След като Белият дом наложи санкции за Закона за националната сигурност, който потисна проамериканската съпротива в Хонконг, много от единадесетте служители от списъка със санкции се втурнаха да демонстрират своята неуязвимост към натиска на Вашингтон. Въпреки че някои високопоставени служители и членовете на техните семейства наистина са имали американски активи, визи или цели бизнеси, разположени в Съединените щати, други представители на китайската властна вертикала успяха да покажат, че нямат такива проблеми. Например, пълномощният представител на централното правителство на КНР в Хонконг заяви, че няма американски сметки и всичките му пари и активи са в Китай, но ако Доналд Тръмп иска да наложи санкции толкова много, той беше готов да изпрати сто долара в САЩ, така че Министерството на финансите на САЩ можеше да ги „замрази“. Хонгконгският банков регулатор дори издаде специален циркуляр за всички финансови институции в специалния административен регион на КНР, заявявайки, че хонконгските банки нямат законово задължение да спазват санкциите, наложени от САЩ срещу китайски и местни служители.
“Блумбърг” цитира свои собствени източници в банковия сектор, за да покаже, че реалността уж е различна от политическите изявления: „Действията на банките разказват различна история. Според източници, запознати със ситуацията, най-големите държавни банки на Китай в Хонконг предприемат предварителни стъпки за спазване на санкциите. Големите банки с операции в САЩ, включително Банката на Китай, Китайската банка за строителство и Китайската търговска банка, са предпазливи при откриването на нови сметки за санкционирани служители и поне една е спряла такава дейност. "
Човек може дълго да спори за това на колко информация от този вид трябва да се вярва, идваща от очевидно предубеден (поне поради националността си) източник и която все още няма официално потвърждение, но в случая това дори не е фактическа основа, а в самата посока разсъждения за проамериканска пропаганда. Ако опростим това разсъждение, то се изгражда следната верига: китайските банки се страхуват да не загубят достъп до работа в САЩ и с американски долари и поради това отказват да обслужват високопоставени китайски служители, което означава, че „кралят-долар“ продължава да бъде фактически владетел на света - с всички произтичащи от това геополитически и пропагандни последици.
Изглежда логично - но само на пръв поглед. На мястото на американските анализатори би било разумно да не празнуват победата на долара над китайската банкова система, а да помислят за факта, че действията на администрацията на Тръмп ускоряват дедоларизацията, просто не пряко, а косвено.
Всъщност, както правилно подчертават журналистите от “Блумбърг”, използването на други валути за транзакции не е панацея, както една китайска банка установи чрез горчивия си опит, след като наруши американските санкции срещу КНДР и се опита да скрие тези транзакции, като ги извърши в други валути. Съединените щати, предвид възможността да проследяват всички банкови преводи чрез международната система СУИФТ под предлог, че се борят с тероризма след 2001 г., все пак забелязаха тези транзакции и наказаха нарушителите. Проблемът е, че въз основа на това може да се направят два противоположни извода - и един от тях ще бъде коренно погрешен. Изводът, към който американските журналисти подтикват читателя, е, че останалата част от света (включително Китай) ще коленичи пред САЩ, осъзнавайки, че те не може да живеят без долара и без СУИФТ , и следователно ще трябва да се подчинят на всяко желание на Вашингтон ...
Това е грешен извод.
Правилното е, че подобни действия на САЩ буквално принуждават Пекин, Москва, Брюксел и така нататък да осъзнаят, че или ще трябва спешно (много по-бързо, отколкото изглеждаше), да разработят и разпространят свои (алтернативни на СУИФТ ) системи и валути за разплащания или, ако това не бъде направено, наистина ще трябва да коленичат пред Вашингтон.
Подобни действия бяха предприети и преди въвеждането на „санкциите за Хонконг“, но такава дълбока промяна на финансовата система винаги е скъпа, дълга и много трудна, да не говорим , че очевидно едва сега в Пекин се появява окончателно разочарование по въпроса за договарянето с Вашингтон. Предполагаемият триумф на "краля-долар", за който пишат американските журналисти, се случва на фона на забележителни събития, които показват различно, не-доларово бъдеще. Например, според “Русия днес”, в търговския оборот между Русия и Китай през първото тримесечие на 2020 г. щатският долар е представлявал по-малко от 50%, като е паднал от нивото от 75%, на който е бил през 2018 година.
През юли “Ройтерс” съобщи за пробив в дедоларизацията на международната търговия с петрол: „Този месец “Бритиш Петролиъм” достави три милиона барела иракска нефт на Шанхайската международна енергийна борса, превръщайки се в първия голям глобален търговец които са направили физическа доставка откакто Китай пусна фючърсния пазар през 2018 г., заявиха във вторник източници на индустрията.
Петролът на Шанхайската енергийна борса се търгува в юани и успехът на този механизъм за търговия допринася за независимостта от американските търговски площи и деноминираните в долари схеми за плащане на енергия. Също така се работи за насърчаване на алтернативни схеми на междубанкови и търговски плащания с помощта на „цифров юан“, „цифрово евро“ и дори специализирани криптовалути, заобикалящи СУИФТ, и по такива програми се работи не само в Китай, но и в Европейския съюз.
Доларът все още е кралят на финансовия свят. Но заради действията на Вашингтон, за този крал вече се готви гилотина.
Превод: В. Сергеев
