/Поглед.инфо/ Нигер поиска американските войски да напуснат страната "не по-късно" от 15 септември и САЩ се съгласиха. В официалното изявление се казва, че двете страни са „постигнали споразумение за разединяване, за да осъществят изтеглянето на силите на САЩ, което вече е започнало“.

САЩ разчитаха на Нигер като своя основна военна база, но заплахите на САЩ доведоха до разкъсване на военните връзки, според министър-председателя на Нигер Зейне, който обвини САЩ за разпадането на двустранните отношения, кулминирало със заповедта „Yankee Go Home“ (Янки, вървете си у дома).

През април улични демонстранти в Агадес, Нигер поискаха изтеглянето на американските войски.

Решаващи военни отношения между Вашингтон и Нигер, неговият най-близък западноафрикански съюзник, се разпаднаха, след като гостуващ американски служител отправи заплахи по време на последни преговори за това дали американските войски, базирани там, ще могат да останат, според Зейне.

На 17 март Нигер прекъсна военното сътрудничество със САЩ, тъй като военните лидери се сближиха с Русия. Високопоставена американска делегация напусна страната предишния ден след неуспешно 3-дневно посещение, за да поднови контакта с военните лидери, които свалиха бившия президент.

Правителството на Нигер реши да „денонсира с незабавен ефект“ споразумението, свързано с американски военни и цивилни служители на Министерството на отбраната на САЩ в Нигер, които управляваха база за дронове в пустинята, построена на цена от 100 милиона щатски долара.

През юли 2023 г. военен преврат свали от власт президента Мохамед Базум, който беше близък до Вашингтон, а след това САЩ спряха помощта за Нигер. Армията на Нигер в миналото е работила в тясно сътрудничество със Съединените щати, но сега се стреми да си сътрудничи с Русия.

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен посети Нигер през 2023 г. с надеждата да подкрепи Базум, верен съюзник на САЩ, но само четири месеца по-късно военните свалиха Базум и го поставиха под домашен арест.

Военните заеха твърда линия срещу бившата колониална сила Франция, принуждавайки изтеглянето на френските войски, които бяха на място почти десетилетие миналата година.

Китай се съсредоточи върху икономическия ангажимент в Африка, като същевременно финансира развитието на инфраструктурата чрез своята инициатива „Един пояс, един път“.

Инвестициите и помощта на Китай без поставяне на условия като политически и икономически реформи привлякоха много африкански лидери, които започнаха да се възмущават от това, което се възприема като намеса на Запада във вътрешните работи, където помощта на САЩ зависи от вътрешната политика.

През март Нигер обяви края на военното си споразумение с военния говорител на САЩ полк. Амаду Абдрамане обвини САЩ, че повдигат възражения относно съюзниците, които Нигер е избрал. Абдраман осъди САЩ за тяхното „снизходително отношение“ и „заплаха от репресии“.

Американските сили са използвали две военни бази в Нигер и разполагат с повече от 1000 войници, разположени в базата.

Тъй като Нигер се дистанцира от Запада, той се сближи с Русия и миналия месец руски военни инструктори пристигнаха в Нигер като част от ново споразумение с неговите военни лидери.

Нигер също напусна подкрепяните от Франция сили G5 Sahel, заявявайки, че са неефективни и подкопават суверенитета на Африка, и стартира свой собствен отбранителен пакт, наречен Алианс на държавите от Сахел.

Ерата на глобалните трансформации

Съперничеството между САЩ и Китай се върти около глобални фактори. Глобалният ред след Втората световна война се развива, като САЩ губят господството си, докато Китай се очертава като производствена сила, разширявайки влиянието си по целия свят.

Воденият от Запада глобален ред е измъчван от идеологическа криза, водена от несправедливо разпределение на богатството, което поражда негодувание сред бедните.

Глобалният Юг сам придобива значително влияние и власт. В Африка инвестициите на Китай дадоха възможност на нациите да диверсифицират своите икономики и да подобрят глобалното си положение, като същевременно укрепиха лидерите на нацията.

САЩ дават приоритет на милитаризма и натрупването на капитал пред ценности като правата на човека и демократичното управление, докато Китай набляга на социално-икономическите права, но ограничава гражданските свободи, за да подпомогне икономическия растеж и социалното сближаване.

Капитализмът се превърна в управляващата логика на икономиката както в САЩ, така и в Китай, което подобри жизнения стандарт на мнозина, но поддържа неравенство, поляризация и недоверие в институциите.

Китай се превърна в значим държавен актьор, способен да оспори господството на САЩ и техните западни съюзници в глобалния пейзаж.

Индия, Русия и Бразилия, Китай се очертава като единствения държавен актьор, показващ амбицията и капацитета да укрепи своята военна мощ, икономическо влияние и социално доверие, като същевременно потенциално ограничава влиянието на САЩ в света.

Китай се издигна до най-големия производствен център в света и най-големия износител на стоки, като едновременно с това засили световния си военен капацитет и присъствие в международни организации за управление.

Той позиционира съперничеството между САЩ и Китай в пресечната точка на физическата география, социалните взаимодействия и глобалната политика, докато явно авторитарната политическа система на Китай се комбинира с неолиберална капиталистическа икономика.

САЩ, въпреки че публично се застъпват за идеалите за правата на човека и демократичното управление на световната сцена, често пренебрегват тези принципи, когато техните груби икономически интереси са застрашени.

Такъв е случаят в Газа, където САЩ подкрепят военно и политически геноцида на палестинския народ. Това подчертава системното лицемерие на САЩ, което кара маргинализираните групи да се борят за основни права и справедливо отношение.

Хората в Африка са твърде наясно с американските двойни стандарти и ги отхвърлят с призива „Yankee Go Home“, докато са отворени към нови партньори, които са справедливи.

Вълна от масови мобилизации за национален суверенитет се случва в страни, включително Мали, Буркина Фасо и Нигер. Военните въстания завзеха властта и изгониха западните военни сили от техните територии. Тези групи искат контрол върху природните ресурси и са получили подкрепа от населението.

Нигер, например, се смята за третият по големина производител на уран в света; въпреки това, почти целият уран в страната е добит от френски компании до ден днешен, поддържайки неоколониалисткия модел на експлоатация, който продължава откакто страната спечели независимост през 60-те години на миналия век.

През юли 2023 г., когато военно въстание свали тогавашния президент на Нигер, бяха приложени сурови санкции от САЩ, засягащи цялото население, особено хората в селските райони.

„Пътят към истински мир в Западна и Централна Африка лежи в пълния суверенитет на хората. Неоколониалните интервенции трябва да спрат“, заяви Нигерската селска платформа през 2023 г.

Несправедливите, нечовешки санкции, които бяха наложени на Нигер, доведоха до недостиг на лекарства в аптеките, изключителен недостиг на енергия и недостиг на храна и високи цени на храните и ограничиха движението на цялото население.

Превратът в Нигер следва други от 2020 г. насам в Буркина Фасо, Чад, Гвинея, Мали и Судан.

Нигер, подобно на много африкански държави, създадени от европейския колониализъм, е имал периоди на военно управление от независимостта си през 1960 г. Но от 2011 г. насам той проведе три демократични избора и като цяло върви по пътя на демократизацията.

От гласа на народа на Нигер ще чуем необходимостта от по-малко традиционна „помощ за развитие“ и повече икономически инвестиции.

От 2020 г. насам Африка е свидетел на повече политически вълнения, насилствен екстремизъм и демократични промени, отколкото всеки друг регион в света.

Вълна от преврати заля Сахел и Западна Африка, оставяйки авторитаристи на власт в много страни. Освен това континентът е послужил като сцена за ескалиращото съревнование между големите сили между Китай, Русия и САЩ.

Ангажиментът на САЩ с Африка отдавна не е приоритетен във Вашингтон, като последователните администрации отделят малко внимание и ресурси за напредъка на демокрацията и разрешаването на конфликти.

Администрацията на Байдън поддържа този модел, който отразява постоянното напрежение между основана на интереси и ценности външна политика на САЩ.

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш нарече Африка „епидемия“ от преврати. САЩ и техните най-близки западни съюзници все още нямат последователна и координирана африканска стратегия.

Гражданите на Нигер и на други места започнаха да възприемат демокрацията като приравняване на корупцията от избрани длъжностни лица и гледаха на недемократичен военен преврат като опция.

САЩ ще трябва да похарчат малко пари в Африка за развитие на бизнес, който ще създаде работни места и икономически просперитет.

Досега САЩ не са искали да помогнат на африканците да направят по-добър икономически живот за себе си и вместо това са съсредоточили силното си военно присъствие върху това да запазят своя съюзник на власт, за сметка на гражданите.

Дните на американско господство свършиха и вратите в Африка са широко отворени за алтернативна помощ от Русия и Китай.

Превод: СМ

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София

Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101