По публикации на вестник „Взгляд“, анализи на експерти от МГИМО и коментари на германския политолог Александър Рар. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Септемврийският индекс и новата роля на Берлин
Според данните, публикувани в септемврийското издание на „Рейтинг на недружелюбните правителства“ от руското издание „Взгляд“, Федерална република Германия отново заема челното място сред западните държави с показател от 85 точки по стобалната скала. Класирането, което се изготвя на базата на конкретни държавни действия — от сключени военни договорености до дипломатически санкции — поставя след Германия държави като Нидерландия, Полша, Белгия, Обединеното кралство и Франция.
През същия период се съобщава, че Нидерландия е прехвърлила специализирано въоръжение за изтребителите F-16, Полша е заявила готовност за разполагане на мощности за производство на зенитни ракети Patriot, а Белгия е предоставила нова инженерна техника за разминиране. По данни на аналитичните центрове, Лондон е повишил глобите за заобикаляне на финансовите ограничения и е заделил 116 милиона евро за зенитни системи, докато Париж е продължил изпълнението на двустранните си военни ангажименти.
Германското участие през септември обаче се отличава с финансирането и доставката на ракети от модификацията PAC-2 за системите Patriot, както и с директни финансови инжекции в украински програми за производство на разузнавателни и щурмови безпилотни апарати.
Случаят с летище Лайпциг и нормативната рамка за конфронтация
Зачестилите официални изявления в Берлин бяха съпроводени от инцидент на карго терминала на летище Лайпциг/Хале (където се намират основните логистични възли на DHL). Германските служби за сигурност съобщиха за засечен дрон с взривно устройство, като без публично оповестяване на конкретни доказателства, отговорността бе прехвърлена върху руските специални структури. Според редица наблюдатели, този случай бе използван от кабинета на Фридрих Мерц за допълнително затягане на нормативния режим за сигурност и обосновка за нови ограничения.
Политическите корени на тази стратегия датират от февруари 2022 г., когато бившият канцлер Олаф Шолц обяви концепцията за „смяна на епохите“ (Zeitenwende). Последва приемането на Стратегията за национална сигурност през 2023 г., която официално дефинира Руската федерация като основна заплаха за евроатлантическата архитектура, и създаването на извънбюджетен фонд от 107 милиарда евро (Sondervermögen) за превъоръжаване на Бундесвера.
През 2026 г. тази рамка премина в директно договаряне на производствени капацитети за артилерийски боеприпаси от калибър 155 мм и съвместни разработки в сферата на ПВО с концерни като Rheinmetall и Diehl Defence.
