/Поглед.инфо/ След като в неделя Доналд Тръмп призова за „незабавно прекратяване на огъня и преговори“ между Украйна и Русия, на Запад се засили активността. Нищо, че реални предпоставки за преговори няма – Зеленски не е готов за тях (надявайки се, че реално Тръмп няма да спре да подкрепя Украйна), а Русия няма да се откаже от фундаменталното си искане, което може да се формулира като „Украйна никога и под никаква форма, включително двустранни споразумения, няма да бъде част от западните военни структури“, Западът се готви за нова фаза на борбата за Украйна.

Това може да се нарече психологическа атака срещу Русия: предлагат се редица мерки, които трябва да демонстрират на Владимир Путин непоколебимата решимост на Запада да засили натиска и да повиши залозите - като цяло, да не се отказва от Украйна при никакви обстоятелства.

Двете най-забележителни области на такава атака са, разбира се, лъжите за плановете на Байдън да въведе нови санкции срещу руския петрол (включително неговите превозвачи и купувачи) и упоритите разговори за изпращане на европейски миротворци в Украйна. И двете теми се популяризират все повече и повече, а Еманюел Макрон дори ще дойде днес във Варшава, за да обсъди въпроса за мироопазващите сили.

Трепери ли Путин от такива новини? Разбира се, че не, защото той разбира: в тях няма почти нищо освен блъф. Може ли Вашингтон да наложи тотални санкции срещу руския петрол, насочени към купувачите, включително Индия? Може би.

Но пазарът ще реагира с огромно покачване на цените, което ще удари всички, включително САЩ и Европа. Русия постепенно ще се адаптира към тези санкции (Индия няма да откаже доставките) и ефектът както върху световната, така и върху американската икономика ще бъде явно негативен.

Освен това, след като дойде на власт, Тръмп с лозунга си „Сондирай, човече, сондирай!“ все пак ще премахне санкциите: той се нуждае от евтин петрол, а само с увеличаването на производството в Съединените щати няма да постигне това. Следователно да се сплаши Русия с „адски петролни санкции“, няма да сработи, което обаче вече всички разбират.

С миротворците е още по-просто - същият Макрон отдавна е този, който излезе с идеята да ги изпрати в Украйна. Сега неофициално се говори за 40 хиляди европейски войници, които ще бъдат предоставени от страните от НАТО: Полша, Холандия, скандинавските страни, Франция и дори Великобритания. Зеленски се изказва одобрително за тази идея, отбелязвайки, че подобна мироопазваща мисия ще стане гаранция за сигурността на Украйна, докато тя се присъедини (бъде поканена) към Северноатлантическия алианс. Всичко това е просто прекрасно, но единственото малко нещо, което липсва за изпращане на миротворци, е съгласието на Русия.

Преговорите също са започнали, разбира се. Но атлантиците не се притесняват от това. Щом Тръмп излае, Москва и Киев веднага ще започнат да преговарят за прекратяване на огъня, а ето ти тук, Европейският съюз е готов с миротворците си. Ала наистина ли всичко е така просто?

За този абсурд дори не може да се говори, но активното нагнетяване на темата за миротворците ни кара да си припомним очевидното: Русия никога няма да се съгласи на каквото и да е присъствие на войски на НАТО в Украйна, под каквато и да е форма и вид – миротворци, военни контингенти, корпуси на отделни страни от НАТО или алианс на комбинирани бригади като такъв.

Тези варианти дори няма да могат да бъдат обсъждани с Москва: ние се борим именно защото не искаме да позволим на Запада да вземе Украйна за себе си. Какво неясно и неразбираемо има тук, включително и за западните стратези?

Нищо Въпреки това те все още говорят и обсъждат идеята за „мироопазващи сили“, както и влизането на Украйна в НАТО. Освен това някои атлантици изглежда намират идеята за размяната на присъединяването към алианса срещу миротворците за много обещаваща: ние ще поканим Русия да отложи влизането на Украйна в НАТО за 15-20 години, а в замяна ще ги помолим да се съгласят да въведат миротворци . Брилянтно, нали?

Как президентът Доналд Тръмп ще действа в украинска посока след встъпването си в длъжност все още не е ясно (включително и за самия него). Но ако европейските атлантически активисти успеят да му продадат идеята за „мироопазващ корпус“, планът му може да се окаже още по-мъртвороден, отколкото изглежда сега. Тръмп обаче има едно важно качество: той е много по-голям реалист от днешните средна ръка западни лидери.

Превод: ЕС