/Поглед.инфо/ Най-важният външнополитически партньор на Русия, турският президент Реджеп Тайип Ердоган, спечели втория тур на президентските избори. Защо Западът направи всичко, за да го победи, защо се провали турският Майдан, как Ердоган успя да остане на мястото си и какво означава това за интересите на Русия сега?
На 28 май в Турция се проведе вторият тур на президентските избори. И Реджеп Ердоган го спечели. Не само защото спечели мнозинството от гласовете (52,17%), но и защото успя да избегне цветна революция.
А имаше възможност за такава. Реджеп Тайип Ердоган стартира предизборната си кампания при изключително неблагоприятни условия. Сериозните икономически проблеми (инфлацията за 2022 г. беше над 64%), съчетани с катастрофалните последици от февруарското земетресение и сериозното влошаване на отношенията със Запада, направиха позицията му много уязвима. Почти цялата опозиция се обедини, издигна единен кандидат (лидерът на Републиканската народна партия Кемал Кълъчдароглу) и започна агресивна предизборна кампания. Която от своя страна беше подкрепено от западните медии. Вземете например корицата на “Економист”, според която Турция заради Ердоган „е на ръба на диктатурата“.
„Той разруши системата на контрол и баланс. Той превърна повечето медии в инструмент за държавна пропагандаТой хвърли много критици, включително лидери на опозицията, в затвор Той подкупи съдебната система, използвайки съдилищата, за да преследва опонентит. Той седи в огромен дворец и дава заповеди на придворни, които са твърде уплашени, за да му кажат, когато греши“, пише вестникът.
Както правилно каза Ердоган, „САЩ, Франция, Германия, Великобритания се намесват в изборите в Турция“. Да, намесата на Запада в изборите в Турция беше ограничена до медийна и евентуално икономическа подкрепа за опозицията. Но само защото, както правилно писаха някои западни тюрколози, пряката политическа подкрепа за опозицията от страна на лидерите на САЩ и ЕС може само да навреди - антиамериканските настроения днес са твърде силни в Турция. Според някои доклади до 90% от жителите на републиката (между другото, членка на НАТО) смятат Америка за враг.
Но в същото време тези тюрколози призоваха западните страни да се намесят след изборите – тоест след като Ердоган обяви своята победа. Те призоваха реално да се подкрепят действията на опозицията по организирането на масови протести и опит за държавен преврат.
Първоначално изглеждаше, че всичко върви по този сценарий. По време на преброяването на гласовете опозиционни медии и активисти, разчитайки на собствените си изчисления, говориха за уверена победа на своя кандидат. Политолозите се готвеха за нощни протести. В крайна сметка обаче протестът не се състоя.
Редица опозиционни лидери - Мухарем Индже, Мерал Акшенер - вече признаха победата на Ердоган. „Поздравявам г-н Реджеп Тайип Ердоган и му желая успех в решаването на проблемите, натрупани в страната. Сега приканвам опозицията да помисли какво сме направили грешно“, каза Индже.
Част от опозицията - в частност от "Добрата партия" - смятат, че причината за поражението е "оставянето на двама играчи на резервната скамейка - Роналдо и Меси". Тоест, най-просто казано, отказът един от двамата най-популярни представители на опозицията - кметът на Истанбул Екрем Имамоглу или кметът на Анкара Мансур Яваш да бъдат единния кандидат от опозицията и изборът за тази роля на уважавания, но съвсем не харизматичен Киличдароглу, който дълги години губеше от Ердоган на всякакви избори. Към момента на публикуване на този текст самият Кълъчдароглу не призна победата си - това обаче е само въпрос на време.
Отказът на опозицията от турския Майдан се дължи на няколко причини. Успешната мобилизация на поддръжниците на Ердоган (които президентът изведе на улицата, за да „защитят победата“), добре проведеният първи тур (когато на действащия президент му липсваха по-малко от половин процент от гласовете преди победата и властите не “побутнаха” тези числа нагоре), прословутата липса на харизма и лидерски качества у Кълъчдароглу.
Но една от основните причини все пак беше предпазливата позиция на Запада. Нежеланието да се заложи всичко в тази ситуация (защото ако САЩ и ЕС организират и подкрепят протестите, а Ердоган ги потуши, отношенията между страните ще се влошат напълно). Ето защо всички западни лидери - включително френският президент Еманюел Макрон и американският му колега Джо Байдън - вече поздравиха Реджеп Тайип Ердоган за победата му.
Москва също го поздрави. „Победата на изборите беше естествен резултат от вашата самоотвержена работа като глава на Република Турция, ясно доказателство за подкрепата на турския народ за вашите усилия за укрепване на държавния суверенитет и провеждане на независима външна политика“, каза Владимир Путин. Той изрази надежда за продължаване на "конструктивния ни диалог по актуални въпроси от двустранния, регионален и международен дневен ред" и добави, че отдава "голямо значение на последователното изпълнение на планираните съвместни проекти, преди всичко изграждането на АЕЦ "Аккую" и създаването на газов хъб в Турция“.
На Запад това сътрудничество вече се възприема като някаква константа. Неизбежна последица от факта, според “Нюзуик”, че „Путин спечели изборите в Турция“. Западните страни и турската опозиция вярват, че Москва всъщност е помогнала на Реджеп Ердоган да спечели - включително с удължаване на сделката за зърно (носеща пари на турската брашнена индустрия, както и репутацията на Ердоган като посредник) с още два месеца.
Реално Русия не се е намесвала в никакви избори. Тя не финансира някои участници и не е критикувала други - тя само отговори на антируските изказвания на същия Киличдароглу.
Да, повечето руски политолози подкрепиха Ердоган - не защото смятаха турския лидер за проруски политик, а защото го смятаха за по-малкото зло. Като прагматичен политик, който се опита да не се вписва в антируските схеми на САЩ (както повечето непрагматични лидери на Европа), а да капитализира руско-западния конфликт чрез балансиране на риска и избирателно сътрудничество с Руската федерация.
„Анкара се опита да не дразни Москва и се дистанцира максимално от санкционната война. Турция едновременно се стреми да защити икономическите си интереси и да се утвърди като „честен брокер“, поддържайки относителен неутралитет и добри отношения с всички. В икономическо отношение това даде възможност да се увеличи повече от два пъти търговският оборот с Русия (от 33 на над 70 милиарда долара, според оценките) и да изведе Турция на второ място след Китай по отношение на търговията с Руската федерация от края на 2022 г.“, пише доцентът на катедрата по история на страните от Близкия и Средния изток към ИМЕМО на РАН Павел Шликов.
случай на победа на Кълъчдароглу, според повечето експерти, Турция щеше да откаже избирателното сътрудничество и ще се присъедини към западните санкции. Просто защото опозицията трябваше да отговори любезно на Запада за неговата подкрепа.
Победата на Ердоган не означава, че политиката на прагматично сътрудничество с Москва в Турция окончателно е триумфирала. Сега прозападната опозиция чака преформатиране, след което може с нова сила да се включи в борбата за връщане на Турция на западните релси.
„Това е краят на кариерата на Кълъчдароглу и нейното продължение с двама популярни кмета: Истанбул – Екрем Имамоглу и Анкара – Мансур Яваш. Те бяха склонени от американците да подкрепят Кълъчдароглу, но сега пътят нагоре е отворен. Те ще се състезават помежду си, ако през това време Ердоган не ги изяде“, описва възможното бъдеще известният руски политолог Марат Баширов.
За известно време обаче рисковете от турското направление за Москва все пак са сведени до минимум. И, разбира се, победата на Ердоган открива нови възможности, премахва редица задължения от Москва. “Ердоган спечели. Русия трябва да излезе от зърнената сделка“, лаконично каза Виталий Третяков, декан на Висшето училище за телевизия към Московския държавен университет.
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?