Kато европейски социалисти и демократи не пестихме усилия да извоюваме социален щит за европейските граждани. Действията ни показаха, че ЕС може да бъде ефективен само ако има силен социален дневен ред. Поехме ангажимент да гарантираме равни възможности за всички ида не оставяме никого „зад борда“ без подкрепа. Ето защо, развитието на социалното измерение на Европа трябва да остане ключов приоритет на ЕС.
Днес, когато обсъждаме отново Състоянието на Съюза и очертаните от председателя на Европейската комисия Урсула Фон дер Лайен приоритети за действие през следващите 12 месеца, без колебание трябва да заявим, че във времена като днешните, справедливостта, борбата с неравенствата и солидарността не бива да бъдат абстрактни понятия, а трябва да бъдат основата на общоевропейските решения. Още при предишната глобална финансова криза видяхме, че политиката на строги ограничения не работи.
Предизвикателствата - преходът към зелена и цифрова трансформация
Преходът към зелена и цифрова икономика и последиците от кризата в широк мащаб доведоха до дълбоки промени и трансформации както в частния, така и в публичния сектор. Това изисква нова подредба на приоритетите, стимулите, правилата и регулациите.
Няма какво да крием - тези процеси имат реални социални ефекти и ако не се намери правилната комбинация между европейски и национални решения в интерес на гражданите, съществуват рискове от социално напрежение и протести. Резултатът ще бъде ниско обществено доверие в институциите, национални и европейски, и още несигурност и нестабилност. Вярвам, че ЕС има нужда от силна и социална пазарна икономика, както беше заявено и от председателя на Комисията.
КОВИД кризата създаде нови предизвикателства пред бизнеса и администрацията - наложи се да се адаптираме към един операционен модел, в който работата от дома се превърна в „новото нормално“. Цифровата трансформация е факт от няколко десетилетия и е наш основен приоритет във всички регулаторни области. Гражданите искат по - бързи и удобни услуги, а иновативните компании предоставят адаптирани и навременни решения за техните нужди. Компаниите ускоряват своята дигитална трансформация и из основа променят бизнес моделите си. Новите технологии се развиват бързо, навлизат на пазара и са предпочитани от потребителите. Регулаторната рамка също трябва да се обновява с подобно темпо, за да гарантираме защита на потребителите и техните данни, без това да е за сметка на иновациите и прогреса. Има два основни елемента, които са от съществено значение за дигиталната трансформация, за да отговорим на предизвикателствата, пред които ни поставя цифровизацията - цифровата идентичност и киберсигурността.
България трябва да има дългосрочно и обосновано виждане как провеждаме тези реформи, как намаляваме социалните последици от тях и как създаваме условия за подпомагане конкурентоспособността на българската икономика с европейска подкрепа.
Решенията – икономическата подкрепа от Европа за устойчиво възстановяване и растеж. Дневният ред за реформи в България
Националните специфики, нуждата от реформи и инвестиции допринасящи за възстановяване и подпомагане на икономически растеж намират отражение в Националните планове за възстановяване и устойчивост, което всяко правителство трябва да представи.
За съжаление, българският план се превърна в заложник на настоящата политическа ситуация. Предвид стратегическия характер на Плана, той трябва да е обект на надпартиен и национален консенсус. Това би било вид гаранция, че заложените в него мерки и цели ще се изпълняват, независимо от това каква ще бъде формулата или политическата ориентация на едно бъдещо управление. Затова действията на служебния кабинет трябва да се оценят положително.
Факт, спиралата на политическа криза, по която се движим в последната вече половин година, доведе до сериозно забавяне на сроковете за подаването и разглеждането му от Европейската комисия, което означава и забавяне на европейските пари към България. За тяхната загуба засега категорично не може да става дума. От друга страна, нуждите на българската икономика, на бизнеса и на хората не търпят отлагане. Моят призив е да се върви максимално бързо към неговото изпращане към Брюксел. Реформите, заложени в него, са обвързвани и с конкретни срокове за изпълнение, спрямо очакванията и нуждите на българските граждани, бизнес и икономика като цяло.
Трябва да работим активно и за изготвянето на териториалните планове за справедлив преход. Така ще осигурим средствата за преквалификация и адаптиране на работната сила в минния сектор. Европа ни дава тази възможност чрез Фонда за справедлив преход и не бива да я пропускаме поради вътрешнополитическата нестабилност.
Пари ще има срещу реформи и при спазване на принципите на правовата държава и върховенството на правото. Тази обвързаност, която среща широка подкрепа сред европейските граждани, е допълнителна гаранция за законосъобразност при разходването на европейски средства.
През юли месец тази година в Комисията по бюджетен контрол на ЕП инициирах дебат за начина на администриране и усвояването на европейските фондове в България. След неговото провеждане бе взето решение за посещение в България на специална мисия на Европейския парламент. Тя ще се състои в началото на месец ноември и цели да установи факти и обстоятелства, свързани със сигнали за злоупотреби и корупция.
Гласът на европейските граждани - Конференцията за бъдещето на Европа.
Конференцията за бъдещето на Европа идва като навременен, необходим и полезен разговор за бъдещето развитие на ЕС – като силен, конкурентен, предвиждащ и адаптивен на настоящи и бъдещи предизвикателства Съюз. Ключов момент е, че по своя замисъл Конференцията ще отчете и обобщи мненията на всички заинтересовани страни – младите хора, гражданското общество, академичните среди и местната власт.
За нас като социалисти е важно Европейският съюз да запази ангажимента си и към провеждането на политики в полза на гражданите. Европейското законодателство трябва да има пряка добавена стойност за техния живот. Решенията трябва да бъдат и правилно комуникирани и разбирани от хората, което ще спомогне за преодоляване на тенденциите на разочарование, загуба на доверие и дезинтеграция. Обнадеждаващо е, че по данни от последното проучване на Евробарометър - 62% от анкетираните българи имат положителна представа за ЕС.
Аз и моят екип спомагаме за провеждането на този формат дискусии по Конференцията за бъдещето на Европа в различни градове на България. Първата обиколка беше в 12 областни града през лятото на тази година, като предвиждаме да организираме събития и в останалите областни градове. Хората, които участват в събитията, предимно младежи, имат конкретни предложения и ние съдействаме те да бъдат изпратени през електронната платформа и да бъдат обсъдени и реализирани на общоевропейско ниво.
Следващите 12 месеца ще бъдат ключови за по-бързото икономическо и социално възстановяване на Европа. Ще започнат да се реализират на практика проектите, заложени в Плановете за възстановяване и оперативните фондове за следващия програмен период. Нужди са дългосрочна визия, измерими цели и активно обществено участие, за да можем гарантираме икономическия растеж и социалното равенство в Съюза и всяка една от държавите членки.
