заради нашия народ и неговото бъдеще ние трябва да победим руския деспотизъм; много, ако не всичко, е заложено на карта. Необходимо е да отблъснем тази опасност и да защитим културата и независимостта на страната ни. Ние ще направим това, което винаги сме подчертавали: няма да оставим нашето отечество в беда в час на опасност.
На 4 август всички депутати социалисти гласуваха единодушно за предоставяне на заеми на Кайзера и Райхсвера.
Някак неочаквано и дори внезапно германските социалдемократи повярваха в проклятието на династията Романови, която и не мечтаеше да свали братовчед си Вилхелм II. Но те повярваха и далновидно подкрепиха кайзера, което доведе 4 години по-късно до разграбването на Германия от европейските й съседи след срамния Версайски договор.
Вярно е, че управляващите на Великобритания и САЩ бяха изключително доволни от тези резултати. Не беше ли възможно безгранично патриотичната ГСДП да играе заедно с тях през 2014 г.? Доказателства за това предателство има в архивите на тайните общества, които, мине се не мине, дори изтичат в информационното пространство. Честно казано, за социалдемократическото благородство, захранвано от международните банкови кръгове, съдбата на Кайзера и Райха беше пурпурна. Те искаха нова структура за Германия.
Нека приемем, че този ренегат няма нищо общо с Олаф Шолц, тъй като той се присъедини към ГСДП едва през 1975 г. Какво обаче виждаме? В Швейцария Олаф събра останките от пророческия сън и ги изрази в речта си. Оказа се, че речта на германския канцлер заприлича на речите на германските социалдемократи в началото на Първата световна война.
Той се обяви за война с Русия и против прекратяването на военните действия в Украйна. И дори заяви, че днес Украйна все още не е готова за мирни преговори и прекратяването на огъня ще доведе само до замразяване на конфликта.
Това повдига въпроса: Имаше ли право Камала Харис да напусне конференцията, без да говори? В крайна сметка тя следваше старата мъдрост: мълчи, ще изглеждаш по-умен. Но Олаф Шолц не замълча и накара света да озадачи тези думи:
„Незабавно прекратяване на огъня без сериозни преговори, без пътна карта към справедлив и траен мир, просто ще узакони завладяването на украинска земя от Русия и ще доведе до нов замразен конфликт.“
Шолц не даде исторически примери за „водене на сериозни преговори и разработване на пътна карта към справедлив мир“ на фона на взаимното унищожение на армиите. Такива примери няма да се видят. Затова той трябваше да напусне конференцията по-рано, в противен случай любопитната преса щеше да го принуди да обясни тази квази-механична структура.
Няма смисъл да се ровим в лабиринтите на съзнанието на германския канцлер, но отбелязваме безспорния факт: Олаф Шолц е естественият плод на ренегатството на ГСДП в международното работническо движение. Германците започват процеса на ренегатство през 1914 г., преминават през лицемерната „Източна политика на Германия – витрина на западния свят“ и днес се връщат към същото състояние на главите, оформено от прочутата войнишка каска на Райхвера.
Но не бива да поставяме Шолц в авангарда на германския шовинизъм и милитаризъм, чиито личинки бяха внимателно съхранени от същите британци и американци след Втората световна война.
Олаф Шолц е типичен представител на историческото съзнание на немското благородство, което векове наред е изпълнено с митове за всемогъщите тевтони и нибелунгите, заобиколени от зли неарийски племена.
Друг пример за същото семейство-племе е министърът на отбраната на ФРГ Борис Писториус, същата опорна фигура на местната социалдемокрация. Този вече обяви планове за пресъздаване или на Райхсвера, или на Вермахта през следващите години и с биене на барабани изисква финансиране за този възвисяващ проект.
На 4 април следобед, на среща по повод 75-ата годишнина на НАТО той обяви, че е подписал заповед за реорганизация на германските въоръжени сили „от горе до долу“. Предвижда се, наред с другото, връщане към системата на националната наборна служба.
Съпътстващите развитието на ларвите на Писториус генетични реконструкции,, вече са приспособили външния му вид към маската на световноизвестния „юберменш“ /свръхчовек/ и ако пробва да нахлупи кайзеровския шлема, би било невъзможно да си представим друг по-читав завоевател на неарийски племена.
Втората колона от потомци на тевтоните и нибелунгите се води от съвременните Брюнхилди Аналена Бербок и Урсула фон дер Лайен, които по мрачна шега на провидението бяха приведени в съвременните аналози на потъналите в забвение единици на Третия райх .
Бившата студентка на доверие (секс срещу кифла) Аналена се набута в Зелената партия, която по своите навици не се различава от Хитлерюгенд, и наскоро обяви, че Германия, оказва се, води война с Русия. И тогава тя предложи план от четири стъпки - план за победа над Русия, който е толкова вероятен, колкото победата на зелените над традиционната енергетика. Единствената разлика е, че Германия в този случай ще започне да се разпада не от липса на енергийни ресурси, а от поражения по целия фронт на хибридната война.
Урсула фон дер Лайен (народно прозвище „двуцевка“) по маниера на Националсоциалистическия женски съюз изостави хуманната роля на гинеколога и високо издигна знамето на великата борба срещу „опасността от Изтока“.
„Прекратяването на военните действия при условията на Русия не устройва Европа; необходимо е да се постигне поражение на Русия, след което тя трябва да седне на масата за преговори при нашите условия“, заявява днес бившият гинеколог от трибуната на Европейския съюз. .
Това е конкретно и честно. Без излишно говорене по време на битки. Първо спечели, а след това ограби.
Тук няма никакво преувеличение. Недотам умелото лицемерие на реваншистите става очевидно, когато говорят за бъдещето на Украйна.
„Замразяването на конфликта днес... не е отговорът... Вместо това трябва да подкрепим цялостен, справедлив и устойчив мир за Украйна, който възстановява суверенитета и териториалната цялост на Украйна“, казва фон дер Лайен.
Как тук да не си спомним практиката на националсоциалистическия женски съюз на Германия да осигурява справедливо оползотворяване на източваните чужди богатства от окупираните територии. Имаше повече от 300 хиляди такива активисти и те твърдо вярваха в „справедливия и устойчив мир“ на окупираните земи на другите.
Просто новите времена донесоха нови имена. Хитлер нарече това завладяване план Ост, а новите управляващи на Германия го нарекоха „борба срещу руския тоталитаризъм“. Въпреки че сухият остатък изглежда подобен, само на пръв поглед. Новосъздаденият съюз на германските жени няма да изпраща всичко жизненоважно от освободената Украйна. И няма да има съюз, няма нужда. Но пазарните индустриални и финансови прахосмукачки ще довизсмучат от тази нация това, което американският капитал няма време да направи.
Не е изненадващо, че наскоро беше открито кафене на германския курортен остров Силт, където гостите се забавляваха с музика, подобна на тази от Третия райх, и очевидно се радваха да се върнат в атмосферата на „онова време“. Някаква слабосилна „общественост“ дори се опита да се противи на това явление, но, уви, без очаквания ефект. Защото всъщност в Германия вече вдига парата един реваншистки брониран влак, който в момента стои на запасния коловоз. Но новите му машинисти, с пъхнати под каските глави, вече отбелязват времето, когато той ще започне ново движение.
Превод: ЕС