/Поглед.инфо/ Вече много пъти писах, че водещите световни централни банки се включиха в надпреварата за създаване на официални (национални) цифрови валути. Понякога те се наричат криптовалути на централната банка, тъй като създаването и обръщението на такива валути трябва да се основава на използването на блокчейн технологии (вериги от разпределени регистри), които са в основата на частни криптовалути като биткойн. Ако обаче в частните цифрови валути блокчейн технологията осигурява анонимност на участниците в транзакциите, то в случая на официалните цифрови валути централните банки като финансови регулатори възнамеряват да проследят всички транзакции и всички техни участници. Следователно, терминът „криптовалута“ не е коректен по отношение на официалните цифрови пари. По-правилно е да ги наричаме цифрови пари без префикса "крипто".
Последната (от основните) централни банка, която се включи в надпреварата за създаване на официални цифрови валути, беше Федералният резерв на САЩ. Паричните власти на САЩ преминаха от категорично отхвърляне на цифрови валути в началото на 2020 г. към активна подкрепа за проекта за цифров долар.
Някои експерти обясняват подобен обрат в позицията на САЩ с факта, че Вашингтон усеща заплахата за долара от проекта за създаване на цифров юан в Китай. И там идеята за създаване на цифров юан започна да се формира в средата на това десетилетие. Известно време развитието на китайския проект беше класифицирано и беше официално обявено през 2018 г.. Китай вече има добри резултати и Пекин очаква страната да стане първата в света, която пусна национална цифрова валута.
Пекин отдавна е измислил планове да направи юана световна валута, която да задмине американския долар и еврото. Тези валути представляват основната част от международните резерви в света, разплащания за международна търговия, операции на валутните пазари и други. Пекин има известни успехи в повишаването на международния статут на юана. В продължение на много години Китай настоява МВФ да признае юана като резервна валута (валута в кошницата на валутите, която определя курса на специалните права на тираж (СПТ)). През 2015 г. съветът на директорите на МВФ гласува включването на юана в кошницата на СПТ, а през 2016 г. това решение влезе в сила. Юанът се превърна в резервна валута, но само де юре, а не де факто. Досега никоя централна банка в света, с изключение на Банката на Русия, няма големи суми юани в международните си резерви. Според МВФ в края на първото тримесечие на 2020 г. делът на отделните валути в международните резерви на целия свят е (%): щатски долар - 61,99; евро - 20,05; Японска йена - 5,70; Британски лири - 4.43; Китайски юан - 2.02.
Юанът също не успя да изтласка водещите валути като средство за международни разплащания. Ето последните данни за валутната структура на транзакциите чрез системата SWIFT. През август 2020 г. делът на щатския долар е бил 38,77% спрямо 38,99% през август 2018 г. Както можете да видите, американският долар, въпреки постоянните призиви на лидерите на държавите и паричните власти на други страни да изтласкат американската валута от международните разплащания, не е загубил позициите си през последните две години. Ще дам цифрите за други валути (за август 2020 и август 2018;%): евро - 36,46 и 34,71; Британски лири - 7,00 и 7,35; Японска йена - 3,46 и 3,44; Китайски юан - 1,86 и 2,04. Както можете да видите, китайският юан не успя да се засили, делът му в международните селища дори е намалял с 0,18 процента за две години.
На някои експерти изглежда, че Пекин иска да направи „ход с коня“ с помощта на цифровия юан. Тези експерти смятат, че целта му е да се превърне в основно средство за международни разплащания. Днес повечето от международните разплащания (и не само в щатски долари) се контролират от Вашингтон.
На първо място, системата Fedwire преминава през всички доларови транзакции. Дори ако, например, две компании в Русия се разплащат помежду си в щатски долари, те трябва да преминат през системата Fedwire, която е в американската юрисдикция и се контролира от Федералния резерв.
Друга система от голямо международно значение е ЧИПС - CHIPS (Clearing House Interbank Payments System). Това е междубанкова система за електронни клирингови разплащания, предназначена за големи преводи. ЧИПС е частна телекомуникационна клирингова къща под юрисдикция на САЩ.
И накрая, добре познатата система SWIFT (Society for Worldwide Interbank Financial Telecommunications - Общество за световни междубанкови финансови телекомуникации). Въпреки че е регистрирана в европейската (белгийска) юрисдикция, Вашингтон обаче ефективно контролира тази система. Например, САЩ са блокирали иранските банкови транзакции чрез SWIFT. От няколко години Вашингтон заплашва Русия и някои други страни, включително Китай. Тези заплахи бяха катализаторът за Пекин, който ускори развитието на цифровия юан. Въпреки че Пекин не рекламира това, той се нуждае от цифровия юан за международни споразумения, за да се измъкне от дамоклевия меч на американските санкции. Тъй като в проекта за цифров юан са важни преди всичко каналите, по които тази валута може да се движи. И това са интернет канали. Пекин очаква други държави да побързат да използват и тези канали, за което ще трябва да изберат цифровия юан като валута за разплащания. Русия, Иран и Северна Корея, които са под икономически санкции от Вашингтон, вече проявяват особен интерес към цифровия юан. Забележително е, че пълното име на проекта на Китайската народна банка е Цифрова валута / Електронно плащане (Digital Currency / Electronic Payment).
Вашингтон е изнервен от китайското предизвикателство. Изявлението на ръководителя на базираната в Пекин инвестиционна компания “Сино Глобал Капитал” Матю Греъм, направено през юли тази година, беше много шумно. Цифровата валута на Централната банка на Китай ще може да се конкурира с долара, каза Матю Греъм. Според него въвеждането от правителството на КНР на нови технологии във финансовата система ще помогне да се освободи от хегемонията на американската валута.
Основният разработчик на проекта за цифров юан е Китайската народна банка (КНБ), която сключи споразумения с четири държавни банки по този проект: Китайска индустриална и търговска банка (КИТБ), Китайска строителна банка, Китайска земеделска банка и Китайска банка. В проекта участваха и три телекомуникационни компании - “Чайна Телеком”, “Чайна Мобайл”, “Чайна Уником” и добре познатата ИТ корпорация “Хуавей”. Гореспоменатите държавни банки преобразуваха част от депозитите си в Централната банка в цифрови валути и идентифицираха секторите на икономиката, за да я популяризират. Банките също бяха натоварени да изпитат портфейли за съхранение на цифрова валута. Разработката се извършва в сътрудничество с операторите на платежните системи “АлиПей” и “УиЧат”. През май 2020 г. Китайската народна банка въведе национална цифрова валута (плащания на заплати, плащане на стоки и услуги) в четири региона на страната като част от пилотна програма. Според китайските медии тестването на дигиталния юан включва 19 търговци на дребно от секторите за обществено хранене, търговия и развлечения. Те включват “Старбъкс”, “Макдоналдс” и онлайн-магазинът “ДжейДи”. Цифровият юан ще бъде пилотно изпитан по време на зимните олимпийски игри през 2022 г. в Пекин.
Някои експерти обаче се съмняват, че наполеоновите планове на Китай да превърнат юана в световна валута, способна да измести долара, ще бъдат приложени в близко бъдеще. Факт е, че Пекин очаква да популяризира цифровия юан в света въз основа на Интернет, а Интернет е първоначално американски проект, все още контролиран от водещи американски ИТ корпорации.
Имайте предвид, че 11 от 18-те глобални мрежови оператори, съставляващи така наречения Tier1 клуб, са в юрисдикцията на САЩ. Членовете на Tier1 са операторите и собствениците на инфраструктурата на най-големите мрежи, които са в основата на целия глобален Интернет. Уникална характеристика на членовете на Tier1 клуба е, че с развитието на глобалната мрежа тези компании, превръщайки се в най-големите оператори на мрежова инфраструктура, формираха преки връзки помежду си въз основа на споразумение, подобно на картел. За да може цифровият юан наистина да се превърне в световна валута, Интернет също трябва да стане китайски. Или до сегашния Интернет ще има паралелен китайски интернет, покриващ цялата планета. Глобалното интернет пространство обаче се контролира от САЩ, докато китайската цифрова конкуренция за Вашингтон е неприемлива както в областта на социалните мрежи или цифрови услуги (месинджъри, търсачки, видео и други), така и в областта на международните плащания.
В същото време перспективите за превръщането на дигиталния юан в регионална или колективна валута на група държави са съвсем реални. Това изисква създаването на регионален или колективен (в рамките на група държави, например, групата на БРИКС) Интернет. Китай има всички възможности за това, тъй като суверенният (независим от света) интернет "Златен щит" ("Китайският Файъруол”) работи в КНР от 2003 г.
Няма съмнение, че Пекин наистина ще започне пълномащабно излъчване на дигиталния юан през следващите 2-3 години. Въпреки това е вероятно употребата му едва ли да излезе извън Китай. Перспективите за забележимо заместване на щатския долар с цифровия юан в глобалната парична система през следващото десетилетие са малко вероятни.
Превод: В. Сергеев