/Поглед.инфо/ От няколко години добивът е квалифициран като криминално престъпление.
Масовата поява на криптовалути - частни цифрови пари - започна сравнително наскоро, през 2000-те години. Точният брой на криптовалутите в света е трудно да се оцени; той се измерва вече в много хиляди. Най-известната и най-популярна криптовалута днес е биткойн (BTC). Производството (копаенето) на тази валута започна през 2008 г. Към днешна дата вече са изсечени 19,75 милиона BTC „монети“. Общата капитализация на всички създадени биткойни към 7 септември тази година възлиза на повече от трилион долара (1,971,6 милиарда долара).
На второ място по капитализация е криптовалутата „етер“ – ETH (374,3 милиарда долара). Капитализацията на биткойн надвишава общата капитализация на всички други криптовалути, включени от експертите в топ 100.
За паричните власти на всички страни появата на криптовалутите беше голяма изненада. Те трябваше да определят своето отношение към това ново явление и да осигурят правна база за това. През последното десетилетие картината в света беше много смесена: някои приветстваха появата на криптовалутите; други, напротив, бяха категорично против; трети продължиха да разсъждават, изучавайки плюсовете и минусите на това ново явление в света на парите.
През текущото десетилетие повечето страни вече са решили отношението си към криптовалутите, което доведе до приемането на специални закони. Някои държави са напълно легализирали криптовалутите; други, напротив, напълно са ги забранили; трети са установили режим за използване на криптовалути с различни ограничения. Броят на страните обаче, които все още не са решили, бързо намалява.
Първата страна, която напълно призна криптовалутата, по-специално биткойн, беше Ел Салвадор. Това се случи на 7 септември 2021 г. Все пак трябва да се има предвид, че преди двадесет години тази централноамериканска държава напълно се отказа от националната си валута (колон), като я замени с щатския долар. Така вече три години американският долар и биткойн се използват еднакво и равноправно в Салвадор.
На 27 април 2022 г. Централноафриканската република стана втората страна в света, която направи Биткойн официално платежно средство (заедно с централноафриканския франк). Също през 2022 г. Бразилия стана третата държава, в която биткойн (заедно с бразилския риал) стана законно платежно средство във всички финансови транзакции.
Държави с доста свободен режим за криптовалутите са Великобритания, Канада, Япония, Австралия, САЩ, страните - членки на Европейския съюз, Швейцария, Норвегия, Обединените арабски емирства, Сингапур. Това са и територии, които имат признаци на офшорки: Хонконг, Гибралтар, Бермуди, Малта.
Те позволяват копаене (издаване) на криптовалути, търгуване с тях (на борси за криптовалута), конвертиране на крипто в обикновени пари и т.н. Въпреки това, в някои случаи се изисква пълна „прозрачност“ на всички операции, което прави името „криптовалута“ безсмислено (“ крипто” означава „тайна”). В тези случаи е по-правилно да се каже „частни цифрови валути“.
Трябва също да се отбележи, че в законодателството на редица страни такива цифрови валути се наричат цифрови активи. Тоест те се квалифицират като някакъв финансов инструмент, различен от пари. Следователно в някои случаи транзакциите с частни цифрови пари подлежат на данъци.
Наскоро Европейският съюз прие закон за пазара на крипто активи: MiCA (Пазари на крипто активи). Между другото, този закон предвижда всички участници на пазара да се отчитат пред съответните държавни регулатори. Тоест трябва да има пълна „прозрачност“. Като се има предвид това, е много странно, че терминът „крипто-активи“ се използва в заглавието на закона. Според Брюксел не трябва да има „крипто“!
Като пример за това как криптовалутите се отделят от обикновените пари, можем да цитираме закона, приет през май тази година в Съединените щати, наречен Закон за финансовите иновации и технологии за 21-ви век. Този закон определя някои видове криптовалути като „стоки“, други като „ценни книжа“.
Държавите, в които има пълна забрана на криптовалутите, са Саудитска Арабия, Китай (Китайска Народна Република), Катар, Непал, Пакистан, Мароко, Тунис, Либия, Лесото, Гана, Египет, Боливия, Зимбабве, Алжир, Кувейт. В някои от тези страни законите, забраняващи криптовалутите, бяха приети едва наскоро. През 2023 г. - в Катар, Гана, Кувейт. В някои още през последното десетилетие. Боливия беше една от първите в света, които приеха такъв закон още през 2014 г.
Но вероятно Китай беше първият, който пое по пътя на ограниченията и забраните на криптовалутите. Поднебесната империя въведе първите ограничения още през 2013 г. И оттогава продължава да засилва борбата си срещу крипто. Но тази борба все още не е приключила. Бих искал да се спра по-подробно на въпроса как Китай се бори и продължава да се бори с крипто.
Позволете ми да ви обърна внимание, че тази борба започна от момента, когато страната беше ръководена от Си Дзинпин (през 2012 г. той зае поста генерален секретар на КПК, а през 2013 г. и поста председател на Народна Република Китай).
Ръководството на държавата и Китайската комунистическа партия очерта основните заплахи, които криптовалутите представляват за китайското общество.
Първо, такива валути са идеален инструмент за корупция, а партията и държавата преди повече от десет години обявиха за една от основните си задачи изкореняването на корупцията в страната.
Второ, властите се опитаха и се опитват да намалят „сенчестия“ сектор на китайската икономика до краен предел, но крипто не позволява тази задача да бъде решена. А запазването на „сенчестия” сектор освен всичко лишава хазната от значителни данъчни приходи. Няма нужда да казваме, че „сенчестият” сектор е и развъдник на престъпността. И с помощта на крипто престъпността изпира „мръсни“ пари.
Трето, като замества законните пари, крипто намалява способността на Китайската народна банка (PBOC) и други финансови регулатори да управляват паричната система и финансовия сектор на икономиката.
Четвърто, световният опит показва, че много проекти за криптовалута притежават признаци на измама. Например финансовите пирамиди се изграждат с помощта на крипто. Доверчивите хора търпят големи загуби. Чрез забраната на криптовалутите китайското ръководство се опитва да защити милиони китайски граждани от подобни загуби.
Пето, добивът на криптовалута отвлича вниманието на гражданите от творческата работа. От само себе си се разбира, че добивът консумира гигантски количества електроенергия, които биха могли да се използват за производството на жизненоважни стоки и услуги.
Шесто, поддържането на крипто рязко намалява ефективността на усилията на държавата да изтегли незаконния капитал от страната.
Седмо, поддържането на крипто прави трудно или дори невъзможно въвеждането и пълното използване на цифровия юан. Подготовката за проекта за цифрова валута на централната банка (CBDC) в Китай започна преди приблизително десет години и беше официално обявен през 2019 г. А през декември 2021 г. стартира пилотен проект за цифровия юан.
Преходът на Китай към Централната банка има за цел да осигури пълна „прозрачност“ на всички финансови транзакции на всички физически и юридически лица в Поднебесната империя. Очевидно при избор китайците ще предпочетат да използват криптовалути, които осигуряват пълна поверителност.
И така, повече от десет години китайските власти водят война срещу криптовалутите.
PBOC нареди на банките да спрат да конвертират биткойни и други криптовалути в юани и други валути. Същото важи и за обратните операции. Също така затвори банкоматите, които позволяват подобни операции по конвертиране.
На търговските организации беше забранено да приемат криптовалути за плащане на стоки.
Крипто борсите в Китай до голяма степен бяха премахнати през последното десетилетие. До края на 2019 г. 173 такива борси са затворени. Подземните платформи за търговия с криптовалута обаче са оцелели, но властите провеждат редовни проверки за идентифициране на такива сайтове.
По мнението на експерти, през 2020 г. половината от световния капацитет за копаене на биткойни е бил концентриран в Китай. Ако през втората половина на миналото десетилетие Китай споделяше първо или второ място със Съединените щати в класацията на страните по отношение на обемите на копаене на криптовалута, то през юни 2021 г. властите обявиха целия майнинг за незаконен. И още в края на същата година те съобщиха, че криптодобивът в страната е сведен до нула.
Такива дейности започнаха да се класифицират като престъпления. Разбира се, „минното дело“ в Поднебесната империя не беше напълно успешно, но това вече е открито нелегална, т.е. престъпна дейност. И китайските правоприлагащи органи съобщават от време на време, че са хванали и затворили някоя и друга нелегална криптоферма (съоръжение, където копаенето се извършва с помощта на специално оборудване).
Борбата срещу крипто не беше лесна за китайските власти. По-специално, не е възможно да се блокира изтеглянето на капитал от страната с помощта на крипто. Разбира се, много е трудно да се оцени мащабът на подобно заключение. Има много приблизителни и, очевидно, много подценени оценки.
Именно по този начин изследователите на PeckShield оцениха незаконното изтегляне на капитали от Китай през 2017-2020 г. в размер на около 45 милиарда долара, а през 2020 г. сумата възлиза на 17,5 милиарда долара, но компанията Chainalysis оцени изтеглянето на пари от Китай с помощта на крипто в много по-големи обеми - над 50 милиарда долара (за годината от средата на 2019 г., до средата на 2020 г.).
Ако говорим за стъпки за ограничаване и забрана на криптовалутите в Китай, тогава всички те са предприети до 2021 г. включително. Понякога в руски и чуждестранни медии се появяват публикации, които могат да създадат впечатлението, че китайските власти все още не са забранили нещо и едва сега го забраняват.
Всичко вече беше забранено в началото на това десетилетие. По-скоро говорим за повишаване на отговорността на физически и юридически лица за нарушаване на забраните за добив на криптовалути. Или напомняне за такава отговорност.
Всяка седмица в китайските медии има съобщения за идентифицирането на поредната нелегална крипто ферма. Както и съответните съдебни процедури. Например миналата година държавния служител Xiao Yi беше преследван за таен добив. Този служител помагаше на местна компания, която притежаваше повече от 16 000 миньори.
Той предоставяше субсидии за сметки за електричество, покриваше тайно копаенето на криптовалута и принуждаваше енергийните компании да изкривяват статистиките за потреблението, за да прикрият дейностите на миньорите. С негова помощ бяха изсечени биткойни на стойност 2,4 милиарда юана (329 милиона долара). Съдебна присъда : конфискация на имущество и доживотен затвор.
Едно от последните напомняния за криминализирането на крипто-увлеченията беше съвместното изявление на Върховния съд и Върховната прокуратура на Китайската народна република от 19 август 2024 г., в което те квалифицираха използването на частна цифрова валута като „ метод за пране на пари." Независимо къде е добита криптовалутата - в Китай или друга държава. И припомниха, че за подобно „пране“ любителите на крипто са изправени пред до 10 години затвор. А за миньорството – чак до доживотен затвор.
P.S. Току-що в Русия бяха приети два закона. Единият легализира добива на криптовалута. Другият включва използването на криптовалути, създадени в страната, за плащания и разплащания във външната търговия. Приемането на тези закони се коментира по следния начин: те са необходими, за да се заобиколят санкционните бариери, издигнати от колективния Запад срещу Русия.
Тези закони са особено необходими за поддържане и развитие на търговията с Китай, тъй като китайските банки, поради опасения от вторични санкции, спряха да извършват плащания по руско-китайската търговия. Въпреки това, като се има предвид казаното в статията, е малко вероятно китайската страна да се съгласи да използва криптовалути във взаимната търговия. Тук имаме нужда от други начини за заобикаляне на санкциите. Основно бартерни схеми и клирингови сетълменти.
Превод: ЕС