По публикация на Олег Исайченко (Взгляд). Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Рестартът на властта: Защо Вучич слезе от президентския стол
Слизането на Александър Вучич от президентския пост преди изтичането на мандата му през май 2027 г. представлява хладно пресметнат ход за съхранение на властовия ресурс. Вместо да чака изчерпването на политическия си кредит в сградата на „Андричев венац“, сръбският лидер залага на познатия си механизъм — свикване на предсрочни парламентарни избори. Гласуването е насрочено за 25 октомври, като паралелно с него се подготвя и първият тур за президентските избори в края на декември.
В политическата история на съвременна Сърбия този подход не е нов. През последните 12 години предсрочният вот бе използван четири пъти като вентил за канализиране на трупащото се обществено недоволство. Поемането на премиерската кандидатура цели да прехвърли тежестта на кампанията директно върху Сръбската прогресивна партия (СНС) и да блокира фрагментираната опозиция преди тя да изгради единен фронт.
Институционалната щафета временно преминава в ръцете на председателя на Народното събрание Ана Бърнабич, която по конституция изпълнява длъжността държавен глава.
Официалните мотиви на Вучич, че решението е „справедливо спрямо гражданите“, практически прикриват административната нужда от прегрупиране. Според коментатори в Белград, преминаването от президентския към министър-председателския кабинет цели концентриране на оперативната изпълнителна власт в условията на засилващ се външен натиск.
Натискът от Брюксел и руският вектор в енергетиката
Решението за рокадата беше взето непосредствено след телефонен разговор между Вучич и руския президент Владимир Путин. По информация от Кремъл, в диалога са били засегнати проекти в сферата на енергетиката, нефтопреработвателната промишленост и транспорта. Основната точка на триене със Запада остава контролът върху Нафтна Индъстри Србије (NIS) — компанията, в която руската „Газпром нефт“ държи мажоритарния дял.
Вучич публично определи преговорите си със западните представители през последните четири години като „мъчение“, посочвайки, че първото изискване на Брюксел и Вашингтон винаги е било налагането на санкции срещу Москва. От друга страна, поддържането на руското присъствие в NIS поставя Белград в постоянна зависимост от европейските санкционни пакети, засягащи доставките на суров петрол по адриатическия петролопровод JANAF през Хърватия.
„Отношенията ни с Белград далеч надхвърлят отделните личности и ще продължат да се развиват конструктивно“, заяви прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков.
Въпреки дипломатическите уверения от Москва, балансирането става все по-трудно поради отказа на Сърбия да синхронизира външната си политика с тази на Европейския съюз.
