Ескалация по улиците: Включването на синдикатите и „жълтите жилетки“
Чисто ученическият протест бързо прерасна в по-широко социално движение. Към тийнейджърите бързо се присъединиха синдикални организации, родители, учители и остатъците от движението на „жълтите жилетки“. Темите светкавично се разшириха към замразените заплати, високите цени на горивата, храните и електричеството.
По оценки на организаторите и полицията, на 17 октомври в цяла Франция са протестирали между 550 000 и 800 000 души. В редица градове мирните шествия бяха съпътствани от сблъсъци с правоохранителните органи, палежи и грабежи. Полицията използва масирано сълзотворен газ и специализирани гранати за разпръскване на тълпи, при което десетки младежи получиха тежки наранявания. Въпросът дали полицейската сила бе пропорционална обаче бързо бе заметен под килима от властите.
Десетте минути на Макрон: Потискане вместо решения
В тази нажежена обстановка, вечерта на 18 октомври, президентът Еманюел Макрон направи 10-минутно извънредно обръщение към нацията. Всеки, който очакваше държавнически подход или конкретна финансова програма за спасяване на училищата, остана излъган. Макрон посвети речи си почти изцяло на осъждане на мародерите и крайнолевите групи, изрази пълна подкрепа за полицията и обяви създаването на кризисен екип за обезщетяване на засегнатите бизнеси.
По въпроса за скъпите горива той информира, че му предстоят преговори за нови доставки на газ и петрол от държавите в Персийския залив – стъпка, която звучи абсурдно на фона на факта, че протестиращите ученици не са излезли по улиците заради цената на дизела.
Относно самото образование, президентът не съобщи абсолютно нито една конкретна цифра, нито един нов проект за ремонт и нито един жест към исканията на младежите. Вместо това той наложи три основни директиви:
- Даване на извънредни правомощия на префектите и кметовете да забраняват масови събирания по тяхна преценка.
- Изискване политическите партии и синдикатите публично да осъдят насилието.
- Отново свикване на безкрайни кръгли маси и консултации без поемане на финансови ангажименти.
Цинизмът на шестмесечния хоризонт
Напомнянето на Макрон, че след шест месеца във Франция предстоят президентски избори, звучи като директно признание за пълно административно обезсилване. Елисейският дворец фактически съветва гражданите да изтърпят още половин година в разруха, след което да прехвърлят исканията си към следващия сигурен губещ на изборите.
Това е опасна стратегия за туширане на напрежението чрез умора и затягане на полицейския контрол. Реакциите не закъсняха. Мануел Бомпар от „Непокорна Франция“ нарече речта пълна празнота, лидерът на синдиката CGT Софи Бине обвини президента в тотално скъсване с реалността, а Жордан Бардела от „Национален сбор“ определи изявлението като жалко. От центристката десница Бруно Рьотайо директно поиска въвеждане на извънредно положение.
В нощта на 19 октомври сблъсъците в Париж се възобновиха с нова сила, като полицията съобщи за нови 108 арестувани. На сутринта Макрон отказа да приеме оставката на вътрешния си министър Лоран Нунес и вместо това поиска още по-твърди мерки.
Така Франция влиза в познатия омагьосан кръг: вместо да отстранят социалните причини за протеста, властите засилват репресивния апарат. И докато строшените стъкла на магазините ще бъдат платени от застрахователите, никой няма да върне изгубените години и съсипаното образование на френските деца.
