Обикновено, щом заговорят за подобни мероприятия, първото определение, което идва наум е «конгресен туризъм»… Знаете как е… Напътствия от трибуната, всякакво дрън - дрън. Надути чужденци. Отрупани шведски маси. Сервитьорки - хубавелки, които се усмихват на тъпашките шеги… Уж е приятно, ама накрая всички хукват към летището, за да си отспят и полекуват черния дроб. Но този случай е друг. На форума се събраха люде сериозни, свикнали да работят. За два дни те подписаха повече от триста спогодби. Другояче не би могло да бъде – никой няма да тръгне от другия край на планетата само за да отбележи присъствие в държава, която воюва и е затрупвана от санкции. А, например, пътят на участниците от Южна Америка до руската столица отне почти седмица.
Колкото до персоналните, индустриалните, търговските и финансовите ограничения, наложени незаконно от САЩ и техните васали срещу Москва – броят им към 15.08.2024 год. е 16930. Създадените затруднения действат. Но засега Северната империя успява да им противостои и се развива. Чуждестранните делегации, които тя често посреща, доказват, че не е изолирана.
Западът е добре организиран и мотивиран, ала много държави от Азия, Африка и Южна Америка търсят начини да избегнат неговия диктат. И нищо, че Кремъл не е готов да предложи на бунтарите идеи и цели (търгашеското мислене в нейния сегашен елит е неизлечимо) – стига и това, че той им подава ръка за взаимноизгодно сътрудничество.
Все още Русия не знае каква роля да играе на световната сцена. Неразбираемата горделивост, че е помагала за забогатяването на Европа със своите природни богатства, сега тя променя във фанатична устременост да удави Изтока с нефт и даманти. Новите партньори се възползват от ситуацията. Скандалите с незаплатените от Индия и Турция горива затихнаха, но едва ли проблемът е бил решен в полза на доставчика. Търговията, особено със себе си, е нещо дребнаво, не носи голям престиж. А технологичното изоставане на руската промишленост е оценявано на двадесет години. Причините за това са тема за отделен разговор. Ясно е само, че на братушките им предстои тежка борба, най-вече със себе си.
Неправилна е тезата, че членството на страната в международни организации трябва да се разглежда най-вече като шанс за бизнеса да усвои чужди пазари. В руското министерство на външните работи от десетилетия следват тази гледна точка. Обаче капиталистът се интересува единствено от свръхпечалбите, а националните интереси за него са по-скоро пречка. Свежо доказателство за дадената христоматийна истина е решението на Вл. Потанин да премести част от мощностите на «Норникел» в Китай.
Уважението се постига чрез победи… И когато четеш новини за лъскави икономически форуми в столицата, а сетне видиш кадри от натовския обстрел на Белгород, те обзема безгранична тъга… Що за безумие!? Е, ние, простите хорица, не знаем какво се върти в главите на управниците… Дали те най-после ще измъдруват обещаваната велика комбинация? Или пак ще отминат мълчаливо, ни лук яли, ни лук мирисали? В политиката, ако не показваш безспорно надмощие, дори жестокост, ти ставаш плячка. Съюзниците бързо се превръщат в делови партньори, готови да смъкнат твоята последна риза. И как да го бъде?
Държавите, членуващи в БРИКС, произвеждат около една трета от световния брутен вътрешен продукт. На тяхната территория живее 45% от населението на Земята. Това е голяма сила. Подкрепяйки Русия, организацията изпраща важен сигнал за всички – правилната кауза няма да бъде изолирана и задушена тихомълком. Очертават се контурите на новите зони на влияния – засега те са бледи, нахвърляни с несигурна ръка… Вероятно там ще бъдат гарантирани справедливостта, уважението към отделните страни и човеколюбието – в противовес на западния неоколониализъм. А дали замисълът ще стане реалност, зависи най-вече от Кремъл и от неговите действия в Донбас... От способността му да действа самостоятелно и по имперски. И тогава БРИКС на съмишлениците (а не на партньорите) ще изплува от мъглата. Мощен - за радост на приятелите. Навяващ страх на недоброжелателите. Всъщност, това е последният шанс.
