/Поглед.инфо/ В края на август в Москва се проведе VI Международнен форум на БРИКС за самоуправляващите се територии. На многобройните мероприятия кметове и предприемачи обсъждаха възможностите за съвместна работа за развитието на поверените им общини. Особено внимание бе отделено на технологиите за управление на урбанистичната среда. Бяха представени 500 града от 89 руски региона и 126 държави. Това е отличен пример за провеждането на дипломация на местно ниво – без условности, прагматична и действена. От хората за хората.

Обикновено, щом заговорят за подобни мероприятия, първото определение, което идва наум е «конгресен туризъм»… Знаете как е… Напътствия от трибуната, всякакво дрън - дрън. Надути чужденци. Отрупани шведски маси. Сервитьорки - хубавелки, които се усмихват на тъпашките шеги… Уж е приятно, ама накрая всички хукват към летището, за да си отспят и полекуват черния дроб. Но този случай е друг. На форума се събраха люде сериозни, свикнали да работят. За два дни те подписаха повече от триста спогодби. Другояче не би могло да бъде – никой няма да тръгне от другия край на планетата само за да отбележи присъствие в държава, която воюва и е затрупвана от санкции. А, например, пътят на участниците от Южна Америка до руската столица отне почти седмица.

Колкото до персоналните, индустриалните, търговските и финансовите ограничения, наложени незаконно от САЩ и техните васали срещу Москва – броят им към 15.08.2024 год. е 16930. Създадените затруднения действат. Но засега Северната империя успява да им противостои и се развива. Чуждестранните делегации, които тя често посреща, доказват, че не е изолирана.

Западът е добре организиран и мотивиран, ала много държави от Азия, Африка и Южна Америка търсят начини да избегнат неговия диктат. И нищо, че Кремъл не е готов да предложи на бунтарите идеи и цели (търгашеското мислене в нейния сегашен елит е неизлечимо) – стига и това, че той им подава ръка за взаимноизгодно сътрудничество.

Все още Русия не знае каква роля да играе на световната сцена. Неразбираемата горделивост, че е помагала за забогатяването на Европа със своите природни богатства, сега тя променя във фанатична устременост да удави Изтока с нефт и даманти. Новите партньори се възползват от ситуацията. Скандалите с незаплатените от Индия и Турция горива затихнаха, но едва ли проблемът е бил решен в полза на доставчика. Търговията, особено със себе си, е нещо дребнаво, не носи голям престиж. А технологичното изоставане на руската промишленост е оценявано на двадесет години. Причините за това са тема за отделен разговор. Ясно е само, че на братушките им предстои тежка борба, най-вече със себе си.

Неправилна е тезата, че членството на страната в международни организации трябва да се разглежда най-вече като шанс за бизнеса да усвои чужди пазари. В руското министерство на външните работи от десетилетия следват тази гледна точка. Обаче капиталистът се интересува единствено от свръхпечалбите, а националните интереси за него са по-скоро пречка. Свежо доказателство за дадената христоматийна истина е решението на Вл. Потанин да премести част от мощностите на «Норникел» в Китай.

Уважението се постига чрез победи… И когато четеш новини за лъскави икономически форуми в столицата, а сетне видиш кадри от натовския обстрел на Белгород, те обзема безгранична тъга… Що за безумие!? Е, ние, простите хорица, не знаем какво се върти в главите на управниците… Дали те най-после ще измъдруват обещаваната велика комбинация? Или пак ще отминат мълчаливо, ни лук яли, ни лук мирисали? В политиката, ако не показваш безспорно надмощие, дори жестокост, ти ставаш плячка. Съюзниците бързо се превръщат в делови партньори, готови да смъкнат твоята последна риза. И как да го бъде?

Държавите, членуващи в БРИКС, произвеждат около една трета от световния брутен вътрешен продукт. На тяхната территория живее 45% от населението на Земята. Това е голяма сила. Подкрепяйки Русия, организацията изпраща важен сигнал за всички – правилната кауза няма да бъде изолирана и задушена тихомълком. Очертават се контурите на новите зони на влияния – засега те са бледи, нахвърляни с несигурна ръка… Вероятно там ще бъдат гарантирани справедливостта, уважението към отделните страни и човеколюбието – в противовес на западния неоколониализъм. А дали замисълът ще стане реалност, зависи най-вече от Кремъл и от неговите действия в Донбас... От способността му да действа самостоятелно и по имперски. И тогава БРИКС на съмишлениците (а не на партньорите) ще изплува от мъглата. Мощен - за радост на приятелите. Навяващ страх на недоброжелателите. Всъщност, това е последният шанс.