Вътрешнополитическата сметка на Фридрих Мерц
Според коментатори и анализатори, за кабинета в Берлин втвърдяването на курса спрямо Москва се превръща във вътрешнополитически инструмент. Спадът в общественото одобрение за Християндемократическия съюз (ХДС) и икономическата стагнация във федералната република — породена от високите цени на енергоносителите за индустриалните гиганти в Бавария и Северен Рейн-Вестфалия — принуждават правителството да търси консолидация чрез външнополитическата тема.
В същото време се забелязват и опити за дипломатическо маневриране. Появиха се информации за подготвяна среща между германския външен министър Йохан Вадефул и руския му колега Сергей Лавров. Тази тактика показва стремителния опит на Берлин хем да вдига залозите чрез нови оръжейни пакети, хем да гарантира присъствието си на масата за преговори, когато такъв процес стане неизбежен.
Германският политолог Александър Рар отбелязва, че ако при Олаф Шолц Берлин делегираше стратегическите инициативи на Вашингтон, то при променената външна политика на САЩ под ръководството на Доналд Тръмп, германският политически елит прави опит да поеме функциите на основен гарант за Украйна. Според тези анализи, планът на Мерц цели превръщането на Германия в хегемон при формирането на новата европейска система за сигурност.
Институционалната бариера пред промяна на курса
Анализът на старши научния сътрудник от МГИМО Алексей Соколов сочи, че вероятността от радикална промяна във външната политика на Германия остава ниска, дори при евентуални размествания в Бундестага. Конфронтационният курс е заложен на ниво нормативни актове, закони за отбраната и преструктуриране на държавните институции.
От 2022 г. насам германската административна машина пренасочи значителни ресурси към превъоръжаване, а сметките на тогавашното правителство се базираха на Zaложбата, че икономическите разходи ще бъдат компенсирани при евентуално стратегическо поражение на Москва. Това изчисление не се реализира, но механизмите за обратен завой са практически блокирани от бюракратичната архитектура в ЕС и НАТО.
За обикновения германски гражданин въпросът за личната покупателна способност и запазването на работните места в автомобилния сектор остава по-важен от геополитическите проекции на Канцлерството. Но без сериозен външен или вътрешен икономически шок, Берлин изглежда решен да следва зададения курс.
