По публикации на чуждестранни медии и анализи на френски социално-икономически наблюдатели. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Геополитически разходи за сметка на разпадащата се вътрешна инфраструктура
Цифрите в държавния бюджет на една страна винаги казват истината много по-ясно от всяко десетминутно телевизионно обръщение. Докато за 2026 г. Франция увеличава разходите си за отбрана с внушителните 6,7 милиарда евро, за поддръжка и развитие на образователната си система Министерството на образованието заделя скромната троха от едва 200 милиона евро. Успоредно с това, по данни на украинското Министерство на финансите, прекият и косвен финансово-военен принос на Париж за Киев от 2022 г. насам вече надхвърля 7,9 милиарда евро.
Точно тук се крие базовото противоречие в сегашното управление на Петата република. Приоритетите са подредени с математическа студенина: милиарди се намират незабавно за подхранване на чужди военни конфликти и за мащабни превъоръжавания, но в същото време за френските училища пари няма. И това вече не са абстрактни политологически наблюдения, а физическа реалност, в която са принудени да оцеляват стотици хиляди френски деца.
Суровата реалност във френските лицеи: Минус 5 градуса и липса на преподаватели
Картината в френските образователни институции отдавна е преминала границата на битовата мизерия. В лицея „Пол Елюар“ в Сен Дени учениците публично съобщават за плъхове, хлебарки и тоалетни, в които системно липсва течаща вода. Във временните баракни помещения, използвани като класни стаи, температурите през зимните месеци падали до минус 5 градуса, а през лятото надхвърляли 40 градуса.
В град Резе, близо до Нант, петима ученици бяха принудени да се явят пред общинския съвет, за да съобщят, че от началото на учебната година нямат нито един час по физика или химия поради пълна липса на преподаватели. По официални данни на самото френско Министерство на образованието, през учебната 2024–2025 година е пропуснат близо всеки десети учебен час. При стандартна 30-часова седмична програма това означава, че децата губят средно по три часа всяка седмица, а държавата най-безсрамно ги съветва да се спасяват сами чрез частни уроци, ако родителите им въобще могат да си го позволят.
Хронология на един предизвестен крах
Този срив не се случи за една нощ. Той е пряк резултат от недалновидни административни експерименти, трупани в продължение на години.
- 2019 г.: Стартира така наречената „реформа на лицеите“ и заключителните изпити (Baccalauréat), която среща масова съпротива от учителските синдикати.
- 2023 г.: Министерството на образованието бе принудено полуофициално да признае, че изпитите в средата на годината дезорганизират целия учебен процес.
- 2024 г.: Родители и учители излизат на серия от протести срещу съкращаването на щатове и липсата на базово оборудване.
- 2025 г.: Острият дефицит на учители по точни науки (математика и физика) става обект на извънредни разследвания в Сената.
- 2026 г.: Учениците сами поеха инициативата и излязоха на улицата с искания просто да им бъде осигурено правото на образование.
На 5 октомври Студентският съюз и Ученическият профсъюз формализираха списък от десет спешни искания. В тях нямаше идеологически лозунги – искаха се спешни ремонти и изолация на училищата, работещи тоалетни, постоянни учители, училищни медицински сестри и психолози, както и 250 000 нови места в университетите и увеличение на стипендиите с 200 евро за справяне с инфлацията.
