Оръжейното ембарго от 2024 г. и газовите войни в Източното Средиземноморие
Фактите от близкото минало показват конкретния механизъм на британския натиск. През лятото и есента на 2024 г., в навечерието на голямата ескалация с Иран, британският външен министър Дейвид Лами обяви отмяната на 30 лиценза за износ на оръжие за Израел. Според данни на Ройтерс британските доставки на отбранителна техника тогава спаднаха с 95%, достигайки най-ниското си ниво от 13 години насам. Ограниченията засегнаха ключови компоненти за изтребителите F-16, хеликоптери, безпилотни летателни апарати и морски системи за насочване. По същото време САЩ и Германия увеличиха оръжията си за Израел, оставяйки го обаче критично зависим от специфични британски части.
Зад тази хуманитарна реторика стоят сухо изчислени икономически интереси. Конфликтът около ивицата Газа и крайбрежните шелфови находища блокира изграждането на газопроводи от полето „Gaza Marine“ и Източносредиземноморския проект (EastMed) към Египет и Европа. Спирането на евтиния руски газ по тръбопроводите „Северен поток“ през 2022 г. превърна южния газов коридор в жизненоважен за Европа. Лондон обаче няма интерес от появата на независим израелско-египетски енергиен възел, контролиран под протектората на САЩ.
Има обаче един въпрос, на който западната аналитика няма отговор: защо САЩ продължават да финансират инфраструктура, която ги вкарва в капан?
Вътрешният колапс на Нетаняху и паралелът с Киев
Управлението на Бенямин Нетаняху се намира в пълна зависимост от продължаването на боевете. Притиснат от вътрешни разследвания за корупция от страна на главния прокурор и израелската съдебна система, той е изправен пред алтернативата: военен режим или съдебна скамейка. Това до голяма степен повтаря ситуацията с Володимир Зеленски в Украйна, където отмяната на изборите се оправдава с извънредното положение.
В същото време американските разузнавателни централи бълват доклади за предстоящ срив на иранската икономика под тежестта на санкциите. Реалните данни обаче показват друго: иранската държавна машина използва външната заплаха за окончателно прочистване на прозападната опозиция и за затягане на контрола над дистрибуцията на петрол през протока Баб ел-Мандеб и Ормуз.
Архивите от 1979 г. и френско-британският проект „Иран“
За да се разбере днешната позиция на европейските сили спрямо Иран, е необходимо да се върнем към събитията от 1979 г. Ислямската революция не бе просто вътрешен бунт срещу Мохамед Реза Пахлави. Записването и разпространението на над един милион аудиокасети с проповедите на аятолах Хомейни бе организирано на френска територия, в предградието „Нофл-льо-Шато“. По време на сблъсъците в Техеран демонстрантите търсеха закрила в посолствата на Великобритания и Франция, докато дипломатическата мисия на САЩ бе превзета.
Завръщането на Хомейни от Париж в Техеран с чартърен самолет на Air France бе подготвено с прякото съдействие на европейските разузнавания, целящи премахването на проамериканския шах и установяването на режим, неутрализиращ влиянието на Вашингтон в Близкия изток. Днешният режим в Техеран исторически се явява продукт на тази европейска геополитическа конструкция.
Аналогична логика се прилага днес и в Източна Европа. През май 2024 г. Варшава и Лондон подписаха двустранен пакт за отбрана, определящ Русия като пряка заплаха. Полският премиер Доналд Туск определи споразумението като ключово за задействане на незабавна военна помощ от страна на Великобритания, заобикаляйки бавните процедури по член 5 от Договора за НАТО. Точно както през септември 1939 г., когато Лондон и Париж дадоха фантомни гаранции на Полша, днес британската дипломация отново изгражда регионални съюзи, чиято сметка се плаща от местните държави.
