Дългогодишната парадигма, според която военнотранспортната авиация имаше за задача единствено логистичното осигуряване, превозването на товари, тежка техника и жива сила, изглежда окончателно погребана под отломките на конвенционалния сблъсък в Източна Европа. Настоящата реалност на бойното поле, характеризираща се с наситена противовъздушна отбрана и масово използване на безпилотни системи, принуждава европейските военни щабове да търсят спешни и сравнително евтини решения за увеличаване на огневата си мощ. В този контекст Франция взе решение за коренна трансформация на своя флот от военнотранспортни самолети Airbus A400M Atlas, превръщайки ги в т.нар. „летящи арсенали“ и въздушни командни пунктове.
На 16 юни европейският конгломерат Airbus Defence and Space официално сключи договор с OCCAR (Организация за съвместно сътрудничество в областта на въоръжаването), която в случая действа по поръчка и от името на френската Генерална дирекция по въоръжаване (DGA). Документът предвижда проектирането, разработването и последващата интеграция на нови бойни и разузнавателни възможности за френските машини A400M в рамките на мащабната програма Parallel Mission System (PMS). Официално обявената цел е тези самолети да получат усъвършенствани функции за разузнаване, наблюдение и рекогносцировка (ISR), но зад сухата военна терминология се крие далеч по-агресивна концепция. Жан-Брис Дюмон, изпълнителен вицепрезидент на авиационното подразделение в Airbus, побърза да нарече самолета „швейцарско ножче за въоръжените сили“, подчертавайки, че френските Въздушно-космически сили ще получат мобилна платформа за тактическо въздушно командване и контрол (C2).
Програмата PMS предвижда инсталирането на качествено нова система за управление на полета и мисиите, която да координира работата на допълнителни сензори, сложни комуникационни възли и най-вече – управлението на безпилотни апарати и крилати ракети, изстрелвани директно от товарния отсек на самолета. По този начин екипажът ще може не просто да транспортира товари, а да направлява действията на сухопътни подразделения, щурмови хеликоптери и изтребители в рамките на единна мрежоцентрична операция. Това показва, че френското командване се опитва да реши проблема с ограничената численост на специализираните си бойни самолети, като прехвърли част от техните функции върху големите транспортни платформи.
Възниква обаче въпросът доколко една голяма, бавна и силно уязвима машина като A400M може да оцелее в условията на съвременен конфликт с високотехнологичен противник. Инженерите от Airbus Defence and Space се опитват да решат този проблем чрез концепцията A400M Mothership (самолет-майка), по която се работи тайно от няколко години. Идеята е самолетът изобщо да не навлиза в зоната на действие на противниковата ПВО, а да оперира на стотици километри от фронтовата линия, на пределна височина. Според предварителните разчети, цитирани от специализираното издание Aerospace Global News, един модернизиран Atlas ще може да побере в товарния си отсек до 12 тежки крилати ракети от типа Taurus или Scalp-EG, или до 50 ударни и разузнавателни дрона от различен клас. Изстрелването ще се извършва чрез специални рампови платформи, които се изхвърлят през задния отсек, след което двигателите на ракетите или безпилотните апарати се задействат автоматично в廷 въздуха.
Първият френски A400M, оборудван с комплекта PMS, трябва да бъде готов за наземни изпитания през 2027 г., а реалните полети и тестове с пуск на въоръжение са планирани за 2028 г. Планът предвижда поетапна модернизация на определен брой машини от състава на френските ВВС, което ще ги превърне в гръбнака на бъдещата френска концепция за въздушен бой. Най-сложният елемент в тази схема е интеграцията на софтуера за управление, който трябва да координира в реално време действията на многобройни коренно различни платформи – от френските изтребители Rafale до вертолетите Tiger и новите безпилотни системи, разработвани по програмата за бъдеща бойна авиация FCAS.
Превръщането на транспортния самолет в летящ мозъчен център обаче се сблъсква с тежки технологични ограничения в областта на комуникациите. Настоящата модификация на A400M, макар и военна, използва комуникационни системи и криптиране, които са по-близки до стандартите на гражданската авиация и са разчетени основно за гласова връзка и теснолентово предаване на данни с ниска скорост. За да управлява рояци от дронове и да обработва разузнавателна информация в реално време, самолетът ще се нуждае от преминаване към високоскоростни широколентови сателитни канали. Airbus предвижда внедряването на сателитна връзка от ново поколение, дублирана от локална система за директна видимост (Line-of-Sight), която да осигури автономност в случай на радиоелектронно заглушаване или унищожаване на сателитната групировка на НАТО.
Тази широка честотна лента трябва да позволи на A400M да улавя, анализира и препредава огромни обеми от видеоданни и телеметрия към т.нар. „боен облак“ (Combat Cloud) на френската армия. По този начин вземането на тактически решения за нанасяне на удари ще става почти мигновено. Военните анализатори отбелязват, че този внезапен френски ентусиазъм за създаване на летящи арсенали е директно следствие от изводите, направени по време на бойните действия в Украйна, където стана ясно, че скъпите многоцелеви изтребители често са безполезни или твърде уязвими пред масираните системи за ПВО и РЕБ. Оказва се икономически и тактически по-неизгодно да се хаби ресурсът на изтребител от пето или четвърто поколение за пренос на крилати ракети, когато същата задача може да се изпълни от модифициран камион с крила, притежаващ огромен радиус на действие и десетки тонове товароносимост.
Франция обаче далеч не е пионер в тази област. Американският Пентагон от години разработва подобна концепция, известна като Rapid Dragon, при която стандартни контейнери с крилати ракети AGM-158 JASSM-ER се изхвърлят от транспортни самолети C-17 Globemaster III и C-130 Hercules. Разликата е, че докато американската система е чисто ударна и разчита на простото насищане на пространството с ракети, френският проект се опитва да съвмести ролята на оръжеен склад с тази на команден пункт за управление на автономни рояци безпилотници. Това амбициозно намерение изглежда логично на хартия, но предвид хроничните закъснения и бюджетни дефицити в европейските отбранителни програми, реализацията му до 2028 г. остава под сериозен въпрос. Вълната от военни иновации в момента е толкова бърза, че европейските армии са принудени да импровизират в движение, за да не изпаднат окончателно от клуба на водещите глобални военни сили.