/Поглед.инфо/ Левите западни интелектуалци заеха позиция, която изглежда парадоксална за Русия - те водят кампания с голяма сила за унищожаването на семейството, частната собственост и държавата. Тези хора твърдят, че са наследници на Маркс. Всички тези процеси, за които те се застъпват, трябва да засегнат само обеднялото мнозинство от „златния милиард“. Свръхбогатото малцинство ще запази всички тези привилегии.
Карантината и самоизолацията в Съединените щати са причинили огромен брой проблеми, които не са познати на страните, в които има поне някаква социална мрежа за населението. Много хора бяха принудени да напуснат наетите си апартаменти и се озоваха на улицата. Градовете на юг, където климатът е по-мек, са пълни с бездомници. Самотните майки с деца са в специална рискова зона - традиционно принадлежат към най-бедния и най-уязвимия социален слой.
„Как да се самоизолирам у дома, ако няма дом?“ - питат активистите от движението "Майки за жилище” (Moms 4 Housing). Тази група обединява чернокожи самотни майки, които твърдят, че правото на жилище е естествено човешко право. Въз основа на това те изземват празни къщи и апартаменти и отказват да ги напуснат по искане на собственика. От време на време майките се изгонват. Но въоръжени с деца и с подкрепата на журналистите, те превръщат процедурата за принудително изселване в толкова шарено шоу, че репутацията на собственика на имота остава опетнена за цял живот.
Възрастните хора, загубили работата си и хората със здравословни проблеми все по-често се оказват на улицата. Щатските правителства се опитват да им помогнат. В Лос Анджелис се предоставят ремаркета или "каюти" на бездомните. В Ню Йорк и Сан Франциско им се дават цели хотели. Но всичко това са чисто временни мерки.
Левите американски интелектуалци оцениха обхвата на проблема и предложиха нестандартно решение. „Кризата с коронавируса показа, че е дошъл моментът да се унищожи семейството“, изтъква феминистката Софи Луис в своята статия на уебсайта на „Отворена демокрация“, спонсориран от Джордж Сорос. Според нея нарастването на домашното насилие и броят на бездомните по време на карантината е причинено не от отчаянието на загубилите работата си и уплашени хора, търсещи утеха в алкохола и наркотиците, а от самата структура на патриархалното семейство.
„Семейството налага на всички нация, пол, раса - оплаква се Софи Луис. "Дори и в някои от тях да няма непосредствена физическа или психологическа заплаха, ако там не бият съпругата, не насилват децата, не преследват хомосексуалистите - все пак ядреното семейство, честно казано, е гадно."
По същата тема Софи Луис публикува миналата година книга „Незабавен сурогат: Феминизъм срещу семейството“. Тя отблъсква изцяло марксистката теза, че бременността и отглеждането на дете е трудна работа, която трябва да бъде платена съответно. Именно тази идея ръководи съветските болшевики преди деветдесет години, когато те стават първите на света, приели закони за платения отпуск по майчинство. Оттогава тази практика е възприета в Европа и днес почти всяка развита държава в света (с изключение на САЩ) предоставя платен отпуск за бременните жени и родилките.
Вместо обаче да изисква тази проста и популярна мярка от американските власти, Луис просто изхвърля семейството от парахода на модерността. Какво тогава трябва да замени тази патриархална реликва, където ден след ден се случва нещо чудовищно?
За американските интелектуалци анархистките комуни, възникнали в Сиатъл и Портланд през лятото, се превърнаха в модел за новото съжителство. Голяма работа, че там всеки ден се чуваха изстрели и близките на жертвите помолиха президента Тръмп да изпрати войски в града. Голяма работа, че всички повече или по-малко заможни хора напускат домовете си и местната полиция на практика спря да работи. Но там бяха създадени обществени столове - по въпроса американските левичари имат някаква специална фиксация. Бездомните също успяха да превземат празните сгради и да се настанят в тях. В такива общежития, смята Софи Луис, трябва да живеят хората, които са се освободили от килиите за изтезания на „ядреното семейство“.
Тази идеология е изключително популярна сред активистите на “Черните животи имат значение”, които също се наричат марксисти. Те предлагат цяла практическа програма за унищожаване на семейството и изграждането на ново "комунистическо" общество.
Първо, трябва да създадем „протестна кухня“, където всеки да получи безплатна веганска храна. След това да се заемат просторни сгради, където всички "комунари" да спят заедно, без разлика на пол, възраст и състояние. Да се организира доставката на спринцовки и безплатни наркотици. Да се организират "пространства", в които може да се съберат всички налични деца.
Всеки член на комуната е длъжен „творчески и съвместно с другите да се намесва в насилствените отношения между родители и деца“. Децата ще станат равноправни членове на анархистично общество, което ще породи „нови форми на многообразие между половете и процъфтяване на хората“. Създавайки разнообразни съюзи отвъд границите на половете и нациите, комунарите ще се борят срещу възраждането на ядреното семейство под всякаква форма.
Всъщност американските левичари не толкова конструират бъдещето, колкото улавят съществуващите тенденции. Повече от половин век статистиката показва, че унищожаването на ядреното семейство протича скокообразно - колкото по-беден е слоят на обществото, толкова по-бързо се унищожава институцията на семейството там. От 50-те години на миналия век броят на самотните майки сред белите американки се е увеличил с 29%, а сред афроамериканките - със 72%. Приблизително половината от тези жени са сред най-бедните в обществото, като печелят по-малко от 25 000 долара годишно - едва стигащо , за да си позволят наем и основна храна.
Напоследък нарастването на процента на разводите в САЩ намаля. Но само защото американците вече не формализират отношенията си. Повече от четиридесет процента от децата в страната са родени извън брак. Сред чернокожото население тази цифра е над 70%. Децата, израснали в непълно семейство, страдат от бедност през целия си живот, не могат да получат достойно образование, не намират нормална работа и когато пораснат, предават бедността си по наследство.
ЛГБТ общността също е поразително бедна. Една пета от американските сексуални малцинства оцеляват с по-малко от 12 000 долара годишно. За развиващите се страни това вероятно е нормална цифра, но в САЩ такъв доход обрича човек на бездомие, бедност и редовно гладуване.
Левите интелектуалци определят ситуацията като "потискане" на сексуалните и етническите малцинства. Но всъщност ситуацията е обратна. Независимо от цвета на кожата и ориентацията, дългосрочната връзка, бракът, семейството зависят само от бедността или богатството на партньорите. Стабилното семейство се превръща в разкош, който само най-богатите могат да си позволят.
Софи Луис е живо потвърждение на тази идея. Наскоро се омъжи за Вики Остервейл. Млад мъж от богато семейство, той завършва с отличие Университета “Корнел”, който е част от “Бръшляновата лига”, опитва се да прави филми известно време, след това се премества в Ню Йорк, започва да свири пънк и да пише роман. Редовно се появява на партита в най-светските къщи, не работи никъде и води изключително бляскав живот.
Навремето Вики се обявява за жена, но това не му пречи да сключи брак със Софи Луис, която се позиционира като лесбийка. Отначало те изиграха революционна сватба - много речи за премахването на семейството и никакви забавления. Вики я наричаше wusband - на английски на жена и съпруг, като "жено-съпруг". Но тогава - по молба на свекървата - се състоя втора сватба, луксозна и доста традиционна, без никакво споменаване на хора Маркс, феминизъм и джендър.
Днес младата двойка живее в престижен район на Филаделфия, изнася лекции, появява се по телевизията. Те водят луксозен начин на живот, който напълно съответства на старото клише за "хайверените социалисти".
Преди месец Вики Остервейл публикува книгата си „В защита на плячкосването“. Цитирайки много Маркс, той се възхищава на черните погромаджии, грабещи централните райони на Ню Йорк, Сиатъл и Филаделфия. Оказа се, че убийството и грабежът са отдавна необходимо за унищожаване на частната собственост, „искрящ момент на борба и надежда“.
Много райони на стара Филаделфия днес буквално загиват от грабежите, които Вики Остервейл толкова страстно хвали. Магазините се рушат, офисите се преместват, бизнес и търговските центрове се изпразват. В търсене на безопасен живот възрастните жители напускат града. Една трета от всички аптеки бяха разграбени през лятото от расово коректните банди. Процентът на убийствата се е увеличил с една трета през последната година. Всеки ден 23 души търсят медицинска помощ с огнестрелни рани.
Докато Софи Луис си сътрудничи с “Отворената демокрация” на Сорос, Остервейл се възпитава от най-богатия олигарх в Европа Бернар Арно. На неговата международна империя принадлежи левичарската издателска къща “Нейшън Букс”, която издаде книгата „В защита на плячкосването“. Очевидно Арно наистина харесва въоръжената борба на лумпен-пролетариата срещу частната собственост - ако тази собственост принадлежи не на него, а на обикновените американци.
Характерно е, че за супербогатите хора, които издържат тези левичари, всичко е идеално в семейния живото. Джордж Сорос е щастлив баща на пет деца. За 90 години от живота си той се жени само три пъти.
Бернар Арно е във втори брак, продължаваш вече почти тридесет години. Той също има пет деца - и всички са перфектно уредени. Най-големият син на олигарха Антоан тъкмо се ожени за един от най-красивите модели на света Наталия Водянова, родом от Нижни Новгород. Връзката им е на почти десет години, Водянова успя да му роди двама сина.
У човек се създава впечатлението, че стабилната връзка, традиционното семейство и цялата тази „патриархална“ романтика все повече става нещо ексклузивно за единия процент от супербогатите жители на Земята. На всички останали се предлагат случайни връзки, живот в комуна, безплатни наркотици и други боклуци. Парадоксално е, че този дневен ред се пренася в масите от хора, които във всяка фраза цитират великия уравнител Карл Маркс.
Превод: В. Сергеев