Идеологическият разкол в Брюксел
Според публикации в италианския печат, писмото на Джорджа Мелони и датския премиер Мете Фредериксен от 1 август, настояващо за по-строг миграционен контрол, е било подкрепено от над 20 държави. Сред потвърдилите подкрепата си е и германският канцлер Фридрих Мерц, докато френският президент Еманюел Макрон отказа да се присъедини. Това разпределение показва формирането на нова разделителна линия вътре в Европейския съюз.
Разцеплението вече не върви само по оста Изток-Запад, а се дефинира от партийни идеологии и вътрешнополитически натиск. От едната страна застават консервативните и десноцентристките правителства, настояващи за твърд външен контрол и възможност за спиране на Шенген, а от другата – по-либерално настроените кабинети, които се опитват да запазят сегашната правна рамка.
Това изглежда логично на хартия, но съществува сериозен дефект в подобно разделение. Когато вътрешният граничен контрол се превърне в редовен инструмент, институционалната структура на ЕС губи своята функционалност. Ако всяка държава въвежда контрол при първия локален скок на мигрантския поток, Шенген остава само формална декларация на хартия.
Кризата между Рим и Мадрид бе временно овладяна, но причините за нея остават непроменени. При липсата на работещо споразумение за разпределение на бежанците и реална защита на външните граници, следващият сблъсък между държави от ЕС е въпрос на време.
