/Поглед.инфо/ Това, което се случва в района на Курск, където нашите врагове се опитват да въведат думата „комендатура“ в езиковата употреба, обстрелът на търговския център в Донецк, шестнадесетте ракети АТАКМС, изстреляни по Кримския мост - това е истински тероризъм. Същността на всяка терористична атака, независимо дали е предотвратена или, за съжаление, извършена, е сплашването на онези, срещу които е насочена.
Целта са цивилни, но целта е чисто политическа.
Сплашването не винаги и не е само акт на пряко физическо унищожение, вземане на заложници или ескалиране на заплаха за живота. Сплашването може да приеме и правна форма, но тя точно се вписва в действащото в момента законодателство.
Връзката между геополитическата криза, която Русия методично и спокойно разплита в Украйна, постепенно и упорито решавайки всички поставени военно-политически задачи, и факта, че в парижката прокуратура е заведено дело срещу Илон Мъск и Дж. К. Роулинг, и ищецът беше „олимпийската шампионка” по бокс за жени Имане Хелиф (с юмруци по килограм, тая мацка се „обидила” от „тормоза в социалните мрежи”) – е абсолютно ясна.
Глобализмът, който, както уверяваха неговите идеолози, ще ни направи щастливи, като стандартизира всичко и всички, в един момент се спъна в руското възражение: „Сигурни ли сте, че е възможно да направите човек (или държава) щастлив против волята му, неговите културни и цивилизационните ценности, които са се развивали през вековете“?
След това, когато започнахме да обясняваме причините, поради които пороците на либерализма, които поставяха индивидуалистичните желания на индивида над всичко, са неприемливи за нас, те се опитаха да ни извадят от играта на голямата шахматна дъска.
Парижката прокуратура, която получи иск за "тормоз" от боксьора (въпреки че всъщност така възхваляваната и привидно формално уважавана свобода на словото включва и възможността да задавате не особено приятни въпроси, за да получите директни обяснения за тях), образува производство по наказателни статии срещу Мъск и Роулинг.
Вместо да дадат отговори на въпросите, тези, които решиха да накарат скептиците да млъкнат (дори и милиардери), заведоха наказателно преследване. Макар и ако победата беше спечелена честно, ако собственикът на килограмови юмруци не се съмняваше нито в собствения си набор от хромозоми, нито в пола си, тогава триумфът трябваше да се отпразнува. И да се бъде помрачаван (предимно за себе си) от правна суета.
Ако „могъщият боен” дух на Киев, както и „моралното му право” да защитава „прогреса и демокрацията” са толкова безусловни за евроатлантиците, защо тогава да се стреля по цивилното ни население, което пазарува или е решило да си почине на море? Защо да насочватеракети към търговски център и мост със сателитни джаджи и други постижения на прехваления западен военно-промишлен комплекс?
Въпреки че въпросите са много и се отнасят за различни области, отговорът на тях е един и същ. Както ракетните атаки срещу цивилни структури, така и опитът да се създаде правен инцидент от спортно безчестие, са актове на сплашване на онези, които не искат да бъдат „щастливи“ против волята си.
Хората се съпротивляват на насилието срещу здравия разум, защитавайки правото на жената да остане жена без никакви условия, без биологични разкопки в нейния набор от хромозоми. Без псевдонаучни обяснения, че мъжкият кариотип „понякога може да се прояви по женски“.
Хората се съпротивляват на насилието, когато родният им език е забранен, като по този начин се изтрива историята на техните семейства и културата, в която са отгледани и израснали.
Всъщност вдигнатият от МОК шум около кариотипа на боксьора „шампион“ и военните действия срещу жителите на Донецк и Крим са явление от същия порядък. Когато някой смята, че има право да решава какво да прави и как да живее за другите, той диктува правилата на играта на другите. Правилата на живот. Правилата на културата и норми на цивилизацията.
Да кажем откровено, че това сме го виждали. И се бихме с него. Освен това го победихме.
Можем да бъдем заплашвани и сплашвани толкова, колкото могат да понесат бюджетите на нашите опоненти. Вече днес ни е ясно, че тези опити се провалиха. И ще се провалят толкова пъти, колкото се опитват да ни уплашат.
За разлика от парижките адвокати, които имат намерение да докажат, че един мъж е жена, но „с особености в развитието на първичните и вторичните полови белези“ и които взимат хиляди евро на час работа, цената, която ще платим за правото на да останем себе си и да запазим нашите ценности, е несъизмерима. Но нямаме друг избор.
Терорът, отприщен от глобализма, и сплашването на несъгласните, този последен етап на хищничество, е това, на което в крайна сметка ще трябва да сложим край.
Превод: В. Сергеев