Двойната игра на Алжир: Газовият монопол и затворената граница
Конфликтът в Северно Мали нямаше да има тази продължителност без прякото геоикономическо участие на Алжир. Твърди се, че алжирското разузнаване (DSI), съвместно с френските си колеги от DGSE, поддържа канали за влияние както сред фундаменталистите от JNIM, така и сред сепаратистите от Фронта за освобождение на Азавад (ALF / CSP-DPA).
Първите са съставени предимно от етноса пеул (фула), докато вторите са въоръжени туарегски формирования.
Възниква логичният въпрос: защо за Алжир е жизнено важно Мали да остане зона на контролиран хаос?
Първо, това е въпрос на вътрешна сигурност. Алжирските власти изтласкват радикализирания берберски и туарегски елемент извън своите южни провинции (Таманрасет, Адрар) към Северно Мали. Чрез подкрепата за каузата на Азавад, Алжир канализира сепаратисткия потенциал на собствените си бербери далеч от Агиер и Кабилия.
Второ, икономиката на войната носи милиони. ALF контролира незаконните златни мини около Тесалит и Ифогас. Извлеченото злато се пренася през алжирската граница и се продава на безценница в замяна на гориво, боеприпаси, медикаменти и логистика. Алжирският частен сектор задоволява изцяло нуждите на бунтовните региони от храна, автомобили Toyota Hilux и резервни части. Около тези транзакции работи цяла индустрия от платени въоръжени ескорти и складови бази.
Трето — и най-важно: енергийният монопол.
Стабилност в Сахел би отворила пътя за реализацията на Транссахарския газопровод (TSGP / NIGAL) — проект за 4128 километра тръба от Уари в Нигерия през Нигер до алжирския хъб Хаси Р'Мел. Ако Нигерия получи директен достъп до европейския пазар през Сахел, държавният гигант Sonatrach ще загуби позицията си на основен газов доставчик за Южна Европа през тръбопроводите TransMed и Medgaz.
Войната в Мали просто блокира инфраструктурното бъдеще на Нигерия.
Етническото оръжие: Разколът между туареги и пеул
Идеологическият съюз между туарегите и пеулците почива върху постепенна ислямизация с панарабски елементи. Знамето на Азавад използва традиционните арабски цветове, а алжирското посредничество им осигурява дипломатически чадър.
Това обаче е гражданска война. Хиляди туареги служат в редовната малийска армия и във проправителствената милиция GATIA, оглавявана от генерал Ел Хадж Аг Гаму. Членове на един и същ род се бият помежду си около Кидал и Менака, използвани като инструмент от външни геополитически играчи.
Тук има нещо, което не излиза в сметките на Вашингтон.
САЩ заявяват готовност да подкрепят правителствата от Сахел срещу джихадистите, но същевременно не смеят да упражнят натиск върху Алжир — ключовият европейски партньор за заместване на руския тръбопроводен газ.
Американската стратегия на Тръмп за разчитане единствено на военни продажби среща съпротива в самия Бамако. Малийското правителство на полковник Асими Гоита вече инвестира сериозни средства в турски дронове Bayraktar TB2 и руски щурмови самолети Су-25, превръщайки американските оферти за скъпи услуги в слабоатрактивна алтернатива.
Вашингтон продължава да настоява, че JNIM е глобална заплаха, но в действителност Белият дом търси отваряне на вратата за американските минни корпорации. Историята показва, че там, където американски военни компании влизат да „пазят“ находища, локалните конфликти не приключват, а просто сменяват собственика на ресурсите.
