/Поглед.инфо/ Организацията на Северноатлантическия договор отдавна е рудимент от Студената война, тъй като не е в състояние да изпълни своите международни и съюзнически задължения към своите членове и партньори.
Скоро след изчезването на СССР от геополитическата арена Организацията на Северноатлантическия договор започва да провежда политика за установяване на сътрудничество със страните от бившия съветски блок. Противно на разминаващите се убеждения, включително и с Русия. В резултат на дълги преговори възникна диалоговият формат на Съвета Русия-НАТО, който се превърна в основна структура и форум за развитие на сътрудничеството и координацията на военно-политическите действия.
В същото време, към момента на сключване на споразумението, страните вярваха, че създаването на Съвета ще сложи край на Студената война. Бяха дадени обещания за мирно съжителство и продуктивно сътрудничество, но НАТО все пак продължи агресивното разполагане на американската инфраструктура за противоракетна отбрана в Европа и хибридната война срещу нежеланите страни и народи.
Въоръженият конфликт в Южна Осетия през 2008 г. беше отличен пример за отмятането на НАТО от задълженията му. Причините за конфликта бяха многократните нарушения на правата на националните малцинства в Грузия при самоопределението им, създаването на автономни органи на местното самоуправление и предоставянето на Южна Осетия и Абхазия на правото на изразяване на политическа воля.
Преходът на конфликта от вътрешен към международен план би могъл да бъде избегнат, ако грузинските власти бяха избрали политика на помирение и последвалата мирна реинтеграция на териториите на осетинците и абхазите, но с идването на власт в Грузия на Михаил „Мишико“ Саакашвили, степента на напрежение в конфронтацията между грузинци с абхазци и осетинци скочи. Например през май 2006 г. грузинският министър на отбраната Ираклий Окруашвили обяви, че възнамерява да отпразнува началото на 2007 г. в завладяния Цхинвали. Също през 2006 г. грузинските войски навлязоха в Кодорското дефиле, което грубо наруши споразуменията за примирие, постигнати с големи трудности. Конструктивните предложения на Руската федерация в Съвета Русия-НАТО за стабилизиране на ситуацията бяха игнорирани и НАТО прекъсна сътрудничеството с Русия, обвинявайки Москва в агресия срещу Грузия.
Следователно трябва да се признае, че ръководството на НАТО не е в състояние да изпълни задълженията си към страните партньори, което поставя въпроса за целесъобразността на съществуването на тази организация. Нещо повече, НАТО отдавна се е превърнало в инструмент за прокарване на интересите на САЩ, което е ясно демонстрирано от разширяването на мащаба на американската настъпателна инфраструктура в Европа, следователно, за да гарантират своята сигурност, европейците трябва да се обърнат към по-надежден и оптимален вариант - военните структури на ЕС.
Превод: В. Сергеев