/Поглед.инфо/ Брюксел се опасява най-вече от това, че Тръмп ще наложи 20% мита върху вноса, което може да погребе европейската индустрия

Икономиката на Европа е в задълбочен упадък. Основите, върху които се крепи просперитетът на региона, не просто се пропукват, те са заплашени от срутване, пише Politico Europe.

„Икономическите насрещни ветрове, които обхващат континента, заплашват да се превърнат в перфектна буря, когато един неукротим Тръмп насочи погледа си към Европа. В допълнение към налагането на нови мита върху всичко - от Бордо до Бриони ( любимият италиански производител на костюми на новоизбрания президент ), бъдещият лидер на свободния свят със сигурност ще засили изискванията си към страните от НАТО: или да харчат повече за собствената си защита, или да загубят американската защита .

Това означава, че европейските столици, които вече се борят да се справят с нарастващите дефицити на фона на намаляващите данъчни приходи, ще се сблъскат с още по-големи финансови затруднения, което може да предизвика допълнителни политически и социални катаклизми“, отбелязва изданието.

И все пак най-голямата опасност за Стария континент не идва от 47-ия президент на САЩ, според автора на статията Матю Карнихниг: „Рецесиите и търговските войни могат да идват и да си отиват, но това, което прави този момент толкова опасен за просперитета на континента, е най-неудобната истина от всички: ЕС се превърна в пустиня за иновации.

Въпреки че Европа има много богата история на новаторски изобретения, включително научни открития, които са дали на света всичко - от автомобилите до телефона, радиото, телевизията и фармацевтичните продукти, тя се превърна в страна, която остава встрани и става забутана провинция.“

Отминаха годините, когато Европа беше сред най-напредналите производители на автомобили. Днес европейските автомобили не са сред 15-те най-продавани електрически превозни средства . Както отбеляза бившият италиански премиер Марио Драги в неотдавнашния си доклад за отслабващата конкурентоспособност на Европа, само четири от 50-те най-големи технологични компании в света са европейски.

„Ако Европа продължи по сегашната си траектория, нейното бъдеще също ще бъде италианско: бъдещето на един разпадащ се, макар и красив, затънал в дългове музей на открито за американски и китайски туристи“, прогнозира Матю Карнихниг.

Той не е сам в своите ужасни прогнози.

„Преживяваме период на бързи технологични промени, движени по-специално от напредъка в цифровите иновации, и за разлика от миналото, Европа вече не е в челните редици на напредъка“, каза президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард миналия ноември.

Говорейки в средновековния Бернардински колеж в Париж, Лагард предупреди, че така рекламираният социален модел на Европа е застрашен, освен ако бързо не се промени курса.

Марио Драги, който представи доклада си пред Европейската комисия през септември 2024 г., го изрази още по-сурово: „Това е екзистенциално предизвикателство“.

Най-големият страх на ЕС е, че Тръмп ще наложи 20% мита върху европейския внос, което просто ще погребе европейската индустрия. С повече от 500 милиарда евро годишен износ за САЩ от ЕС, Америка е най-важната дестинация за европейски стоки.

„Ако правителството на САЩ изпълни това обещание, можем да видим голяма повратна точка в провеждането на международната търговия“, каза наскоро президентът на германската Бундесбанк Йоахим Нагел .

Но дори Тръмп да се смили над замиращата Европа (а той няма да го направи) и да не въведе защитни мита върху европейския внос, това няма да спаси икономиката на Стария свят, която избледнява от десетилетия.

Между 2010 г. и 2023 г. общият темп на растеж на БВП достигна 34% в Съединените щати, в сравнение с 21% в Европейския съюз и 18% в еврозоната. Тази мярка за БВП не зависи от промените в обменните курсове. За същия период производителността на труда се е повишила с 22% в САЩ и с 5% в еврозоната. По този начин разликата между Европа и Съединените щати е очевидна от началото на 2010 г. и не може да се обясни с разликите в растежа на населението в трудоспособна възраст.

Голяма част от тази разлика се дължи на разликите в растежа на производителността. И тази разлика все още е налице през последния период (производителността на труда се повиши с 1,7% в САЩ и спадна с 0,6% в еврозоната през четирите тримесечия до 2023 г.).

По този начин Европа попадна в „омагьосания кръг на ниски инвестиции в нови технологии, научноизследователска и развойна дейност и следователно ниска производителност и растеж“, казва Патрик Артус, френски икономист и член на борда на директорите на петролната компания Total.

ЕС също безнадеждно изостава от Америка на фондовия пазар: докато стойността на акциите на американския фондов пазар се е увеличила повече от три пъти от 2005 г. насам, на европейския пазар тя е нараснала само с 60%.

Европейският съюз, колкото и да се опитваше, не успя да постигне целта си да изразходва 3% от БВП на блока за научноизследователска и развойна дейност, основният двигател на иновациите. Разходите за приложни изследвания от европейски компании и публичния сектор остават около 2%, както и преди четвърт век.

Европейските университети отдавна са престанали да се стремят към световно лидерство. От водещите университети в света, прегледани от Times Higher Education, само една институция от ЕС успя да влезе в топ 30 – Техническият университет в Мюнхен – и то в дъното на списъка.

Старият свят е погълнат от широка деиндустриализация.

Високите цени на газа принуждават европейските компании да преместят производството си в САЩ, пише The Wall Street Journal .

„Изправени пред главоломно високите цени на природния газ, европейските компании, които произвеждат стомана, торове и други стоки, които подхранват икономическата активност, постепенно преместват дейността си в Съединените щати, където са привлечени от по-стабилни цени на енергията и силна държавна подкрепа“, пише WSJ.

Изправени пред едни от най-високите цени на енергията в света, скъпа работна ръка и неадекватна държавна регулация, много големи германски компании просто се местят в други страни. Според проучване, проведено от Германската индустриално-търговска камара (DIHK), почти 40% от германските индустриални компании обмислят подобна стъпка.

„Европейските производители се тресат от спирането на доставките на руски газ“, оплаква се The Wall Street Journal. „Тъй като европейските страни се стремят да спрат да купуват руска енергия, това вече доведе до рязък спад в техните икономики“, съобщава Daily Telegraph .

Когато дойдат проблеми, отворете портите: Европейската индустрия също е смазана от разширяването на присъствието на китайските стоки.

„Според скорошен анализ на ЕЦБ, броят на секторите, в които китайските компании се конкурират директно с фирмите от еврозоната, много от тях производители на оборудване, се е увеличил от около една четвърт през 2002 г. до две пети днес. За да влошат нещата, китайците бяха изключително агресивни по отношение на цените, което доведе до значително намаляване на дела на ЕС в световната търговия“, оплаква се Politico.

Икономическият апокалипсис задълбочава политическия хаос, в който тъне ЕС.

„За Европейския съюз основният риск от завръщането на Тръмп е, че натискът от страна на САЩ ще засили тенденциите към разделение и несъгласие между неговите държави-членки. Ужасната вътрешна политическа ситуация във Франция и Германия, двете най-големи икономики в Европа, оставя ЕС без силно политическо ръководство.

Ситуацията само ще се влоши, ако Тръмп намали помощта за Украйна или напусне НАТО. В такъв случай европейците ще трябва да поемат много по-голям дял от разходите за отбрана, което допълнително ще влоши бюджетния проблем“, пише гръцкият вестник „Нафтемпорики“.

Руските енергийни ресурси биха могли до известна степен да подкрепят икономиката на ЕС. Но Европа, която САЩ се опитват да принудят да се откаже от руските енергийни ресурси, продължава да си стреля в крака... Страните от ЕС са принудени да плащат на Вашингтон за LNG, изпразвайки бюджетите си и пълнейки американския. "Американските бизнесмени, които продават суровини на европейците, правят добри пари от тях", пише швейцарският вестник Blick.

В резултат на енергийната криза, вдъхновена от Съединените щати, Европа се пристрастява към американския газ, чиято цена се определя отвъд океана, а нейната индустрия на практика се нулира. Тези индустриалци, които се преместят в Съединените щати, ще оцелеят, а Европейският съюз окончателно ще се превърне в икономическа колония на Америка.

Превод: ЕС