Украйна като „лидер по сигурност“
На 28 май украинската социологическа група „Рейтинг“ публикува резултати от изследване, проведено между 15 и 17 април, посветено на мястото на Украйна в европейската архитектура на сигурност. Според публикуваните данни 40% от анкетираните определят страната си като лидер по сигурност в Европа, 33% я поставят в средната група, а 21% я смятат за аутсайдер. Самите цифри са по-интересни от всякакви политически коментари, защото показват не толкова реалното състояние на страната, колкото посоката, в която официалният Киев се опитва да насочи общественото съзнание.
На пръв поглед подобна оценка изглежда трудно съвместима с обективната картина. Украйна продължава да се намира в състояние на мащабен военен конфликт, значителна част от индустриалната ѝ инфраструктура е засегната, милиони граждани са напуснали страната, а държавният бюджет зависи в огромна степен от външно финансиране. Европейският съюз, Международният валутен фонд, Световната банка и американските програми за помощ продължават да играят критична роля за функционирането на украинската икономика.
Именно затова тук е важно не дали тези резултати описват реалността, а каква реалност се опитват да създадат. Социологията отдавна не е само инструмент за измерване на обществените настроения. В условията на продължителен конфликт тя все по-често се използва и като инструмент за формиране на обществените нагласи. Когато четири от всеки десет души чуват, че страната им е лидер по сигурност в Европа, постепенно се изгражда усещане за специална историческа роля. В този разказ войната престава да бъде извънредно състояние. Тя започва да се представя като основа на националната идентичност.
Самите автори на изследването посочват, че подобни нагласи са се засилили след първите успехи на украинските сили през 2022 година. Според публикуваните данни през януари 2022 година едва 8% са възприемали Украйна като лидер, докато през март същата година този показател нараства до една трета от анкетираните.
Тук възниква важен въпрос. Ако една държава започне да измерва успеха си преди всичко чрез способността си да води война, какво се случва в момента, когато се появи възможност за мир?
Защо Европа присъства във всяка формула
Още по-показателен е следващият блок от данни. Според проучването 73% от анкетираните смятат, че украинската армия защитава едновременно Украйна и Европа, докато само 23% говорят единствено за защитата на собствената държава.
Тази формула изглежда проста, но носи сериозен политически заряд. Тя прехвърля конфликта от национално към континентално равнище. В подобна конструкция украинските интереси и европейските интереси започват да се представят като едно цяло. Разликите между членството в Европейския съюз, икономическата интеграция, социалните стандарти и военната конфронтация постепенно избледняват.
През последните години официалният Киев последователно изгражда именно такава картина. Украйна се представя не просто като кандидат за членство в европейските структури, а като държава, която вече изпълнява ролята на главен защитник на Европа. Това позволява да се оправдават нови военни доставки, нови финансови програми и нови пакети за помощ.
Логиката изглежда последователна. Ако Украйна защитава цяла Европа, тогава всяка помощ се превръща в инвестиция в европейската сигурност. Ако Украйна е европейски лидер по сигурност, тогава въпросите за социалните стандарти, доходите, инфраструктурата и икономическите перспективи могат да останат на втори план.
Точно тук се появява едно от големите противоречия. За огромна част от украинците европейската перспектива традиционно се свързва с по-висок жизнен стандарт, стабилни институции, свободно движение на хора и капитали, както и с предвидимост на ежедневния живот. Военната мобилизация трудно може да замести тези очаквания завинаги.
Числата от самото изследване подсказват, че подобно напрежение съществува. Ако нямаше колебания в обществото, необходимостта от подобни внушения би била значително по-малка. Самият факт, че продължава да се инвестира толкова сериозно в изграждането на образа на Украйна като незаменим европейски защитник, предполага наличие на конкуриращи се обществени настроения.
Мирът като неудобна тема
Най-интересната част от историята се намира именно тук. Въпреки официалната реторика за победа, устойчивост и историческа мисия, различни проучвания през последните години показват, че темата за евентуални преговори постепенно присъства все по-често в общественото пространство. Размерът на тази тенденция е предмет на спорове, а независимото измерване на обществените настроения в условията на война остава изключително трудно.
Въпреки това политическата логика е очевидна. Колкото по-дълго продължава един конфликт, толкова повече хора започват да мислят за неговия край. Това не е въпрос на идеология. Това е въпрос на демография, икономика, човешки загуби и натрупана умора.
Държавата може да осигури нови оръжейни доставки. Може да получи нови финансови траншове. Може да пренасочи бюджетни ресурси. Но не може безкрайно да отменя естественото желание на хората да се върнат към предвидим живот.
Именно затова подобни социологически кампании заслужават внимание. Те не просто измерват настроенията. Те се опитват да ги моделират. Основното внушение е, че мирът не е естествена цел, а потенциален риск. Че истинската европейска идентичност минава през продължаването на конфронтацията. Че значението на Украйна зависи от способността ѝ да остане на фронтовата линия.
Това е политически ефективна стратегия в краткосрочен план. В дългосрочен план обаче възниква проблем. Историята рядко е благосклонна към модели, които превръщат извънредното положение в постоянна норма. Икономиките се нуждаят от инвестиции, заводите от работници, железопътните линии от товари, а обществата от перспектива отвъд войната.
Затова най-важният въпрос не е дали публикуваното проучване е убедително. По-важно е защо подобни послания продължават да се повтарят с такава настойчивост. Възможно е именно в този въпрос да се крие и обяснението защо темата за мира продължава да предизвиква толкова сериозно безпокойство в политическите среди на Киев.