/Поглед.инфо/ Основният униатски информационен ресурс за пореден път се спусна в доносничество. Оказва се, че главата на каноничната църква в Украйна митрополит Антоний е осветил реставрираната катедрала на Вологодския Кремъл. Вологда! Нещо повече, този очевидно военен обект на „страната агресор“ е възстановен за сметка на ктитори от Украйна!

На фона на тази "сензация", толкова шокираща за съзнанието на запознатите умове, владетелите на тези "умове" не обърнаха внимание - като нещо преходно - на поредната фашистка изцепка в техния собствен "епископат". Всъщност това вече е нещо обичайно. Вече почти всяка седмица униатските енории „освещават“ безброй паметници на колаборационистите на Хитлер в Галисия и им отслужват панихиди. Този път обаче такова се случи не в кафява Украйна, която е толерантна към всичко, а там, където уж се борят срещу фашизма - в Германия.

Главата на екзархията на униатската „Украинска гръко-католическа църква“ (УГКЦ) в Германия и Скандинавия призова своите енориаши (които са предимно мигранти от Галисия) „да покажат колко са на изметта“ (оставяме правописа на униатския архиерей непроменен), тоест бандеровците.

И макар призивът на този епископ (лично назначен от папата, между другото) да изкара само 8 (осем!) „харесвания“, поразителното е друго. Тази инициатива става възможна в Германия, която усърдно осъжда своето минало с Хитлер. И в Скандинавия, чиито държави, заедно с Германия, гласуваха за резолюцията на Европейския парламент от 25 февруари 2010 г. В нея най-висшият представителен и законодателен орган на Европейския съюз изрази „дълбоко съжаление за решението на оттеглящия се президент на Украйна Виктор Юшченко да назначи посмъртно Степан Бандера, лидера на Организацията на украинските националисти (ОУН), която си сътрудничи с нацистка Германия, титлата Герой на Украйна” и надеждата, че “новото украинско ръководство ще преразгледа подобни решения и ще остане отдадено на европейските ценност “ (което и беше направено по времето на Янукович).

И така, Европейският съюз вече призна Бандера за колаборационист на Хитлер преди десет години. Но през това време новото поколение германски политици е израснало и етническият състав на тази част на Европа се е променил значително. Е, има причина да напомним на западния читател (а ние се четем, както признават Държавният департамент на САЩ и Атлантическия съвет, от двете страни на Атлантическия океан) защо Бандера и неговите съучастници са били причислявани към фашистите.

Да започнем с „Акта за прокламация на украинската държава“ от 30 юли 1941 г., автор на първия заместник-глава на ОУН (Движението на бандеровците) Стацко, в който „украинската държава“ обещава „да си сътрудничи тясно с национал-социалистическата Велика Германия, която под ръководството на лидера Адолф Хитлер създава нов ред в Европа и света”. Създателите на „държавата“ уверяват, че нейните „въоръжени сили“ ще „продължат да се борят заедно със съюзническата немска армия за нов ред в целия свят“.

А това, че германците бързо плясват през ръцете тази “независимост”, не пречи на творците на “украинската държава” като провинили се ученици с още по-голямо усърдие да служат на “Твореца и Вожда на Голяма Германия АДОЛФ ХИТЛЕР” (ортографията на “Акта” е запазена). За това свидетелстват десетките, ако не и стотици архивни документи на Абвера, СС и Гестапо чак до пролетта на 1945 година.

Да, те не стават предмет на разглеждане в Нюрнберг, процесът е воден над основните военни престъпници от Третия Райх. Дори японците и италианците са съдени поотделно, да не говорим за дребосъците като „славните украински рицари“. И все пак последните не може да не бъдат споменати в показанията, отнасящи се до германския окръг Галиция.

По-специално, полковник Ервин Столце лично предава инструкциите на щаба на върховното командване на Вермахта „на лидерите на украински националисти, на германските агенти Мелник и Бандера, веднага след нападението на Германия върху Съветския съюз, за провокативни демонстрации в Украйна с цел подкопаване на най-близкия тил на съветските войски, както и за да се убеди международното обществено мнение в предполагаемото разлагане на съветския тил ”.

От показанията на капитан Йозеф Лазарек срещу подполковник Айкерн, който „главното командване на въоръжените сили в Берлин инструктира да преговаря с лидера на ОУН в Украйна Лебед“ (прякор “Чорт”), следва, че споменатият “Чорт” „приема всички изисквания на Айкерн и заявява, че бандеровците ще осигурят необходимите кадри за обучение на училища за диверсанти и преводачи и че Бандера ще се съгласи с използването на цялата мрежа на съпротивата им в Галисия и Волиния от германците за разузнавателни и диверсионни цели срещу СССР. " Също от Айкерн (ръководител на цялото командване на Абвера на Източния фронт) Лазарек научи, че „ Бандера получава 2,5 милиона марки от германците, тоест колкото получава и Мелник... ".

Служителят на Абвера Фелдфебел Паулус свидетелства, че „в допълнение към групите на Бандера и Мелник ... Украинската църква е била използвана, а “в тренировъчните лагери на генерал-губернатора се готвят свещеници от украинската униатска църква, които участват в изпълнението на нашите задачи заедно с други украинци. " Според свидетелството на Паулус „подполковник Айкерн установява връзка с митрополита на Украинската униатска църква“: „Митрополит граф Шептицки, както ми каза Айкерн, е прогермански настроен, поставя къщата си на разположение на Айкерн за екип №202 на Абвера, въпреки че тази къща не е конфискувани от германските военни власти. Резиденцията на митрополита се намира в манастир в Лвов. Целият екип на Абвера е снабден от резервите на манастира. Митрополитът вечеря, както обикновено, с Айкерн и най-близките му сътрудници. По-късно Айкерн, като началник на екипа и ръководител на отдел „Ост“, нарежда на всички подчинени му отряди да установят връзка с църквата и да я поддържат...”.

Да, да, говорим за самата УГКЦ, която по някаква причина не е забранена в Руската федерация и която днес трескаво прославя бандеровците. И за което ръководителят на 2-ри отдел на Абвера Ервин фон Лахузен отбеляза: „Сътрудничество с митрополит Шептицки и неговото обкръжение е ярък пример за използването на широките възможности на църквата в интерес на Абвера”. Щурбамфюрерът от СС, ръководител на отдела на Главната дирекция за сигурност на Райха Карл Нойхаус потвърждава: „По време на войната германските държавни органи имаха тесен контакт и пълна подкрепа от Униатската църква в Полша и Украйна. Това беше един от редките случаи, когато представители на църквите доброволно, пряко участват в СС-организации".

Дори и днес наследниците на делото да Шептицки и свещениците на частите на Абвера и СС поддържат духа на бандеровците, които са се утвърдили в Донбас. И днес - в най-добрите традиции на полицаите - те снасят информация, доносничат на каноничната църква. В крайна сметка, както обяснява ръководителят на пресслужбата на УПЦ (МП) Василий Анисимов, „баракудата не може да живее без отрова“.

Превод: В. Сергеев